Р Е Ш Е Н И Е № 525 гр.София, 10.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1770 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Ю. А. И. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 159/2012 г. на Добричкият окръжен съд. Искането почива на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъденият твърди, че въздействието на разследващите и на състава на районния съд за постановяване на по-лека присъда са го мотивирали да поиска делото да се разгледа по реда на диференцираната процедура по гл. 27 НПК. Подчертава, че не е извършил престъпление по чл. 152 НК и съдът му е наложил прекомерно тежко наказание лишаване от свобода. Направени са алтернативни искания – да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане или да се измени присъдата и да се намали наложеното наказание за посоченото престъпление. В съдебно заседание служебният защитник (адв. М.) поддържа искането на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 3 от 15.03.2012 г. по н. о. х. д. № 299/2012 г. Добричкият районен съд е признал подсъдимия Ю. А. И. (И. А. И.) за виновен в това да е извършил две престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и на основание чл. 58а НК е определил съответно за всяко от тях наказание от девет години лишаване от свобода, намалено на шест години лишаване от свобода; в това да е извършил престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, за което на основание чл. 58а НК е определено наказание от пет години лишаване от свобода, намалено на три години и четири месеца лишаване от свобода; в това да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 3 вр ал. 1 НК, за което и на основание чл. 58а НК е определено наказание от шест години, редуцирано с 1/3 на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност от шест години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е разрешил въпросите с гражданската отговорност на подсъдимия, приспаднал е предварителното задържане и в негова тежест е възложил разноските по делото. С решение № 78 от 15.06.2012 г. по в. н. о. х. д. № 159/2012 г. Добричкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Процесуално допустимото искане на осъдения е частично ОСНОВАТЕЛНО. На първо място осъденият И. оспорва доброволно направено самопризнание пред първоинстанционния съд, обвързвайки го и със самопризнание на досъдебното производство под влиянието на разследващия. Поради това счита, че съдът е достигнал до погрешното заключение за извършено от него престъпление (изнасилване) по чл. 152 от НК. Доводите са неприемливи. Първоинстанционният съд не може да бъде упрекван за това, че в откритото съдебно заседание е разяснил на подсъдимия процесуалните му права и последиците от самопризнанието, съблюдавайки стриктно изискванията на чл. 372, ал. 1 НПК. По делото липсват данни за недопустимо оказано влияние върху подсъдимия, което да е накърнило доброволното му съгласие делото да се разгледа и реши в процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е направил ясни и недвусмислени изявления в открито съдебно заседание и в присъствието на защитника. При постановяването на присъдата съдът се е позовал на доказателствените материали от досъдебното производство, които е оценил като достоверни и подкрепящи самопризнанието на подсъдимия (поначало независимо от направеното или не самопризнание на досъдебното производство). Следователно присъдата не е последица единствено от самопризнанието и правото на защита на подсъдимия в този аспект също не е понесло ограничения, които да оправдават изтъкнатото основание за съществено процесуална нарушение. При това положение подсъдимият И. неоснователно оспорва фактите и обстоятелствата, приетите за установени от съда такива, каквито те са били описани в обвинителния акт. Въззивният съд законосъобразно е приел, че всяко от деянията на подсъдимия, квалифицирано по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, осъществява признаците на един състав на едно и също престъпление както в обективно, така и в субективно отношение. Възприетите факти и обстоятелства обаче не оставят никакво съмнение, че подсъдимият не е извършил две отделни престъпления в реална съвкупност, а две отделни деяния в периода 7.07.2011 г. – 8.07.2011 г., насочени към пострадалата А. С. С. и представляващи елементи от продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Допуснато е съществено нарушение на материалния закон, което може да бъде поправено и от Върховния касационен съд предвид отсъствието на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, по което подсъдимият се е защитавал. Престъпната дейност в тази част следва да бъде преквалифицирана по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Наказание в размер на девет години лишаване от свобода, определено по правилата на чл. 54 НК от съда по същество (макар и за всяко от отделните деяния) е наказание, което се явява напълно справедливо и за продължаваното престъпление. То държи сметка за конкретните особености на престъпното поведение, разкриващо висока степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия – интензивно упражнена принуда под формата на сила и заплашване, настойчиво и упорито преследване на взетото решение, няколко на брой квалифициращи обстоятелства, посегателства по отношение на лице в относително ниска възраст от непълнолетието (15-годишна), които са довели до сериозни последици, разбирани като физическо и морално страдание. Тези обстоятелства характеризират неблагоприятно и личността на подсъдимия, а в съчетание с данните за предходни осъждания, извън правната квалификация, обуславят високата степен на личната му обществена опасност. Ето защо, наказание от девет години лишаване от свобода отговаря на тежестта на конкретното престъпление, данните за личността на подсъдимия и останалите релевантни обстоятелства, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. В съгласие с предвидената редукция в разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК наказанието за това престъпление следва да бъде в размер на шест години лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият Ю. А. И. е извършил няколко престъпления в реална съвкупност (престъпления също и по чл. 150, ал.1 НК, и по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК) липсва необходимост от намеса по отношение на наложеното общо наказание по съвкупност от шест години лишаване от свобода, на основание чл. 23, ал. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 159/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 78 от 15.06.2012 г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдена присъда № 3 от 15.03.2012 г. по н. о. х. д. № 299/2012 г. на Добричкия районен съд срещу подсъдимия Ю. А. И. за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, като преквалифицира деянията в престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: