5 Р Е Ш Е Н И Е № 149 Гр.София, 19.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2142 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД, [населено място] срещу решение № 86/07.05.15г., постановено по т.д.№ 70/15г. от Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 57/18.02.15г. по гр.д.№ 1989/14г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против П. Г. Г., [населено място] искове за сумата от 12338.02 лв. – главница по договор за кредит от 07.08.09г., ведно със законната лихва от 19.02.14г.; за сумата от 1544.66 лв. – изискуема редовна лихва за периода от 15.11.12г. до 27.10.13г. и за сумата от 1100.66 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.12г. до 19.02.14г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно с оглед на формирания извод от решаващия състав за погасяване на отговорността на поръчителя по договора за кредит. Позовава се на доказано по делото трайно преустановяване на плащанията от длъжника и на уведомяването на ответника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, направено с писмо от 08.10.13г., което съгласно договора за кредит следва да се счита за получено, тъй като е достигнало до адреса на поръчителя. Моли обжалваното решение да се отмени и исковете да се уважат. Ответникът П. Г. оспорва касационната жалба, като излага съображения, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по въпроса за предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит и за отговорността на поръчителя. Моли въззивното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноските за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е поръчител по договор за банков кредит от 07.08.09г., изменен с анекс от 09.12.09г., за сумата от 15346.60 лв., платима на анюитетни вноски с краен срок на погасяване 10.05.2017г. Съгласно чл.11.1 от договора при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от настъпване на падежа му, считано от 151-я ден кредитът става автоматично изцяло предсрочно изискуем, а банката има задължение да уведоми поръчителя за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Банката е изпратила писмо на поръчителя на 02.10.13г., но същото е върнато като непотърсено от получателя Г.. На 20.02.14г. банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава е издадена срещу главните длъжници и поръчителя, като възражение срещу заповедта е подадено само от поръчителя. С определение от 04.07.14г. по ч.гр.д.№ 409/14г. Добричкият окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение в частта за осъждане на поръчителя да заплати суми на банката и е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.. С оглед на тези обстоятелства съдилищата са разгледали осъдителните искове (след изменение на предявените установителни искове за съществуване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение) на банката срещу поръчителя по договора за кредит. Изложени са съображения, че писмото от 02.10.13г. не е получено от длъжника - поръчител, но с получаване на исковата молба и доказателствата към нея, същият е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и следва да отговаря в качеството си на поръчител по предявения срещу него осъдителен иск. Прието е, че последното плащане по договора за кредит е направено на 21.11.13г., с което са погасени месечната вноска с падеж към 15.11.12г. и частично просрочената главница към 15.12.12г., или към датата 16.04.13г. (150 дни от просрочието на вноската за 15.11.12г.) са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на претенциите срещу поръчителя, считано от 15.04.13г., е изтекъл на 15.10.13г., а кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя и главните длъжници на 20.02.14г. Решаващият състав е формирал извод, че отговорността на поръчителя е погасена в материалноправен и процесуалноправен аспект, поради което е отхвърлил исковете. С определение № 202/29.02.16г. по т.д.№ 2142/15г. ВКС, І т.о. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договор за кредит и отговорността на поръчителя съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Становището на състава на ВКС произтича от следното: С тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договор за банков кредит, а по отношение на началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, който е от значение за отговорността на поръчителя са постановени от състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК решение № 23/24.03.15г. по т.д.№ 1717/13г. на І т.о., решение № 205/06.01.16г. по т.д.№ 2703/14г. на І т.о., решение № 81/08.07.14г. по т.д.№ 1705/13г. на І т.о., решение № 7/15.04.15г. по т.д.№ 4196/13г. на І т.о., решение № 207/22.06.15г. по т.д.№ 3780/13г. на ІІ т.о., решение № 132/02.10.15г. по т.д.№ 1904/14г. на І т.о. Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Предвид на посочената практика на ВКС изводът на въззивния съд, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на претенциите срещу поръчителя е изтекъл на 15.10.13г., като кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя и главните длъжници на 20.02.14г., поради което отговорността на поръчителя е погасена, е направен в нарушение на материалния закон. За начало на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД е приета датата 15.04.13г., определена според условията в договора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 150 дни от просрочието на вноската за 15.11.12г. Независимо, че се е позовал на разрешенията в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС, съставът на окръжния съд е приложил последиците на изгубване преимуществото на срока от момента, в който са били осъществени само обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, без да изследва въпросът дали кредиторът е упражнил правото си да обяви за изискуемо вземането за вноски по кредита, които не са били с настъпил падеж според погасителния план. В този смисъл въззивният съд неправилно е счел за ирелевантно уведомяването на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост. Достигането до кредитополучателя на волеизявлението на банката, с което се упражнява правото на предсрочна изискуемост на вземането определя началната дата на течението на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за частта от кредита, за която настъпва предсрочна изискуемост. Окръжният съд в нарушение на материалния закон е коментирал само уведомяването на поръчителя, направено с връчване на приложеното към исковата молба писмо, което е без значение за падежа на целия непогасен остатък от кредита и съответно за отговорността на кредитополучателя и на поръчителя. По тези съображения въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Предявеният осъдителен иск, след отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и отхвърляне на заявлението по чл.417 ГПК срещу поръчителя, е за заплащане на сумите, за които е било подадено заявлението: 12338.02 лв. – главница по договор за кредит от 07.08.09г., ведно със законната лихва от 19.02.14г.; 1544.66 лв. – изискуема редовна лихва за периода от 15.11.12г. до 27.10.13г. и 1100.66 лв. – санкционна лихва за периода от 15.12.12г. до 19.02.14г. По делото не са ангажирани доказателства за обявяване от банката на кредитополучателя на предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит. По отношение на кредитополучателя С. Д. и съдлъжника К. Д. е издадена заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК. В заявлението за издаване на заповедта банката се е позовава на клауза в договора за кредит, предвиждаща, т.нар. „автоматична” предсрочна изискуемост и съответно заповедта за изпълнение е издадена за целия непогасен остатък от главницата, за възнаградителни и санкционни лихви. Независимо от липсата на данни за връчване на уведомление от банката на кредитополучателя за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, издадената заповед за изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила съгласно чл.416, пр.1 ГПК. При тези данни би могло да се приеме, че банката е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД. Предвид основателността на възражението на поръчителя, че банката не е упражнила правото си да направи непогасения остатък от кредита предсрочно изискуем, поръчителят не отговаря в размер на предсрочно изискуемия непогасен остатък от кредита. Отговорността на поръчителя по конкретния спор следва да се определи в размер на всички ликвидни и изискуеми вземания според погасителния план. В заключението на счетоводната експертиза не се съдържат данни за непогасените вноски за главница и за възнаградителната лихва и евентуално за начислена санкционна лихва, които са с настъпил падеж според погасителния план, поради което се налага изслушването на ново заключение на счетоводната експертиза. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на окръжния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да допусне изслушването на счетоводната експертиза за установяване размера на непогасените вземания за главница, възнаградителна и санкционна лихва, които са с настъпил падеж според погасителния план към договора за кредит. При постановяване на решението въззивният съд следва да приложи разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, но с оглед на приетите за установени съществуващи вземания на кредитора и съобразявайки влязлата в сила заповед за изпълнение срещу кредитополучателя съгласно мотивите на настоящото решение, както и да съобрази процесуалното правило на чл.235, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 86/07.05.15г., постановено по т.д.№ 70/15г. от Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.