Р Е Ш Е Н И Е № 56 С., 07.07.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 563 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид: Г. П. Г. от [населено място], [община] е поискал да се отмени като неправилно Решение Nо 225 от 04.05.2015 година по В.гр.д. Nо 174/2015 год. на ОС Плевен , поради противоречие с посочените Решение Nо 69 от 26.02.2016 година по В.гр.д. Nо 1031/2015 год. на ОС Плевен и Решение Nо 1256 от 04.08.2014 година по гр.д. Nо 759/2014 год. на РС Плевен / необжалвано/ по реда и на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК. По делото, по реда на чл. 306 ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна – [община]. По подадената молба за отмяна и като прецени наведените доводи и по поддържаното основанието за отмяна , съставът на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: От приложените към молбата за отмяна граждански дела със страни ищец Г. П. Г., в качеството му на служител към Инспектората на [община] и [община] , в качеството на работодател водени за времето от 2012 - 2016 година се установява: 1./ С Решение No 1044/ 13.07.2012 година , постановено по гр.д. No 3093/2012 година на РС Плевен , потвърдено с Решение 130/12.03.2013 година по гр.В.д. No 1065/2012 на ОС-Плевен и недопуснато касационно обжалване с Определение No 882/16.07.2013 година по гр.д. No 3543/2015 год. на ВКС- III г.о. са уважени заявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ като е отменено като незаконосъобразно наложеното дисциплинарно уволнение на Г. П. Г. по Заповед No 368/15.03.2012 година на Кмета на [община] , същият е възстановен на длъжността „Инспектор ОР“ към звено „Инспекторат“ на [община] и му е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ. В мотивите и диспозитива на съдебния акт не е посочено мястото на изпълнение на трудовата функция след възстановяването. 2./ С Решение No 1256/ 04.08.2014 година по гр.д. 759/2014 година на РС-Плевен , в сила към 28.11.2014 година, по предявения иск по чл.357 ал.1 във вр. с чл. 118 ал.1 КТ е отменена Заповед РД 10-61/17.01.2014 година на Кмета на [община] , с което е определено Г. П. Г. на длъжността „Инспектор ОР“ при звено „Инспекторат“ , считано от датата на връчване на заповедта до следващо нареждане да изпълнява служебните си задължения в кметството на [населено място]./ необжалвано/. В мотивите на съдебния акт е прието, че с процесната заповед е нарушена императивната норма на чл. 118 ал.1 КТ , визираща забрана за едностранна промяна на съдържанието на трудовото правоотношение с определяне на ново място за изпълнение на трудовите функции , а именно кметството в [населено място], вместо кметството в [населено място]. Прието е , че липсата на “изрично посочване в диспозитива на Решение No 1044/13.07.2012 година по гр.д. No 3093/2012 година на РС Плевен , потвърдено с Решение 130/12.03.2013 година по гр.В.д. 1065/2012 год. на ОС-Плевен , на кметството на [населено място], с оглед характера на длъжността и прякото подчинение на кмета на населеното място и кметския наместник, не обосновава извод за друго тълкуване на относно мястото му на работа „ а това е мястото определено по трудовия му договор от 2002 година“. 3./ С Решение No 103/ 26.01.2015 година , постановено по гр.д. No 5441/2014 година на РС-Плевен , са отхвърлени предявените от Г. Г. обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ за отмяна на незаконно наложено дисциплинарно уволнение със Заповед No РД-10-1554/15.10.2015 година, като с влязлото в сила Решение Nо 225 от 04.05.2015 година по В.гр.д. Nо 174/2015 год. на ОС Плевен , решението на първата инстанция е потвърдено./ Определение по чл. 288 ГПК No 1136 от 19.10.2015 год. по гр.д. No 3543/2015 год. на ВКС- III г.о. за недопускане на касационно обжалване ./ 4./ С Решение No 1636/ 23.11.2015 година , постановено по гр.д. No 2584/2015 година на РС-Плевен , производството по чл. 225 ал.3 КТ искът на Г. Г. срещу [община] за заплащане на обезщетение от 4100 лв.е отхвърлен , след като в мотивите е прието, че ищецът следва да е добросъвестен и да се е явил на работното си място, независимо дали е обжалвал заповедта относно новото си работно място. С Решение No 69/ 26.02.2016 година , постановено по гр.В д. No 1031/2015 година на ОС-Плевен, решението на районния съд е отменено , искът е преквалифициран на такъв по чл. 219 ал.2 КТ и уважен за сумата 3872.60 лв. ,съставляваща обезщетение за времето на правомерния отказ на Г. Г. за изпълнява възложена му вън от допустимите от КТ случаи работа.С Определение No 881/29.11.2016 година по гр.д. No2349/2016 година на ВКС- IV г.о. касационното обжалване по жалба на [община] не е допуснато. С молбата за отмяна се поддържа основание по см. на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК с твърдението за противоречие между Решение No 225 от 04.05.2015 година , постановено гр.В.д. No 174/2015 година на ОС-Плевен и потвърденото Решение No 103/ 26.01.2015 година по гр.д. No 5441/2014 година на РС-Плевен , с което са отхвърлени предявените от Г. Г. обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ за отмяна на незаконно наложено дисциплинарно уволнение със Заповед No РД-10-1554/15.10.2015 година и влезлите в сила Решение Nо 69 от 26.02.2016 година по В.гр.д. Nо 1031/2015 год. на ОС Плевен и Решение Nо 1256 от 04.08.2014 година по гр.д. Nо 759/2014 год. на РС Плевен / необжалвано/, с което между същите страни , по повод на незаконно дисциплинарно уволнение по Заповед No 368/15.03.2012 година на Кмета на [община] , Г. Г. е бил възстановен на длъжността „Инспектор ОР“ към звено „Инспекторат“ на [община] , присъдено е обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ и по чл. 219 ал.2 КТ , като в мотивите на посочените решения се приема , че мястото на изпълнение на трудовата функция на Г. Г. след възстановяването е [населено място]. След преценка на наведените доводи и събраните доказателства по приложените съдени производства, цитирани по горе, настоящият състав на ВКС намира , че не може да се приеме наличие на основание за отмяна по см. на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК. Уреденият с чл. 303 ал.1 т.4 ГПК фактически състав е налице в хипотезите на пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмет и страни по делата.Противоречие между две съдебни решения може да има само тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела. Законът изисква противоречие между решенията от гл.т. на дадено конкретно разрешение на правния спор с дипозитива на съдебния акт, а не между мотивите на две или повече съдебни решения .Разглежданият фактически състав следва да се приеме , че е налице и в хипотези , когато по делата, правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, са разрешени по различен начин. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, резултат от еднаквите спорни предмети. В настоящия случай, макар да са налице четири съдебни искови производства между едни и същи лица и тези производства да са трудови дела , то спорните правоотношения по всяко едно от тях са различни и не може да се направи извод за идентитет на основанията. По всяко от делата молителят Г. Г., като служител на общинската администрация към ответната [община] , е заявил различни претенции - за незаконно уволнение и обезщетение по чл. 225 КТ на по различни Заповеди на Кмета на Общината, с различни основания за прекратяване на трудовото му правоотношение и за различен период от време, за присъждане на обезщетение по чл. 219 ал.2 КТ т.е. защитавал е свое различно субективно материално право по всяко едно от делата , произхождащо от различни правно релевантни факти. Ето защо не е налице изискването за обективно тъждество, поради което и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на Г. П. Г. от [населено място], [община] за отмяна , като неправилно, на Решение Nо 225 от 04.05.2015 година по В.гр.д. Nо 174/2015 год. на ОС Плевен , поради противоречие с Решение Nо 69 от 26.02.2016 година по В.гр.д. Nо 1031/2015 год. на ОС Плевен и Решение Nо 1256 от 04.08.2014 година по гр.д. Nо 759/2014 год. на РС Плевен / необжалвано/ по реда и на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: