4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 776/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр.София, 13 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 776/2015 година Осъденият Й. Б. П. е отправил до ВКС ръкописна жалба – преценена при администрирането ѝ като искане по реда на глава тридесет и трета от НПК, за възобновяване на делото срещу него във Врачанския окръжен съд. Искането („жалбата”) е отнесено изрично до чнд 244/2014 на ВОС, което е завършило с определение № 240/17.VІ.2014 год.-и то, и самото дело се отнасят от своя страна, до едно от особените производства в част седма от НПК с предмет замяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода (по раздел VІ от глава тридесет и пета от посочената част седма). Независимо от изричната насоченост на искането на осъдения, първоинстанционното дело е комплектувано пред ВКС с вчнд 173/2015, тъй като с решението по него – 112/2.ІV.2015 г. Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане на ВОС за връщане на жалбата, която Й.П. е подал срещу оспореното сега определение 240/14. Всъщност именно във второинстанционното решение 112/15 е било указано на осъдения, че просрочената му жалба би могла да бъде сметната за искане по реда за възобновяване на наказателните дела. ВКС, както вече се каза, също е приел, че при него е постъпило искане за възобновяване, и то в разновидността му по чл.423, ал.1 НПК – подадено от задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство. В ръкописното изложение осъденият П. не отрича, че е нарушил наложеното му наказание пробация – предмет на произнасянето в окръжния съд, но смята наложеното му в замяна лишаване от свобода за „завишено”, а освен това самото му налагане за неправилно, след като не е участвал по делото не по негова вина. В съдебното заседание на ВКС осъденият и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване, а според участващия прокурор то е неоснователно. ВКС намери, че оспореното влязло в сила определение на ВОС трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Както и участващият в съдебното заседание на ВКС прокурор е обърнал внимание възобновяването на делото, поискано от П. като задочно осъден, може да бъде обсъждано само през съответното(приспособеното) приложение на чл.423, ал.1 НПК. Същото важи обаче за и всички приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, доколкото те са предназначени да уредят пряко н а к а з а т е л н о- т о производство (общия наказателен процес), а предмет на сегашното дело е правилността на провеждането на едно от о с о б е н и т е производства в част седма от НПК. В този смисъл е необходимо на първо място да се каже дали наистина в случая сега става дума за задочно осъждане. На така поставения въпрос ВКС отговаря положително. Независимо от спора кога едно производство е проведено задочно – дали всякога когато провеждането му е в отсъствие на съответния процесуален субект (неприсъствено, каквото е езиковото значение на термина „задочно”), или само когато е отсъствал субект, чието присъствие е било задължително – спорът очевидно не засяга последната хипотеза. Такава според ВКС е и хипотезата по чл.452, ал.2 НПК, приложена в окръжния съд прямо Й.П. – в нея неточно е посочено изрично задължението за „у ч а с т и е” на осъдения (макар то поначало да предполага същият и да присъства на делото, задължителното му „п р и с ъ с т в и е” следва изрично и по силата на препращането към чл.269 НПК). Що се отнася до самото задочно производство, което е проведено в първата инстанция, то не е засегнато от никакви недостатъци. Не се твърдят, а не бяха констатирани нарушения, както на общите процесуални изисквания, които могат да бъдат извлечени във връзка с чл.422, ал.1, т.5 и неговата връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК, така и на специалните в чл.423, ал.1 НПК. За нуждите на сегашната проверка по реда на възобновяването е необходимо на второ място да се каже дали при замяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода е въобще възможно да бъде допусната явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Отговорът и на този въпрос, както на поставения по-горе, също е спорен, но и тук съществуващите спорове са без значение за изхода на делото. Разбира се,, че за явно несправедлив р а з м е р на заменящото пробацията лишаване от свобода няма как да се говори с оглед на установената в чл.43а, т.2 НК пропорция между двете наказания – нейното изчисление би могло да бъде само вярно или невярно аритметически. Спорна е само възможността за условно отлагане (чл.66 НК) на така изчисленото лишаване от свобода, но тя по конкретното дело е поначало неприложима с оглед съдимостта на Й.П.. Ръководен от всичко изложено, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 240 от 17 юни 2014 год. по чнд 244/2014 на Врачанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