Р Е Ш Е Н И Е № 130 С., 03.05.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№412 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. К. и Надежда Х. К. срещу решение №1494 от 06.12.2010г. по гр.д.№1331/10г. на Варненския окръжен съд. Ответниците в производството Й. Т. М. и С. Т. М. не вземат становище по жалбата. С определение №1065 от 14.11.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпрос, свързан с допустимостта на въззивното решение, служебно поставен от настоящия състав съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС: какви са правомощията на въззивната инстанция при нередовна искова молба. Прието е, че по този въпрос въззивното решение противоречи на т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно приетото в т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на спора, с който е сезиран, въззивният съд следва да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение, като даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците и. В противен случай той рискува да постанови недопустимо съдебно решение. В настоящия случай въззивният съд не се е съобразил с това тълкувателно решение и се е произнесъл по нередовна искова молба. В исковата молба на И. И. К. и Надежда Х. К. се твърди, че те са собственици по наследство от Х. А. К. на имот пл.№97 по КП „А. мак”,[жк], [населено място]. Оспорвайки легитимацията на ответника Й. Тонов М. върху имота, описан в нотариални актове №84/71г. и №88/67г., ищците твърдят, че не могат да реализират в пълен обем правата си върху имот пл.№97 и искат ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху него. С молба от 07.04.2008г. ищците уточняват, че предмет на иска е само реална част от имот пл.№97 с площ от 184 кв.м., която са обозначили с жълт цвят на приложената на стр.29 скица. В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищците е направил ново уточнение на претенцията, като е свързал спорните 184 кв.м. с нова скица – лист №74, като спорната площ е очертана в жълт цвят и е защрихована в червени линии. По тази скица спорната част вече обхваща не само имот пл.№97, за който ищците са заявили права в исковата молба, но и голяма част от имот пл.№98, който по разписния лист се води на името на ответника, за който ищците не са заявили права нито в исковата молба, нито в уточняващите молби или в първото по делото заседание. Не е уточнена и действителната площ на спорната част – тя е все 184 кв.м., въпреки че по двете скици, с които ищците са уточнявали претенцията си, спорната площ съществено се различава. Районният съд не е внесъл уточнение в претенцията на ищците и този порок се е пренесъл в решението му. Поставял е задачи на вещите лица във връзка с втората скица, очертаваща спорния имот като част от имоти пл.№97 и 98, а в диспозитива на съдебното решение е описал тази спорна част с площ от 184 кв.м. като част само от имот пл.№97, без да препраща към конкретна скица, която да бъде неразделна част от решението му. Този порок на първоинстанционното решение е пренесен и върху въззивното, тъй като въззивният съд не е отстранил недостатъка на исковата молба – не е поискал да се направи уточнение на спорната част – дали ищците поддържат, че тя обхваща само част от имот пл.№97, както е по първоинстанционното решение, или части от имоти пл.№97 и 98, както е по скицата, която те са представили в първото съдебно заседание и по която са слушани експертизи. В случай, че се е поддържала втората скица, приложена на стр.74, словесното описание на спорната част следва да включва части от имоти № 97 и №98, а не само от имот №97, както е в диспозитива на съдебните решения, освен това ищците следва да уточнят и твърденията си откъде произтичат правата им върху част от имот пл.№98. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново произнасяне от въззивния съд, при отстраняване на указаната нередовност на исковата молба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1494 от 06.12.2010г. по гр.д.№1331/10г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: