5 Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 21.12. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 861/ 2011 година Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 548/ 29.ІV.2009 г. и Допълнително решение №370/ 6.VІІ.2009 г., постановени по гр.д. № 865/2008 г. на Варненски окръжен съд и Решение № 177 от 24.ІІ. 2011 г. по т.д.№ 958/2009 г. на ВКС, І ТО, с които е уважен искът по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) на [фирма] - [населено място] срещу Г. популярна кооперация - [населено място] и е прието за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], к.к. ”Св.К.. и Е.”, представляващ УПИ VІ-113 в кв.16 по плана на [населено място], с площ от 7960 кв.м., с двуетажна масивна сграда, подробно описан, и е отменен издаденият на ответника констативен нот.акт № 18,том І, рег.№544, д.№18/2003 г. на нот.Н.С., №114, което решение е постановено с участие на встъпило на страната на ответника трето лице помагач [фирма] - [населено място]. Молителят поддържа, че окръжният съд е осъществил незаконосъобразен косвен контрол на Заповед № АО-1-7703/734 от 26.ХІ.2002 г. на Обл.управител на В., за която е приел, че е нищожна и че липсват административноправни предпоставки за реституция на кооперативна собственост, като решението противоречи на Решение № 2092 от 22.ІІ.2008 г. по адм.д.№ 6937/2007 г. на ВАС, с което е прието, че са налице всички предвидени в закона условия за възстановяване на собствеността. Молителят поддържа, че е налице идентитет между страните по двете дела, тъй като решението на ВАС е отменително и действа erga omnes, затова на него може да се позове и молителят, като собственик на имота, и заинтересована страна, участник в гражданското дело, и с това решение следва да се съобрази и признатият от гражданския съд собственик. Молителят сочи, че са налице предпоставките за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК: 1.страните се покриват предвид отменителния характер на решението на ВАС, 2.и двете решения разглеждат реституционно искане на основание установения в ЗК реституционен ред, 3.предметът на двете дела е еднакъв и 4. преди него е влязло в сила противоречащото му съдебно решение. Иска ВКС да отмени влязлото в сила решение, с което ВКС е излязъл извън компетентността си и го е постановил в противоречие с влязлото в сила преди това съдебно решение, без да са налице предпоставките за косвен контрол, и с което ВКС се е произнесъл повторно по въпрос, решен със СПН от ВАС. Молителят излага и съображения за правилността на административното решение и заключава, че с това решение реституционните му права са потвърдени със съдебно решение и гражданският съд неправомерно е упражнил повторен контрол. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] - ищец по делото, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна, а ответникът по молбата Г. популярна кооперация - [населено място] - ответник по делото, по съображения, изложени в писмен Отговор, изразява становище, че молбата за отмяна е основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С решенията, чиято отмяна се иска, е уважен искът по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), предявен от [фирма] - [населено място] срещу Г. популярна кооперация - [населено място] и е прието за установено, че ищецът е собственик на описания недвижим имот, находящ се в [населено място], к.к. ”Св.К.. и Е.”, с площ от 7960 кв.м., с двуетажна масивна сграда, и е отменен констативният нот.акт, с който ответникът е признат за собственик. Изложени са съображения, че след одържавяването на имота, с Р. № 1941/6.ІХ.1951 г. е предоставен за стопанисване на ОНС, отдел ”Н. просвета”, а впоследствие - на обслужващи звена към МОН - държавни учреждения, при което е запазена легитимацията на Държавата, като собственик, и към влизане в сила на ЗДС, имотът е имал статут на публична държавна собственост по силата на чл. 10 от Закона за народната просвета и като такъв не подлежи на реституция. Относно Заповед за деактуване № АО-1-7703/734 от 26.ХІ.2002 г. на обл. управител на [населено място], съдът е приел, че овластен да се произнесе по молбата на ответника за възстановяване на собствеността върху имота, респ. по въпроса за деактуването му, е МС, тъй като се касае за имот, публична държавна собственост, поради което заповедта е издадена от орган, който не е бил компетентен да се произнася, както и че искането за възстановяване е направено след срока по §1 от ПЗР на ЗК. Съдът е посочил, че заповедта е нищожна, по съображения за липса материална компетентност - по просрочена реституционна претенция, и при превишаване на правомощията на областния управител, съответно - че липсват предпоставките по §1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. за реституция и е заключил, че за ответника не е изпълнен фактическият състав за възстановяване правото на собственост - няма административен акт, годен да породи правни последици и деактуването на имота е незавършено, като основано на нищожно основание - имотът е продължил да бъде публична държавна собственост до внасянето му на 24.