Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12

София, 11.01.2022г.



Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА


разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 2027 по описа за 2021 г., намира следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. К., чрез адв.Б. от САК срещу решение № 10120 от 02.02.2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 2058/2020г. по описа на САС, с което е отменено решение № 1586 от 27.02.2020г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№11809/2019г. по описа на СГС, и е отхвърлен предявеният от Р. И. К. срещу Агенция за социално подпомагане, в качеството й на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, която изпълнява държавна политика в областта на социалното подпомагане и осъществява държавната дейност във връзка с предоставянето на социални услуги, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му И. Р. К. – потребител на социална услуга в Дом за възрастни хора с психични разстройства в [населено място], обл. С..
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ „Има ли нарушение на формалната и правна логика при вменяване на отговорност на дееспособно лице, поставено под пълно запрещение?“; 2/ „Какви са критериите за приемане, че едно лице, което е поставено под пълно запрещение и е дееспособно според законодателството на Република България, притежава способността да ръководи и разбира свойството и значението на постъпките си?“; 3/ „Смъртта на постановеното под запрещение лице, ползвател на социална услуга – държавно регламентирана дейност, и причинените на родителя неимуществени вреди намират ли се в пряка причинно-следствена връзка с деликта и дължи ли се обезщетение за тях от делинквента по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД?“; 4/ „Следва ли да бъде съобразено, че вредите се претендират като последица от неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложен в личен и в обществен интерес задължение да бъдат предприети действия за грижи на постановено под пълно запрещение лице?“; 5/ „Съответстват ли на функциите на членовете от настойническия съвет на функциите им като служители на специализирана институция, осъществяваща държавно делегирана дейност, и налице ли е бездействие за предотвратяване на вредоносния резултат?“; 6/ „Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД да прецени поведение на пострадалия – поставен под пълно запрещение, което евентуално е в пряка причинно-следствена връзка с увреждането?“.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК касаторът счита, че въззивният съд очевидно е тълкувал превратно правната норма на чл. 49 от ЗЗД, както и че решаващият извод на съда е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото и с правилата на формалната логика.
Ответникът по касационната жалба Агенция за социално подпомагане в отговора на касационната жалба сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на точно мотивиране от страна на касатора на някое от допълнителните основания за допускане на касационната жалба, които обуславят нуждата от касационно произнасяне по правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че синът на касатора е страдал от заболявания „олигофрения“ и „параноидна шизофрения“, които са довели до умствена изостаналост и значителни промени в поведението му, включително дрономания – патологична склонност към скитничество. Поставен е под пълно запрещение и настанен в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост, а по-късно – в Дом за възрастни хора с психични разстройства, находящ се на същия адрес и ръководен от същото лице, изпълняващо и функциите на настойник на И. Р. К.. Патологичната склонност към скитничество на сина на касатора, описана в документацията на Дома за лица с умствена изостаналост и в планове за здравни грижи, не е описана в документацията на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства, като липсват изготвени планове за здравни грижи за 2017год. и за 2018год. В последния приложен план за здравни грижи без дата е записано в графа „необходими превантивни мерки“, че „поради отклоняване от района на дома се нуждае от постоянен контрол от страна на груповите отговорници“. На 09.07.2018г. И. Р. К. самоволно напуснал територията на дома. Въпреки опитите да бъде открит, на 17.07.2018 г. същият починал в резултат на гладуване и изчерпване на енергийните запази, необходими за поддържане на жизнените процеси в организма му. Въззивният съд е приел, че персоналът на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства не е бил длъжен да приложи по отношение на И. Р. К. временни физически ограничителни мерки, които да възпрепятстват свободното му придвижване, респективно да предотвратят самоволното напускане на територията на дома. Посочено е, че законът гарантира право на пациента с психично разстройство на минимално ограничаване на личната му свобода. Въз основа на изложеното съдът е приел, че в този случай не е налице противоправно поведение на лица от персонала на дома или други лица, на които Агенцията за социално подпомагане е възложила дейността по осъществяване на социални услуги и грижи. Съдът е отбелязал също, че не е налице причинна връзка между действия или бездействия на длъжностни лица от състава на Дома за възрастни хора с психични разстройства и смъртта на И. Р. К., поставен под пълно запрещение, тъй като последният сам е решил да напусне дома.
Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание и каквото не е налице по отношение на обжалваното решение.
При посочените по-горе решаващи изводи на въззивния съд, ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия поставен от касастора въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „Следва ли да бъде съобразено, че вредите се претендират като последица от неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложен в личен и в обществен интерес задължение да бъдат предприети действия за грижи на постановено под пълно запрещение лице?“
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Настоящият състав на ВКС счита, че е налице необходимост от съдебна практика по прилагането на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД във връзка с конкретната хипотеза – твърдяно непозволено увреждане в резултат на противоправно поведение на служители на държавна институция, на която са поверени грижи за поставено под пълно запрещение лице, като това е от значение за точното прилагане на посочените норми в областта на непозволеното увреждане при липсата на съдебна практика по аналогични случаи.
По останалите въпроси, които не обуславят допускане на касационно обжалване и които касаят правилността на решението следва да се произнесе с решението си по съществото на спора.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10120 от 02.02.2021г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2058/2020г. по описа на САС.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, след като касаторът на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободен от внасяне на държавна такса по касационната жалба.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: