Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 11 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2230/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Е. Ж. К., чрез повереника й адвокат С. М. от АК – [населено място], срещу решение № 329 от 08 октомври 2013 година на Софийския апелативен съд (САС), Наказателно отделение, 8-ми състав, по внохд № 629/2013 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 01 октомври 2012 година на Софийския градски съд (СГС), НО, 1-ви състав, постановена по нохд № 3342/2012 година по описа на този съд. Внимателният прочит на касационната жалба дава основание за извода, че тя съдържа формално позоваване на всички касационни основания – допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и неправилно наложено наказание, а изложените в тяхна подкрепа доводи касаят преимуществено доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции и на разследващите органи и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, чиято ненадлежност се твърди. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се коментира в Допълнението към касационната жалба (стр. 2 от същото), прието от съда на основание чл. 351, ал. 3 от НПК. Жалбата не съдържа ясно формулирана претенция, освен такава за отмяна на обжалваното решение на въззивния съд „... с произтичащите от това последици.”. В съдебно заседание пред ВКС частният обвинител Е. К. участва лично и с повереника си адвокат М., който поддържа касационната жалба и отправя алтернативни искания - за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на решението при постановяване ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода. Идентична с последната е и претенцията на частния обвинител К.. В същото съдебно заседание подсъдимият Д. участва лично и със защитника си адвокат Б., представила своевременно писмено възражение срещу касационната жалба на частния обвинител К., като поддържа същото и изразява становище за неоснователност на жалбата. В рамките на личната си защита подсъдимият изразява съжалението си за пътния инцидент и моли присъдата да бъде потвърдена. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на частния обвинител за неоснователна, а атакуваният съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение (второ поред, след отмяна на решение № 10 от 28. 02. 2013 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1232/2012 година, с решение № 340 от 25. 06. 2013 година на ВКС, І-во НО, по нд № 1064/2013 година) е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. Ц. Д. за това, че на 14. 02. 2012 година, в [населено място], при управляване на моторно превозно средство (МПС) – автобус „....”, ......, нарушил правилата за движение – чл. 6, чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и чл. 63, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДП (ППЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 и чл. 2, ал. 2 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Осъден е и на лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Д.. І. Процесуалното развитие на делото изисква произнасяне по предварителния въпрос за рамките на настоящата касационна проверка, при съобразяване на следните факти: Известно е, правото на касационно обжалване е допустимо само ако страната е упражнила надлежно правото си на въззивно обжалване и в рамките на направеното от нея оспорване, с изключение на хипотезите, когато въззивният съдебен акт засяга правата и законните интереси на страната и в друга насока, какъвто не е настоящият случай. 1. Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК – подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти (протокол от съдебно заседание от 01. 10. 2012 година по нохд № 3342/2012 година, л. 9 от същия). 2. Искането на подсъдимия и защитата му за разглеждане на делото по този ред не е възразено от частния обвинител К. и от нейните повереници - адвокати А. и К., не са отправени и доказателствени искания (същият протокол, л. 9 и 10). 3. Съдът е извършил възложената му от разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК проверка и е постановил съответното определение. 4. Постановената по делото присъда е атакувана само от частния обвинител К. с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание в частта за приложението на чл. 66 от НК. 5. С посоченото по-горе решение по внохд № 1232/2012 година, въззивният съд е потвърдил изцяло постановената по делото присъда. 6. Касационната проверка на въззивното решение е извършена също само по жалба на частния обвинител К., при единствено релевирано касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание и с искане за постановяване на ефективно изтърпяване от подсъдимия на наказанието лишаване от свобода. Това изрично е прието и отразено и в решението на ВКС по нд № 1064/2013 година, посочено по-горе. Отмяната на решението е предизвикана от порок в мотивите му и е на формално основание. 7. След връщането на делото за ново разглеждане е постановено въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка. При тези данни, настоящият касационен състав няма как да се занимае със заявените в жалбата нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона, освен ако те са от категорията на „абсолютните” по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК, за които ВКС следи служебно или се сочат като нови и допуснати в рамките на последната въззивна проверка, какъвто не е настоящият случай. Единственото оплакване на частния обвинител е свързано със заявената от него явна несправедливост на наказанието, като двата въззивни съдебни акта са идентични по своето съдържание и краен резултат. Или иначе казано, тази страна по делото се е съгласила с извършените в хода на производството процесуални действия и с приложения материален закон, но не и с приложението на чл. 66 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание. При това положение, инициираната от нея касационна проверка може да бъде извършена само в тази рамка, доколкото тя е релевирана в касационната жалба, но не и досежно нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Освен това, очевидно извън вниманието на жалбоподателя е останало обстоятелството, че първоинстанционното производство по делото се е развило по реда на Глава ХХVІІ от НПК, т. е. фактите по делото са такива, каквито са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно признати от подсъдимия Д., защото са подкрепени и от останалите доказателства по делото. В тази насока въззивният съд е изложил подробни съображения (л. 8-9 от решението), които няма причини да не бъдат споделени от настоящия състав, защото съответстват на данните по делото и на закона. ІІ. Извършената в тази рамка проверка, сочи на неоснователност на касационната жалба и това е така, защото: Наложеното на подсъдимия Д. наказание е индивидуализирано при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Въззивният съд подробно е анализирал и допълнил съображенията на първоинстанционния съд, като изложените от него аргументи на л. 12 от решението са убедителни, правилни и законосъобразни. ВКС намира за необходимо единствено да добави следното: Степента на обществена опасност на престъплението поначало е съобразена от законодателя при криминализиране на деянието и определяне на санкциите за него. Параметрите на избраната от подсъдимия скорост на движение, на пресичането на непрекъснатата линия при маневрата „изпреварване”, на степента на внимание и предпазливост по отношение на другите участници в движението и т. н., са част от действията, осъществяващи изпълнителното деяние на престъплението, т. е. неговите обективни признаци, поради което не би могла да се цени отделно при индивидуализацията на наказанието (чл. 56 от НК). Освен това, определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване, в т. ч. прилагането на института на условното осъждане, са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата на чл. 54 - 55 от НК и на чл. 66 от НК. И докато при определяне на наказанието решаваща е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта и затова целеният ефект е преди всичко общопревантивен, то при прилагане на условното осъждане законът поставя акцента върху индивидуалната превенция, т. е. върху поправяне на осъдения, като основното при преценката на съда остава възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В случая, изводите на въззивния съд, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимият Д. не следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, могат единствено да бъдат споделени, защото почиват на данните по делото и на закона (л. 12, посл. абзац и л.13 от решението). Всичко, установено в производството за личността на подсъдимия, за възрастта и семейното му положение, за неговото социално поведение и трудова ангажираност, дават основание за извода, че съответните положителни промени в съзнанието му и превъзпитаването му към спазване на законите и на добрите нрави, не изисква отделянето му от настоящата социална и трудова среда и изолирането му от обществото, т. е. не налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Отлагането на изтърпяването му за максималния изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила, наред с наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за продължителен срок, в достатъчна степен ще упражнят възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимия Д. като водач на МПС. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 08 октомври 2013 година на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав, по внохд № 629/2013 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 01 октомври 2012 година на Софийския градски съд, НО, 1-ви състав, постановена по нохд № 3342/2012 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.