І.2005 г. като непарична вноска в капитала на новоучреденото търговско дружество изцяло с държавно участие. Съдът е изложил, че с обявяването на имота за частна държавна собственост и внасянето му като апорт в [фирма], това дружество е придобило собствеността на имота и правоприемникът му - ищецът - се легитимира като собственик. С Решение № 177/ 24.ІІ.2011 г. по т.д.№ 958/2009 г. На ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, е потвърдено въззивното решение, като е прието, че е налице валидно начално апортиране на недвижим имот в капитала на новоучредено търговско дружество изцяло с държавно участие, съгласно разпоредбата на §10 ал. 2 от ДР на ЗПСК, която е била в сила към момента на апорта, която разпоредба препраща към чл. 2 ал. 2 от Наредба за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия при образуването и преобразуването на Е. с държавно имущество, приета със 179 ПМС от 13.ІХ.1991 г. - специален закон, който следва да се приложи, а не общият закон - чл. 72 и 73 ТЗ досежно установената форма на апорта. С решение № 2092 от 22.ІІ.2008 г. по адм.д.№ 6937/2007 г. на ВАС, на което молителят основава молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, е отменен мълчаливият отказ на областния управител на адм.център В. по искане вх.№АО-1-7703-734 от 9.V.2006 г. по жалба на Кооперация “Г. популярна кооперация” - [населено място], съдържаща претенция за възстановяване собствеността върху недвижим имот - земя, представляваща държавната част 1525 кв.м. или 1525/7960 ид.ч. от УПИ VІ-113 от кв. 16 по плана на [населено място], к.к. ”Св.св. К.. и Е.” и преписката е върната за произнасяне. Съдът е посочил, че жалбоподателят Г. популярна кооперация”- [населено място] претендира възстановяване на разликата от площта на недвижимия имот, частна държавна собственост, представляващ земя, за който е съставен А. № 13394/ 5.ІХ.1977 г. на Г. - [населено място], и площта, деактувана със Заповед № АО-1-7703-734/26.ХІ.2002 г. на обл.управител В., като е конкретизирал претенцията си за земя, представляваща държавната част, с площ от 1525 кв.м. или 1525/7960 ид.ч. от УПИ VІ-113 от кв.16 по плана на к.к.”Св. св. К. и Е.”. Съдът е приел, че административното производство по издаване на Заповед № АО-1-7703-734/ 26.ХІ.2002 г. на обл.управител В., е проведено за имот от 6435 кв.м., ведно с двуетажна вила в него, по което искане се е произнесъл административният орган и че в новото административно производство искането от 9.ІІІ.2006 г. е за възстановяване на останалите идеални части от имота, по което областният управител не се е произнесъл - така е очертал предмета на жалбата срещу мълчаливия отказ и е уважил същата, като е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за произнасяне по посоченото искане за възстановяване. С оглед изложеното, не е налице постановено преди между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила решение, което му противоречи - основание за отмяна по чл. 404 ал. 1 т. 4 ГПК. Не са налице постановени между същите страни решения и няма субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията - делата са между различни страни и неоснователно молителят извежда идентитета на страните по двете дела от връщането на административния орган за произнасяне, което решение действало спрямо всички. Липсва субективно тъждество между делата, което изключва приложението на чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК. Не са налице две влезли в сила решения, които си противоречат, постановени за същото искане, на същото основание. Това че “и в двете решения се разглежда реституционно искане”, както излага молителят, не дава основание да се приеме, че има обективно тъждество между делата, по които са постановени решенията - делата имат различен предмет и не е налице изискването на закона да съществува противоречие между решенията, а не между техните мотиви, както всъщност поддържа молителят, като счита, че има упражнен от гражданския съд незаконосъобразен косвен съдебен контрол върху действителността на административен акт. Изваден цитат от решението на ВАС по адм.д. № 6937/2007 г. на ВАС, с предмет обжалван мълчалив отказ за произнасяне по последващо искане за възстановяване на 1525/7960 ид.ч. имот - останалите 1525 кв.м. от имот, частна държавна собственост, извън площта, деактувана със Заповед № АО-1-7703-734/26.ХІ.2002 г. на обл. управител В., с двуетажна сграда, предмет на иска по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), не дава основание да се приеме, че ВАС с правилното решение е приел, че са налице предвидените в закона условията за възстановяване на собствеността върху имота,предмет на иска по чл. 97 ал.1 ГПК (отм.). С оглед този изход на делото молителят следва да плати на ответника по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 548 от 29.ІV.2009 г. и Допълнително решение от 6.VІІ.2009 г., постановени по гр.д.№ 865/2008 г. на Варненски окръжен съд и Решение № 177 от 24.ІІ.2011 г. по т.д. № 958/ 2009 г. на ВКС, І ТО. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: