Р Е Ш Е Н И Е №380 София, 15.10.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 104 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. А., чрез пълномощника му адвокат Д. А., против решение № 1843 от 13.11.2009 г., постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение от 24.03.2008 г. по гр.д. № 883/2007 г. на Районен съд-Асеновград за отхвърляне на предявения от В. Т. А. против Т. К. А. и Я. К. А. иск за делба на урегулиран поземлен имот в[населено място], [улица]. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за допускане на съдебна делба. Претендират възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба Т. К. А. и Я. К. А. оспорват същата, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 469 от 10.05.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на извода за недопустимост на делбата с т.1, б.”г” на ППВС № 2/82 г. Предмет на иска за делба е УПИ VІІ-1056,1053 в кв.93 по плана на[населено място] с площ от 540 кв.м. и с идентификатор по кадастралната карта на[населено място] 00702.514.19. Въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнала съсобственост върху процесния терен през 1973 г. по регулация, като преди това е била изградена жилищна сграда, изключителна собственост на ответниците по иска, която съществува и понастоящем. Изложени са съображения, че е недопустима делба на урегулирания поземлен имот, тъй като се касае до образуван по регулация съсобствен терен в урбанизирана територия, предназначен за ниско застрояване, в който съществува сграда, изключителна собственост на една група съделители и изключена от съсобствеността с насрещната страна, в какъвто смисъл са задължителните указания в ППВС 2/82 г., т.1, б.”г”. Изводите на въззивния съд са направени в противоречие с материалния закон. В т.1, б.”г” на ППВС № 2/1982 г. са дадени указания за недопустимост на делбата на парцел, урегулиран като съсобствен по реда на чл.29, ал.1 З. /или § 49 и 50 ППЗПИНМ/, предназначен за малко или средноетажно жилищно или вилно застрояване, който е застроен от две или повече жилищни сгради, заварени от регулацията и изключени от съсобствеността съгласно чл.31, ал.3 З. /или § 52 ППЗПИНМ/, тъй като по силата на закона е създадено положение сходно с етажната собственост – сградите принадлежат на отделни съсобственици на парцела, в който са построени и последният е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. В настоящият случай посочените указания са неотносими. Безспорно между страните е, че съсобствеността върху терена е възникнала по силата на урегулирането на два имота в съсобствен парцел с плана от 1973 г. при условията на чл.29, ал.1 З. /отм./, като при условията на чл.31, ал.1 З. /отм./ правата в съсобствеността са равни /последното е установено и със сила на пресъдено нещо по решение № 3279/16.12.1996 г. по гр.д. № 2450/1996 г., ВКС, ІV г.о./. Съществувалата преди урегулирането сграда е изключена от съсобствеността по изричната разпоредба на чл.31, ал.3 З. /отм./ и е индивидуална собственост на ответниците. След като в имота липсва застроена друга сграда, която да е индивидуална собственост на съсобственик, то не са налице предпоставките да се приеме, че терена е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо предназначение спрямо сградите, т.е. станал е обща част. Неоснователно е позоваването от страна на ответниците на т.2, б.”в” от същото постановление, касаеща за недопустимост на делбата на парцел, застроен със сграда или за който е дадено разрешение на един от съсобствениците за застрояване. Указанията са свързани с приложението на разпоредбата на чл.58 З. /отм./, съгласно която строежи в съсобствен парцел, предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, могат да се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки съсобственик може да получи отделен жилищен или вилен обект. Даденото тълкуване понастоящем не намира приложение, доколкото при сега действащата регламентация по чл.183 ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В обобщение атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се допусне съдебна делба на процесния урегулиран поземлен имот, без построената в същия жилищна сграда, собственост на ответниците, при равни права в съсобствеността за ищеца и ответниците. С оглед изхода на настоящото производство ответниците по жалбата следва да възстановят направените от В. А. разноски за въззивното и касационно производство в размер общо на 70 лв., представляващи заплатени държавни такси. Искането за присъждане разноски за първоинстанционното производство е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.293а, изр.първо ГПК-отм. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1843 от 13.11.2009 г., постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА извършването на съдебна делба между В. Т. А., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], Т. К. А., ЕГН [ЕГН] и Я. К. А., ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], [улица] на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот VІІ-1056,1053 от кв.90 по действащия подробен устройствен план на[населено място], с идентификатор по кадастралната карта на[населено място], одобрена със заповед № 300-5-52 от 8.07.2004 г. на И. директор на АК-София № 00702.514.19, находящ се в[населено място], [улица], с площ по кадастрална карта 540 кв.м., трайно предназначение Урбанизирана територия, начин на трайно ползване Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи по кадастрална карта: поземлени имоти №№ 514.14, 514.15, 514.17, 514.18, 514.20 и 514.13, БЕЗ находящата се в имота двуетажна полумасивна сграда за обитаване, построена на 94 кв.м., при следните права в съсобствеността: 1/2 /една втора/ идеална част за В. Т. А. и 1/2 /една втора/ идеална част за Т. К. А. и Я. К. А. в съпружеска имуществена общност. ОСЪЖДА Т. К. А., ЕГН [ЕГН] и Я. К. А., ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], [улица] да заплатят на В. Т. А., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] разноски за въззивното и касационно произвоство в размер на 70.00 /седемдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: