1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 381 [населено място], 22.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдия Божилова т.д. № 1528 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса - София срещу решение № 145/19.04.2021 г. по гр.д. № 1198/2020 г. на ОС- Благоевград, с което е потвърдено решение № 906765/13.08.2020 г. по гр.д. № 132/2020 г. на РС -Благоевград, с което касаторът е осъден да заплати на МБАЛ "Пулс"АД, със седалище в Благоевград, на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 58 от ЗЗО, сумата от 20 116 лева – дължимо плащане за оказана през м. юни 2018 г. и отчетена болнична помощ по клинични пътеки, на основание сключен договор от 29.05.2018 г., съобразно издадена фактура № [ЕГН]/11.07.2018 г.и спесификация към същата, ведно със законната лихва върху сумата от 21.01.2020 г. до окончателното й заплащане, както и 3 039,99 лева - обезщетение за забавеното й плащане, на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Оспорва правилността на изводите на въззивния съд, за дължимост на претендираните от ищеца суми, без да бъдат отчетени клаузите на сключения договор за заплащане на медицинска дейност от касата и без да се държи сметка за ограничения размер на бюджетните средства, в рамките на които е договорено изпълнението на ответника, като едностранно са кредитирани твърденията и доводите на ищеца. Нормативното и договорно ограничение на отговорността на НЗОК, за които са изложени подробни съображения в касационната жалба, в рамките на което ограничение касата е изправна страна по договора с ищеца, според касатора изключва основателността на предявените искове. Ответникът по касационната жалба МБАЛ "Пулс"АД] оспорва основателността на касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, I отделение,констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното : Въззивният съд е приел, че медицинска дейност, за която ищецът претендира плащане, е извършена реално и е част от пакета здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и Националния рамков договор за 2018 г., както и че е надлежно отчетена пред РЗОК – Благоевград, без да са констатирани нарушения.Единственото основание за отхвърляне на плащането от НЗОК е било, че надвишава съответните месечни стойности по Приложение № 2 към процесния договор от 29.05.2018 г. БлОС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 т.1 и 2 ЗЗО, задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Предвид горната разпоредба, кореспондираща изцяло с чл. 53 ал.1 от Конституцията на република България и поетото задължение по чл.1 от процесния договор, сключен между страните за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между за 2018 г., ищецът като изпълнител на болнична помощ не е могъл да откаже оказването на медицинска помощ на здравноосигурени лица, при превишаване на стойностите, посочени в Приложение № 2 към договора. Съдът се е позовал на чл. 5 от договора ,в който изрично е вменено задължение на изпълнителя на медицинска помощ да осигурява болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, съгласно Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. и съобразно утвърдените медицински стандарти , да осигурява непрекъснато 24- часово изпълнение на лечебната дейност и да не изисква заплащане или доплащане от здравноосигурени лица за дейност, предмет на договора. Посочил е , че нито в нормативните актове,нито в договора между страните е предвидена забрана за предоставяне на болнична медицинска помощ при надхвърляне на заложените лимити, като в НРД , който наред с договорите между РЗОК и изпълнителите определя реда за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл.45 ЗЗО, също не са предвидени ограничения в стойностите на предоставените от изпълнителите медицински дейности. ЗЗО също не поставя предел за отговорността на Държавата при обезпечаване на покрития от НЗОК пакет от услуги, но овластява НС на НЗОК, при преценка за необходимост, да коригира разпределените суми, врамките на предвидените с бюджета средства за касата, вкл. с използване на бюджетния резерв, предвиден като задължително заложен, съгласно чл.26 ал.2 вр . с чл.25 ЗЗО. Отречена е нищожност на част от договорните клаузи, поддържана от ищеца . В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Дали и до каква степен правилата на договора за болнична помощ се дерогират от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване ? ; 2/Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?; 3/ Има ли основание НЗОК да определя стойности при заплащането на извършената от изпълнителя дейност по договор за оказване на болнична медицинска помощ и подлежи ли на заплащане дейността определена като „надлимитна“?; 4/ Действителни ли са уговорките в сключения договор за оказване на БМП, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение №2 към договора обем и стойност и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения , в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители със сключването на индивидуални договори ?; 5/ Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол? Допълнителния селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г. по конст. дело № 12/ 2006 г. и Решение № 3 от 08.03.2016 г. по конституционно дело № 6/2015 г. на Конституционния съд на Република България / по първия въпрос / и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по всички останали въпроси. Правните въпроси в своята цялост поставят проблема за характера на договора за извършване на болнична помощ и съотнасяне на клаузите му към нормативната рамка на тази дейност, като не е налице соченото допълнително основание, доколкото по тях е налице формирана практика на ВКС, обективирана по реда на чл.290 ГПК в Решение №169/16.02.2021г. по т.д. № 1916/2019г. на ВКС, II т.о. Прието е, че здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. При наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В посочените решения на КС липсва произнасяне по така формулираните въпроси. Четвъртият въпрос е чужд на решаващите мотиви за уважаване на исковете, а само те кореспондират с правния интерес на касатора – ответник . Съдът е отрекъл нищожност на клаузи от процесния индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, наведена от ищеца / в съответствие и с приетото в решение по т.д.№ 1916/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС / , въз основа на които действителни клаузи е мотивирал основателност на исковете. Във втората си част въпросът дублира останалите и в посоченото решение на ВКС, а и в решения по т.д.№ 385/2020 г. и т.д.№ 2530/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, е даден отговор на същия – стойностите в индивидуалните договори са прогнозни,с цел планиране дейността на конкретния изпълнител и на всички изпълнители на БМП, спрямо бюджета на НЗОК, но не и обвързващи. Не се касае за „дерогиране“ на договорни клаузи, а за кумулативното им съблюдаване с нормативната уредба, въвеждаща финансова рамка именно с бюджета на НЗОК, вкл. с императивно заложения резерв за медицински дейности – за „ непредвидени неотложни разходи „ , гарантиращи правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно заведение , а не с лимитите в индивидуалните договори за БМП. Петият от въпросите не кореспондира с предмета на спора, който не е за целесъобразно разходване на безспорно дължими парични средства , каквито ответника твърди да са въведените с договора лимити, но в рамките на тяхното разходване не е въвел възражение за нарушения. Възмездният характер на договора и дължимостта на насрещната - на НЗОК - престация към изпълнителя на БМП, спрямо безспорното съдържание на неговото изпълнение за процесния период, не са относими и съответно не са коментирани от съда в аспект на целесъобразност. Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед ангажираните доказателства за извършени такива следва да му се присъди сумата от 2 750 лева , на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/19.04.2021 г. по гр.д. № 1198/2020 г. на ОС-Благоевград. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса - София да заплати на МБАЛ „Пулс“АД сумата от 2 750 лева – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационна инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: