Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 525 СОФИЯ 07.07.2010 В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 8 юни 2010 година в  състав :                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА         ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                     БОНКА ДЕЧЕВА                                                                    при секретаря Даниела Никова                                                                                     изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2026/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба от Н. Г. Д. – И. и Л. С. И. за отмяна на решение № 54 от 24.03.2009 г. по гр.д. № 2503/07 г. на ВКС, ІІІ г.о. С него е отменено решението от 03.01.2007 г. по гр.д. № 2697/05 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 06.01.2003 г. по гр.д. № 175/99 г. на Софийски районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което Н. Г. Д. И. и Л. С. И. са осъдени да предадат на В. Б. Д., М. Б. Ш., Б. Г. М. и А. Г. Т. владението върху парцел ****Х- 594 от кв. 16 по плана на гр. С., вилна зона “Б”- П. , с площ от 636 кв.м. , като ищците са осъдени да заплатят на молителите сумата 5 376 лв., представляващи стойността на направените от тях подобрение в процесния имот. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.1ГПК, като твърдят, че при завръщане на техни съседи от чужбина са им станали известни нови обстоятелства, а именно, че съсед от изток на процесния имот е бил И. Г. В. , а не посочената в документите Н. С. Ш. , което обстоятелство според тях сочи, че процесният имот не е идентичен с този на ищците и ако бе известно на съда, би довело до други фактически и правни изводи. Сочат също и други съдебни решения, по които искът за ревандикация, предявен от наследниците на Б. Ш. е бил отхвърлен именно поради липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците преди образуване на ТКЗС имот и този, който е възстановен от поземлената комисия. В подкрепа на твърденията си представят нотариален акт № 1* т. ХХІІІ от 1987 г., с който И. Г. В. е придобил по замяна от Д. Г. Я. и Я. А. Я. празно вилно място в с. П., Ямболски окръг, срещу предоставяне на собствения си имот, съставляващ парцел **** в кв. 16 по плана на гр. С., в.з “Б”. Ответницата по молбата за отмяна В. Б. Д. чрез своя пълномощник адв. Н. С. изразява становище, че молбата е допустима, но е неосноветелна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените доводи в молбата за отмяна във връзка с доказателствата по делото, намира: За да постанови решението си, съдът е приел, че с решение № 5* от 11.07.1997 г. на ОПК- П. на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Б. С. Ш. е възстановено правото на собственост във възстановими реални граници върху нива с площ 1.830 дка, находяща се в землището на с. П., м.” Бегликата”, представляваща част от имот № 1* кад. лист № Г* и Г-12-5-А, идентичен с парцели и части от парцели ІІ-227, VІІІ- 230, ІХ-232, ХІХ-231, ХVІІІ-234 по регулационния план на селото, одобрен през 1982 г. Въз основа на приетите по делото доказателства е направил извод, че възстановеният имот е идентичен с имота от 2 250 кв.м., поставен в дял на ищците по протокол 08.06.1956 г. за делба на имуществото, останало в наследство от С. С. , поч. през 1954 г. С нотариален акт № 98, т.І, дело № 182/1922 г. Стамен С. е бил признат за собственик по обстоятелствена проверка на основание придобивна давност на няколко имота, в това число и нива в м.”Б” с площ от 4.5 дка. При извършване на делбата през 1956 г. този имот е бил разделен на две части от по 2 250 кв.м., поставени в дял съответно на Н. С. Ш. и на ищците като наследници по закон на починалия преди общия наследодател негов син Б. С. Ш. При разрешаване на въпроса за идентичността на възстановения на ищците имот с този, придобит от тях по делба през 1956 г., съдът е изхождал от съвпадението на имената на съседите, посочени в протокола за делба, със собствениците на имоти, установени чрез анкетиране при изготвяне на т. нар. стар кадастър на базата на аерофотоснимки от 1954 г. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая молителите се позовават на писмено доказателство- нотариален акт № 1* т. ХХІІІ от 1987 г., което е неотносимо към въпроса за идентичността на възстановения на ищците имот с този, придобит от тях по делбата през 1956 г. Документът свидетелствува за настъпили в един значително по- късен момент промени в собствеността върху съседен на процесния имот, които са ирелевантни за реституцията по ЗСПЗЗ и въз основа на които не може да се съди за границите на имота към момента на кооперирането му, меродавни за възстановява собствеността. Не съставляват новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и представените съдебни решения, с които са отхвърлени искове на ищците за ревандикация на други парцели, идентични с част от възстановения им имот, с които е дадено различно разрешение на въпроса за материалноправната им легитимация като собственици. Решенията по аналагочни правни спорове между други страни не са предвидени като основания за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. В обобщение на изложеното, не е налице основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влазлото в сила решение, поради което молба за отмяна на Н. Г. Д. - И. и Л. С. И. следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. Д. – И. и Л. С. И. за отмяна на решение № 54 от 24.03.2009 г. по гр.д. № 2503/07 г. на ВКС, ІІІ г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :