6 Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр. София, 29.11.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и участието на прокурор Момчил Бенчев като изслуша докладваното от съдия Колева к. н. д. № 741/22 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на защитника на подс. Н. М. Н. – адв. К. срещу решение № 145/27.05.2022 г. по ВНОХД № 175/2022 г. на Софийски апелативен съд. В сезиращия Върховния касационен съд документ се твърди явна несправедливост на наложеното наказание и се претендира намаляването на конкретните такива до размерите, определени от първоинстанционния съд. Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е признал вината си, съжалява за стореното, не е имал други нарушения на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, не е осъждан и работи като професионален шофьор. Затова наложеното му наказание лишаване от правоуправление в размер на три години го лишава от възможност да издържа семейството си и да се прехранва. По тези съображения иска изменение на постановеното решение и намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция адв. К. поддържа жалбата. Отново набляга на обстоятелството, че подзащитният му е съдействал за разкриване истината по делото и е професионален шофьор. Подс. Н. Н. – редовно призован, не изразява становище по жалбата. Повереникът на частните обвинители Г. С., Г. С., със съгласието на майка си Г. С., С. С., представлявана от майка си Г. С., Е. Н. – кано наследник на Ж. С. и Е. К. – С. – адв. Б. моли съда да остави жалбата без уважение. Счита, че определеното от въззивния състав наказание е справедливо и че съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 НК наказанието лишаване от правоуправление не подлежи на редукция. Поверениците на частния обвинител С. Д., както и самият той – редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура смята, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Счита, че така увеличените наказания са справедливи по вид и размер и в съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК. Не намира основания за отмяна или изменение на обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 6/22.10.2021 г. по НОХД № 401/2021 г. Софийският окръжен съд е признал подс. Н. М. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК като на основание чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл. 67, ал. 3 НК съдът е постановил през част от изпитателния срок – за две години да бъде наложено наказание пробация, изразяващо се в следните пробационни мерки – по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от четиринадесет месеца като е зачел и приспаднал времето, през което подс. Н. е бил лишен от това право по административен ред – от 08.01.2020 г. до 02.03.2021 г. Осъдил е подс. Н. да заплати направените по делото деловодни разноски. С решение № 145/27.05.2022 г. по ВНОХД № 175/2022 г. на Софийския апелативен съд присъдата на окръжния съд била изменена като наказанието на подс. Н. било увеличено от две на три години лишаване от свобода, както и определения изпитателен срок от три на пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Отменено било изтърпяването в изпитателния срок на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години. Увеличен бил размерът на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от четиринадесет месеца на три години. Присъдата била потвърдена в останалата ѝ част. Касационната жалба е основателна. Изложените в жалбата аргументи, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК следва да бъдат споделени. В образуваното пред въззивния съд по протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура и по жалба на частните обвинители, представлявани от адв. Б., дело апелативният съд правилно е приел, че освен настъпилата смърт на пострадалия С. всяка от нанесените пет телесни повреди на пострадалия Д. сама по себе си е достатъчна за съставомерността на деянието по чл. 343, ал. 4 НК, като наличието на няколко еднакви по характер увреждания следва да се отчете при определяне размера на наказанието като отегчаващо отговорността обстоятелство, но едновременно с това е надценил значението на някои обстоятелства – отдалечеността назад във времето на допуснати от подс. Н. нарушения на ЗДвП, за които е санкциониран по административен ред /л. 3-5, т. 4 Досъдебното производство/, значението на генералната пред специалната превенция и подценяване на признанието на подсъдимия пред свид. С. веднага след деянието, че той е шофьорът на товарната композиция. При индивидуализацията на наказанието съдът е длъжен да съобрази особеностите на индивидуалния казус като вземе предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. В коментирания случай справедливият баланс между тежестта на деянието и отмереното наказание не е намерен в достатъчна степен и от двете съдебни инстанции. Поначало акцентът при определяне на размера на наказанието всякога следва да бъде поставян върху индивидуалната превенция, което не означава да се игнорира генералната такава, но не тя следва да има превес, защото тогава би се стигнало до ситуация, в която обществото е удовлетворено, но не поправя дееца, спрямо когото е насочена. Макар да не може да бъде отречена високата степен на обществена опасност на деянието, съобразно предвидената за него санкция от законодателя, данните по делото очертават конкретното престъпление като типичното за този вид. На второ място, установените по делото обстоятелства сочат на безспорния извод за ниска обществена опасност на дееца. Той е с чисто съдебно минало, признал е извършването на деянието веднага още преди официалното започване на наказателното производство, на няколко пъти е изразил искрено съжаление за настъпилия общественоопасен резултат, нарушил е едно правило за поведение, предписано от ЗДвП, упражнява общественополезен труд. От друга страна, подс. Н. не може да бъде определен като рисков водач, независимо от факта, че са налице седем извършени от него нарушения на ЗДвП, за които е наказан. Видно е от данните по делото, че спрямо Н. са влезли в сила четири наказателни постановления, с които са му наложени административни наказания, но те са от м. май 2003 г.; от м. декември 2003 г.; от м. септември 2005 г. и от 19.05.2015 г., както и три фиша съответно от 2009 г. и два от 2012 г. Видна е изключителната отдалеченост на нарушенията и административните санкции, наложени за тях на Н., назад във времето много преди деянието, предмет на настоящото разглеждане. Множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че деянието е инцидентна проява в живота на подсъдимия, мотивират касационния съд, аналогично на предходните съдебни състави, да приеме, че за поправянето на дееца не е необходимо изолирането му от обществото. Целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на минималното предвидено в закона такова от три години лишаване от свобода по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, доколкото не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55 НК. След като редуцира с една трета така индивидуализираното наказание, което подс. Н. следва да понесе, касационната инстанция го определи на две години лишаване от свобода. Продължителността на определения от въззивния съд изпитателен срок от пет години е правилно индивидуализиран. От една страна той отговаря на изискването на чл. 66, ал. 2 НК, а от друга е достатъчно продължителен, че да мотивира дееца към спазване на нормите на ЗДвП и НК. Изводът за необходимост от смекчаване на наложеното на подс. Н. наказание на две години лишаване от свобода рефлектира и върху размера на кумулативното наказание по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, което следва да бъде намалено на две години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Правилна е констатацията на проверявания съд, че това наказание не може да бъде определено за срок по-малък от наказанието лишаване от свобода. Действително, разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 НК изключва възможността другите видове наказания, различни от лишаване от свобода, към което спада и лишаването от право да управлява МПС, да бъдат редуцирани с една трета, както правилно възразява повереникът на частните обвинители, но не е налице законова забрана размерът на наказанието лишаване от права да бъде определен съобразно вече редуцираното наказание лишаване от свобода. В случая значими фактори се явяват допуснатото едно нарушение на правилата за движение, липсата на нарушения по ЗДвП преди деянието и че той е професионален шофьор. Поради това обсъжданото наказание се явява несправедливо в определения от апелативния съд размер и следва да се намали. В този смисъл е Р № 157 от 22.08.2017 г. по н. д. № 464/2017 г. на II н.о. на ВКС. Цялостната оценка на личността на подс. Н., фактът, че той е професионален шофьор и че не се очертава като проблематичен или опасен водач обуславят извода, че не е необходимо дори и за част от изпитателния срок подсъдимият да изтърпява и останалата една /след законосъобразната намеса на апелативния съд в тази насока/ пробационна мярка, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес, т. к. тя се явява ненужна репресия спрямо подсъдимото лице. Видно е от данните по делото, че той е бил дисциплиниран водач на моторно превозно средство, че воденият срещу него наказателен процес в продължение на повече от три години е оказал корекционното си значение върху неговата личност, както и демонстрираното нееднократно критично отношение към фаталния инцидент, при който са били увредени пострадалите. Тези обстоятелства налагат отмяна на наложената пробационна мярка. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 145 от 27.05.2022 г. на апелативен съд – София по ВНОХД № 175/2022 г. като: НАМАЛЯВА наложеното на подс. Н. М. Н. наказание за престъпление чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК лишаване от свобода от три години на две години. ОТМЕНЯ изтърпяване в изпитателния срок на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години. НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. Н. М. Н. наказание по чл. 343г вр. чл. 37, т. 7 НК от три години на две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.