Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 12 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Юрий Кръстев при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 185/2013 год. Производството по чл. 423 ал.5 от НПК е образувано по искане на задочно осъдения М. И. Г. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 119 от 9.06.2011 год. постановена по НОХ дело № 85/2010 год. на Радневския районен съд. В искането, изготвено лично от осъдения, се поддържат основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, като се излагат съображения, че не е знаел за съдебното производство и за постановената присъда, защото се намирал в чужбина и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание осъденият и служебно назначения му защитник поддържат искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влялата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 119 от 9.06.2011 год. постановена по НОХ дело № 85/2010 год. Радневският районен съд е признал подсъдимия М. И. Г. за виновен в това, че на 16/17.09.2009 год. в рудник “Т. 1”, звено “Вт. с.”, чрез използване на МПС, в съучастие с В. Н. Я. като съизвършител, отнел чуждо движимо имущество – 940 кг. желязо за скрап на обща стойност 263.20лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието извършил в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.4, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” и “б”, чл. 20 ал.1 и 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна и в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК, в който задочно осъденият е узнал, че срещу него има постановена влязла в сила осъдителна присъда. Този извод се налага от данните по приложената преписка № 12956/2012 год. на отдел “Международно правно сътрудничество” при Върховната касационна прокуратура, касаеща производството по Европейска заповед за арест на осъдения, издадена на 21.11.2011 год. от Радневската районна прокуратура. В нея се съдържат данни, че М. И. Г. е установен и задържан на територията на Република К., като на 30.10.2012 год. Окръжен съд Ларнака - Фамагуста е постановил предаването му на компетентните български власти, което е осъществено на 9.11.2012 год. Разгледано по същество искането е основателно. От данните по делото е видно, че досъдебното производство е започнало в негово присъствие, като с постановление от 12.10.2009 год., в присъствието на упълномощен защитник, е привлечен като обвиняем, разяснени са му процесуалните права и му е предоставена възможност да даде обяснение по обвинението. Взета му е мярка за неотклонение “подписка” и е поел задължение да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Не е изпълнил това си задължение, като без знанието и съгласието на надлежните органи е напуснал страната, което е наложило спиране на производството до издирването му, а след това и до невъзможност лично да му бъдат предявени материалите от разследването. В съдебната фаза на процеса не се е явил, като за първото съдебно заседание на 27.05.2010 год. призовката му е върната в цялост с отметка, че е заминал за Р.К. от 2009 год. В това съдебно заседание мярката му за неотклонение е изменена в “задържане под стража” и е обявен за общодържавно издирване. Делото е решено при условията на чл. 269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК с участието на упълномощения от него защитник. С цел изпълнение на наложеното с присъдата наказание на 21.11.2011 год. от Радневската районна прокуратура е издадена Европейска заповед за арест. В нея изрично е посочено, че задочно осъденият може да поиска възобновяване на делото, предвид на това, че е предаден от друга държава на Република България, като в този случай съдът следва да го възобнови без да преценява дали е знаел за наказателното преследване, при условията на чл. 423 ал.5 от НПК. След установяването и временното му задържане на територията на Република К., е изпълнена процедурата по ексрадирането му. На 9.11.2012 год. компетентните кипърски власти са го предали на служители на ГД”Охрана” при Министерство на правосъдието на Република България след като са се уверили, че вътрешното ни право му гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. Осъденият се е възползвал от тази процесуална възможност. С разпоредбата на чл. 423 ал.5 от НПК се предоставя възможност на задочно осъдения, когато е предаден от друга държава за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание, да поиска възобновяване на наказателното дело. По този начин се гарантира прокламираното от чл.5 т.3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда. Целта на този институт е във всички случаи на задочно осъждане, когато замолената страна допусне екстрадиция при предоставено уверение от молещата страна, че гарантира на исканото лице правото на повторно разглеждане на делото, при което ще бъдат спазени правата му, наказателното дело да бъде възобновено. При тези данни следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за възобновяване на наказателното дело. Осъденият се е възползвал в срок от правото си да поиска възобновяване на делото и това искане следва да бъде уважено. Налице са предпоставките по чл. 423 ал.5 от НПК, като не е необходимо да се изследва дали е знаел за наказателното производство и дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. На това основание влязлата в сила осъдителна присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. Във връзка със задължението на съда по чл. 423 ал.4 от НПК да се произнесе в настоящото производство по мярката за неотклонение, съдебният състав контатира, че взетата в хода на съдебното производство мярка за неотклонение “задържане под стража” е законосъобразно определена и следва да бъде потвърдена. Осъденият е знаел, че срещу него има образувано досъдебно производство. Напуснал е пределите на страната и сам е станал причина делото да бъде продължено и приключено задочно. Това му поведение дава основание за извод, че е налице риск от бъдеща недобросъвестност, която да осуети реализирането на наказателната отговорност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява производството по НОХ дело № 85/2010 год. по описа на Радневския районен съд. Отменява постановената по делото присъда № 119 от 9.06.2011 год. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. Потвърждава взетата на подсъдимия мярка за неотклонение “задържане под стража”. Решението не подлежи на обожалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: