Р Е Ш Е Н И Е   № 164   София, 28 май  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора  М.ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 145/2009  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. А. К. срещу въззивно решение № 250/29.12.2008г. по внохд № 300/2008г. по описа на Великотърновския апелативен съд,с което е потвърдена присъдата на Великотърновския районен съд от 05.11.2008г. по нохд № 400 по описа на съда за 2008г. В жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието. Твърди се,че независимо от определеното по реда на чл.373,ал.2 НПК наказание при условията на чл.55 НК, същото е завишено. Счита,че деянието му е останало в стадия на опита,не е ощетил държавата,дал подробни обяснения още на 10.07.2007г. при разпита пред съдия от Окръжния съд. Осъзнал вината си,затова е искал разглеждане на делото при съкратеното съдебно следствие. Прави искане за намаляване на наложените му наказания по първите три обвинения и отменяване приложението на чл.68,ал.1 НК относно наказанието по нохд № 232/97г. на ВТРС. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Великотърновският районен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че за времето от 15.03.1999г. до 14.12.1999г. в гр. В.,при условията на продължавано престъпление,чрез използване на документи с невярно съдържание: справки декларации подавани по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ от името на Събирателно дружество „Али Баба 2” със седалище и адрес на управление гр. В. Търново,ул.”Киприян” № 11 и приложените към тях дневници за покупки на дружеството за данъчни месечни периоди за месеците 2,3,4,10 и 11 на 1999г. и чрез неистински документи:данъчни фактури за получени стоки и услуги,включени в дневниците за покупки за месечни периоди посочени по-горе,направил опит да получи от държавния бюджет без правно основание чуждо движимо имущество-сумата 135 214.37 лв./деноминирани/,представляваща данък добавена стойност за възстановяване,с намерение да го присвои,като имуществото е в големи размери и опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини-извършена данъчна ревизия на СД”Али Баба 2” ,гр. В. Търново, и отказ на данъчните органи да възстановят начисления ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит,поради което и на основание чл.212,ал.3 пр.1 вр.ал.1 /редакция на ДВ,бр.10 от 1993г./ вр.с чл.26,ал.1 /редакция ДВ,бр.92 от 2002г./,вр.чл.18,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия З в това,че за времето от 14.06.1999г. до 15.08.2000г. в гр. В. Търново,като управител на СД”Али Баба-2” в гр. В.,ул.”Киприян „ № 11,при условията на продължавано престъпление,избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 405 454,22 деноминирани лева, като потвърдил неистина в справки-декларации,подадени за данъчни периоди-01.05.1999г. - 31.05.1999г., 01.06.1999г. - 31.06.1999г., 01.07.1999г. – 31.07.1999г., 01.02.2000г. – 29.02.2000г., 01.04.2000г. -30.04.2000г.,01.06.2000г.- 30.06.2000г., 01.07.2000г.- 31.07.2000г. до Териториална данъчна дирекция,Данъчно подразделение-гр. Велико Търново,които се изискват по силата на ЗДДС и в дневниците за покупки към тях,поради което и на основание чл.257,ал.1 пр.1 вр.с чл.255,ал.1 пр.2 НК /редакция ДВ,бр.62 от 1997г./ вр.с чл.26,ал.1 НК/редакция ДВ,бр.92 от 2002г./ и чл.55,ал.1 и ал.3 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН в това,че през периода от 14.06.1999г. до 15.08.000г. в гр. В.,като управител на СД”Али Баба 2” гр. В.,при условията на продължавано престъпление,с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС на СДЗ „Али Баба 2” в големи размери,ползвал счетоводни документи с невярно съдържание,поради което и на основание чл.257,ал.1 пр.1 вр.с чл.256 пр.2/редакция ДВ,бр.62 от 1997г./ вр. с чл.26,ал.1 НК/редакция ДВ,бр.92 от 2002г./ и чл.55,ал.1 и ал.3 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че на 14.03.2001г. в гр. В.,в качеството на управител на СД”Али Баба 2” гр. В.,потвърдил неистина-декларирал в раздел В „Резултат за периода”,че не е налице ДДС за внасяне от страна на СД „Али Баба 2” гр. В.,в писмена декларация-справка-декларация с вх. № 831/14.03.2001г. за данъчен период 01.02.2001г.-28.02.2001г.,която по силата на чл.100 от ЗДДС се дава пред орган на властта-органите на ТДД-ДП-гр. Велико Търново,за удостоверяване на посочените обстоятелства,като извършил деянието с цел да избегне заплащането на дължимия от СД „Али Баба 2” гр. В. в размер на 1697.50 лева,поради което и на основание чл.313,ал.2 вр.с ал.1 и чл.55,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.68,ал.1 НК съдът е привел в изпълнение влязлата в сила присъда по нохд № 232/1997г. на В. Търновския районен съд,с която С. А. К. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при ОБЩ режим на изтърпяване. С обжалваното решение В. Търновският апелативен съд на основание чл.334 т.4 пр.1 НПК е ОТМЕНИЛ присъдата в частта по чл.313,ал.2 вр.с ал.1 НК,като на основание чл.24,ал.1 т.3 НПК е ПРЕКРАТИЛ производството по делото по това обвинение. В останалата част,съдът е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Първоинстанционното производство е разгледано по глава на 27 НПК по искане на подсъдимия,който е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В съответствие с разпоредбата на чл.373,ал.2 във вр.с чл.372,ал.4 НПК,съдът е провел съдебно следствие с изслушване на подсъдимия,защитата и представителя на обвинението. Определил е наказание за отделните деяния,като е спазил изискването на закона и е приложил разпоредбата на чл.55 НК. Преценката на предходните инстанции за наказания в обжалваните размери е правилна. Видно е,че за деянието по чл.212 НК с долна граница от три години,съдът е определил наказание от една година лишаване от свобода,което предвид продължавания период на престъпна дейност,данните за минали осъждания,проявената упоритост при осъществяване на престъпната дейност не е явно несправедливо. Напротив,дори и при квалификацията във вр.с чл.18 НК,наказанието е отмерено в значително по-нисък от минималния предвиден в закона размер. Не е завишено и наказанието за деянията с правна квалификация по чл.257,ал.1 пр.1 НК, за което по закон се предвижда санкция от две до десет години лишаване от свобода. Съдът е определил наказание от по осем месеца лишаване от свобода,което също е значително по-ниско от минималния размер за този вид престъпления. Следва да се има предвид,че подсъдимият е укрил данъчни задължения в размери,надвишаващи критериите за особено големи размери,чрез действия които осуетяват установяването на действителния размер на данъчните задължения,респ.чрез избягване на тяхното плащане. Чрез фактури с невярно съдържание,са осчетоводявани и отразявани фактури за фиктивни доставки в отчетния регистър-дневник за покупките на събирателното дружество,управлявано от подсъдимия. Високата степен на обществена опасност на деянията,с които се засягат обществените отношения свързани с дейността на финансовата и данъчната система,както и високата степен на обществена опасност на подсъдимия-осъждан четири пъти за престъпления от общ характер-три от които за деяния по чл.209 НК,едно за деяние по чл.227 б,ал.2 НК,не дават основание за извод,че наказанията за приетите две деяния по чл.257 НК са завишени по размер. Подсъдимият се е възползвал от диференцираното производство по глава 27 НПК ,на което основание ,без да се обсъждат изрично наличието или не на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е санкциониран с ниски по размер наказания,по отношение на които не са налице предпоставките на чл.348,ал.5 т.1 НПК. Съгласно посочената разпоредба наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. Правилно въззивният съд,който е отговорил на довода по реда на чл.339,ал.2 НПК е отбелязал в мотивите,че наказанията са несъответно ниски по размер,а това по чл.212 НК и трикратно по-ниско по размер от минимално предвиденото в закона. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. С оглед на изложеното,като е потвърдил присъдата в санкционната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК. Неоснователно се явява искането за отменяване приложението на чл.68,ал.1 НК. Доводът за неправилното приложение на закона е обсъден от въззивния съд. Инкриминираните по настоящето дело деяния,подсъдимият е извършил в рамките на изпитателния тригодишен срок по присъдата по нохд № 232/1997г.,който е започнал да тече от 07.10.1997г. и е изтекъл на 07.10.2000г. Периодът на престъпна дейност от 15.03.1999г. до 14.12.1999г. за деянието по чл.212,ал.3 НК е изцяло в постановения три годишен срок. Деянието по чл.257 НК е започнало на 14.06.1999г. и е приключило на 15.08.2000г. Независимо,че едно от съставните деяния по посочената правна квалификация е осъществено след изпитателния срок,предвид продължаваната престъпна дейност и обстоятелството,че останалите деяния са реализирани в този срок, хипотезата на чл.68,ал.1 НК е налице. Съгласно тази разпоредба,ако до изтичане на определения от съда срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер,за което,макар и след този срок,му бъде наложено наказание лишаване от свобода,той изтърпява и отложеното наказание. От прочита на правната норма следва,че изтърпяването на отложеното наказание при законовите предпоставки за това,е безусловно задължително. В този смисъл,като е потвърдил присъдата и в частта по чл.68,ал.1 НК,въззивният съд не е нарушил закона. С оглед на изложеното,тъй като не са допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1 ,3 НПК,обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 250 от 29.12.2008г. по внохд № 300/2008г. по описа на Великотърновския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: