О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 23 гр.София, 14.01.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 57/ 2016 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.396 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. В. срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 466 от 28.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 481/ 2015 г. С него, след като е отменено частично (в обжалваната пред въззивния съд част) определение на Пловдивски окръжен съд от 24.07.2015 г. по гр.д.№ 1981/ 2015 г., е допуснато обезпечение на предявените от [фирма], [населено място], искове срещу жалбоподателя за заплащане на 29 000 лв главница и 4 111,42 лв законна лихва, чрез налагане на запор върху движими вещи – 1 741 овце в животновъден обект рег.№ ****-**** в [населено място], [община] и 30 овце в животновъден обект с рег.№ ****-**** в [населено място], [община]. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното определение, в частта, в която не е отменено, в достатъчна степен обезпечава изпълнението на вземанията на ищеца [фирма]. С него са наложени възбрани върху недвижими имоти и запор върху банкови сметки, които гарантират удовлетворяването на правата на кредитора. Допълнително наложените обезпечителни мерки с въззивното определение създават неоправдани затруднения пред длъжника, тъй като съдът вече е иззел от разпоредителната му власт права върху вещи и вземания по договори с банки, чиято стойност превишава претенциите на ищеца. Според жалбоподателя с налагането и на запор върху движими вещи съдът ограничава разпореждането му с права на стойност над 1 000 000 лв, което не съответства на заявените за защита от [фирма] вземания. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи процесуалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) явява ли се подходяща обезпечителна мярка за иск за парични притезания запорът върху движим вещи, съществено превишаващи по стойност размера на вземанията, претендирани от молителя по обезпечението. Ответната страна [фирма] оспорва частната жалба с доводи по същество, без да взема отношение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Счита, че обезпечителните марки, допуснати с първоинстанционното определение, не са достатъчни за гарантиране на спорните парични вземания и поради това правилно въззивният съд е наложил като допълнителна обезпечителна мярка запор върху движими вещи на длъжника. Излага съображения, че се е възползвал от допуснатото обезпечение само по отношение на 150 броя от движимите вещи, тъй като съгласно оценителна експертиза тяхната стойност е 45 000 лв и че като се имат предвид разноските по делото и бъдещото изпълнение, това обезпечение не е прекомерно, съответно обезпечителната мярка е подходяща. Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. За да отмени в обжалваната пред него част първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че [фирма] е предявило срещу А. В. искове за предаване на недвижим имот (чл.108 ЗС), за заплащане на 29 000 лв - обезщетение за ползването на същия имот без основание (чл.59 ал.1 ЗЗД) и за заплащане на 4 111,42 лв - обезщетение за забавено изпълнение (чл.86 ал.1 изр.1 ЗЗД). От първата инстанция било поискано обезпечаване на предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника, запор върху негови банкови сметки и движими вещи (животни), като искането е уважено отчасти, а е отхвърлено по отношение на движимите вещи. Въззивният съд посочил, че предявените срещу А. В. претенции са вероятно основателни, а освен това срещу него има образувани други изпълнителни производства и е установено, че по банковите му сметки няма никаква наличност. От правна страна извел, че посочването на няколко обекта от имуществото на длъжника, по отношение на които той да бъде лишен разпоредителна власт, само по себе си не води до извод за прекомерност спрямо обезпечителната нужда. Счел, че наложените от първата инстанция мерки не гарантират достатъчно интереса на кредитора и поради това допуснал допълнително обезпечаване на вземанията на същия чрез налагане на запор и върху всички посочени в молбата му движими вещи. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя обжалвания акт, а е налице и допълнителната предпоставка по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне. По въпроса съдът приема, че когато допуска обезпечение на иск за парични притезания, съдът съобразява размера на вземането, което е предявено (или ще бъде предявено) за защита и естеството на претендираните обезпечителни мерки. Подходящи са тези мерки, които гарантират евентуалното бъдещо принудително изпълнение върху обезпеченото имущество и осребряването му за удовлетворяване на правата на кредитора. Мерките трябва да са съответни на интереса на кредитора. Когато е поискано налагане на повече от една обезпечителна мярка, съдът допуска тези от поисканите мерки, които се явяват най-малко обременителни за длъжника и същевременно са достатъчни за удовлетворяване на кредиторовия интерес. Съдът може да допусне всички претендирани обезпечителни мерки, ако данните по делото сочат, че само една или няколко от тях не са достатъчни да гарантират успешното бъдещо принудително изпълнение срещу длъжника. Когато само някои от мерките или част от заявената мярка обезпечават имущество, еквивалентно на размера на заявените права на кредитора, обезпечението се допуска само в съответната част. С оглед така приетото по въпроса, обуславящ допускането на касационното обжалване, частната жалба срещу въззивното определение е частично основателна. Ответникът не разполага със суми по сметки в банки, които да гарантират успешно реализиране на вземанията на кредитора [фирма], а няма данни за секвестируемостта и стойността на недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана въз основа на влязлото в сила първоинстанционно определение. Поради това в случая не може да се приеме за неподходяща обезпечителна мярка и запорът върху движими вещи, върху които да бъде насочено бъдещото принудително изпълнение. По признание на самия кредитор обаче, запорирането на 150 от посочените от него вещи надвишава размерът на вземанията му. Няма основание за изземване от разпоредителната власт на длъжника на вещи на по-голяма стойност, дори като се вземат предвид претенцията на кредитора за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба и възможността от погиване на някои от запорираните вещи в хода на процеса. При така отчетения баланс на интересите на двете страни, обезпечението следва да се допусне чрез налагане на запор върху 150 животни, а за останалите молбата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски апелативен съд № 466 от 28.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 481/ 2015 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение на Пловдивски апелативен съд № 466 от 28.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 481/ 2015 г. в частта му в която е допуснато обезпечение на предявените от [фирма], [населено място], искове срещу А. Г. В. за заплащане на 29 000 лв главница и 4 111,42 лв лихва чрез налагане на запор върху 150 (сто и петдесет) броя овце в животновъден обект рег.№ ****-**** в [населено място], [община]. ОТМЕНЯ определение на Пловдивски апелативен съд от 28.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 481/ 2015 г. в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допускане на обезпечение на предявените от [фирма], [населено място], срещу А. Г. В. искове чрез налагане на запор върху още 1 591 овце в животновъден обект рег.№ ****-**** в [населено място], [община] и 30 овце в животновъден обект рег.№ ****-**** в [населено място], [община]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: