Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението * критерии за определяне на неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№. 185

София, 25.05.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4343/2013 година

Производство по чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Г. и П. М. Г., и двамата от [населено място] срещу въззивно решение № 300 от 07.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 236/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 104 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 1133/2011 г. на Окръжен съд-Стара Загора са отхвърлени предявените против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 18.10.2007 г. смърт на М. А. Г. за разликите над 50 000 лв. до 75 000 лв. - за ищците и негови синове А. М. Г. и П. М. Г. и е потвърдено решението в частта, с което иска на Мария П. Г. - съпруга на починалия е уважен за сумата 75 000 лв.
С определение № 443 от 07.07.2014 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонението на въззивния съд от задължителната практика на ВКС, формирана с ППВС № 4/1968 г. по въпроса за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на решението като неправилно и за присъждане на пълния размер на претендираните с исковете по чл.226, ал.1 ГПК обезщетения. Касаторите поддържат оплаквания, че в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД и чл.266 КЗ, въззивният съд е занижил размера на полагащите им се обезщетения за неимуществени вреди като е приложил неотносими към принципа за справедливост критерии и не е съобразил установените в § 27 ПЗР на КЗ лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждащото ПТП. Претендират разноски по делото.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл.293 ГПК, приема следното:
В исковата молба и в хода на производството ищците са поддържали, че на 18.07.07 г. на път 3-664 на територията на [населено място] е настъпило ПТП, причинено от евентуалния ответник Д. Т. Т. при управлението на лек автомобил марка „Сузуки”, рег. [рег.номер на МПС] , притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” / ГО/ при първия ответник – застрахователно дружество [фирма], [населено място], в резултат на което е настъпила смъртта на общия им наследодател М. А. Г., за която водачът на лекия автомобил е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 188/2008 г. по описа на ОС - Стара Загора. Претендират обезщетение в размер на 80 000 лв. за първата ищца, преживяла съпруга /р.1954 г./ и по 75 000 лв. за втория и третия /р.1973 и 1974 г./, които са деца на починалия /р.1950г./ Според исковата молба, неимуществените им вреди се изразяват в търпените от тях морални болки и страдания от внезапната загуба на съпруг и баща в лицето на починалия, с когото всеки от ищците се е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за отношенията съпруг и родител - дете житейска подкрепа. За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания, от които се установява, че до смъртта си пострадалият е живял със съпругата си и двамата си синове и са били изключително щастливо семейство, но внезапната му кончина предизвикала шок и депресия в тях, която коренно ги променила.
Първоинстанционният съд уважил исковете в размер на по 75 000 лв. за всеки от ищците.
Въззивният съд възприел направените с обжалваното решение фактически изводи относно механизма на пътно-транспортното произшествие и за липсата на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, но намерил, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на ищците А. и П. Г. в размер на по 75 000 лв. е завишено, като е изтъкнато, че следва да се съобрази обстоятелството, че синовете на починалия са пълнолетни и трудоспособни, имат свой живот и възможност да реализират доходи, което налагало извод за значителна разлика между търпените от преживялата съпруга и обема на същите вреди, търпени от пълнолетните му синове. Приел е, че сумата от 50 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на неимуществените им вреди, поради което частично отменил обжалваното от застрахователя решение и отхвърлил исковете им за разликата над тази сума до присъденото им обезщетение в размер на по 75 000 лв.
Касационната жалба е частично основателна.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/68 г., понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност.
При постановяване на решението си в обжалваната му част, въззивният съд формално се е съобразил с посочената задължителна практика, но освен на относимите към критерия за „справедливост” обективни факти, в разрез с нея, като се позовал на пълнолетието на ищците и възможността да реализират доходи предвид трудоспособната им възраст, е приел, че тези обстоятелства са значими и следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението им по реда на чл.52 ЗЗД.
Въззивният съд, като е обвързал преценката си за справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди с обстоятелства, които са относими към искове за имуществени вреди, каквито не са предявени, е постановил решението си в отклонение от задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД – ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, в които е прието, че правилното му прилагане е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, въведеният с исковете по чл.226, ал.1 КЗ правен спор да бъде разрешен по същество, като настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищците-касатори, определен към момента на увреждането им е в размер на 65 000 лв. или обезщетението им следва да се завиши с по 15 000 лв.
В съответствие с изложеното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликите над сумите 50 000 лв. до 65 000 лв. - по исковете на А. М. Г. и П. М. Г., вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите обезщетения за неимуществени вреди в размер на още по 15 000 лв. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото и своевременно направеното искане, разноски на касаторите не се присъждат поради липса на доказателства такива да са били направени така, както е посочено в представения от пълномощника им адв.Р. списък по чл.80 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда - държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 600 лв. върху допълнително присъдените обезщетения.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 300 от 07.06.2013 г. по в. гр. д. № 236/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 104 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 1133/2011 г. на Окръжен съд-Стара Загора са отхвърлени предявените от А. М. Г. и П. М. Г. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над 50 000 лв. до 65 000 лв. вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на А. М. Г. и П. М. Г., и двамата от [населено място], ул.В.” № 12 допълнително суми в размер на по 15 000 /по петнадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. А. Г., настъпила в резултат на ПТП на 08.10.2007 г., ведно със законната лихва от 08.10.2007 г. до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300 от 07.06.2013 г. по в. гр. д. № 236/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 600 /шестотин / лева - държавна такса върху допълнително присъдените обезщетения, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: