1 Р Е Ш Е Н И Е № 518 София, 07 януари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 545/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Г. Т. Г., чрез пълномощника му адв.Рангелов за възобновяване на нохд № 92/09г. по описа на Районен съд - гр.Бургас. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до незаконосъобразност на постановената от първата инстанция присъда, която е била потвърдена от въззивния съд.Също така, се правят възражения и за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй като съдилищата не са допуснали процесуални нарушения и законът е приложен правилно.Приема за неоснователно твърдението, че авторството на деянието не е доказано, като при оценката на доказателствените източници, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на чл.13 и 14 от НПК.Прокурорът оспорва и доводите на касатора за явна несправедливост на наказанието, предвид високата степен на обществена опасност на деянието. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, намира искането за възобновяване за неоснователно, поради което моли същото да бъде оставено без уважение.Твърди, че първоинстанционният съд е провел обективно, всестранно и пълно съдебно следствие, при което не е допуснал процесуални нарушения.Липсват такива и по отношение на извършеното на досъдебното производство разпознаване, което се оспорва от касатора. Защитата на осъдения пледира за уважение на искането за възобновяване, по съображения подробно изложени в него.Твърди, че следственото действие разпознаване е опорочено и с това са допуснати процесуални нарушения, ограничили правото на защита на осъдения. Освен това намира за несправедливо и наложеното наказание. Осъденият Г. поддържа искането за възобновяване и се присъединява към изразеното от защитата му становище. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановената от първата инстанция присъда е влязла в сила, като въззивното решение не е било проверявано по касационен ред.Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 742 от 21.05.2009г., постановена по нохд № 92/09г., Районен съд-Бургас, е признал подсъдимия Г. Т. Г. за виновен в това, че на 08.01.2006г. в гр.Бургас, като извършител с неустановени по делото лица , с цел да набави за себе си имотна облага , поддържал заблуждение у Х. Д., и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 000лева, поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, като го е оправдал по първоначалното обвинение за възбуждане в заблуждение. На основание чл.46 от ЗИН е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание. Със същата присъда, подсъдимият Г. Г. е бил осъден да заплати на Х. Д. сумата от 8 000лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени, направените деловодни разноски и държавни такси. С въззивно решение № 39, по внохд № 152/09г., ОС-Бургас е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем.Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.В рамките на оценъчната си дейност, както първата, така и въззивната инстанция не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което тази тяхна дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Приетите от Б. факти, като инстанция, която последна има правомощия да се произнася по фактологията, правилно са били подведени под нормата на чл.209 от НК, за което престъпление подсъдимият Г. Г. е бил признат за виновен.Безспорно е била необходима по-голяма задълбоченост на аналитичната дейност, но установените обстоятелства не сочат на неправилно приложение на материалния закон. Твърденията в искането за възобновяване досежно допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствената маса и по-точно на свидетелските показания, съдържащи описание на извършителите и извършеното разпознаване, са неоснователни.Част от аргументацията в подкрепа на горното е свързана с доказателствени източници, които не са събрани в унисон с разпоредбата на чл.105 от НПК.Показанията на свидетелите, депозирани на досъдебното производство, могат да бъдат годно доказателствено средство, само когато са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежен ред. В искането си осъдения и защитата му се позовават на показания на свидетелите Х. Д. и А. Д., дадени на досъдебното производство, които не са източник на доказателства, тъй като не са били приобщени, чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК.В доказателствената маса, подлежаща на оценка от предходните инстанции се включват единствено показанията на горепосочените свидетели, дадени пред първия съд, както и тези, депозирани пред съдия на досъдебното производство на 11.07.2008г. и прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие.Останалите разпити на двамата свидетели, проведени в досъдебната фаза не могат да бъдат източник на доказателства, поради което не подлежат на интерпретация в съдебните актове на решаващите съдилища. В противовес на твърдяното в искането, правилно е констатирано наличието на последователност и категоричност в показанията на св.А. Д., както пред първоинстанционния съд, така и в тези, дадени пред съдия на досъдебното производство, по отношение на факта, че подсъдимият е едно от лицата на които св.Х. Д. е предал сумата от 8 000лева. Разпознаването, проведено с участието на този свидетел от формална гледна точка не е опорочено, тъй като видно от съставения протокол следственото действие е проведено в съответствие с изискванията на чл.170 и чл.171 от НПК, но по същество провеждането му е било безпредметно.Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичност на лицата, а в случая свидетелят А.Д. е разпознал подсъдимия и го е посочил още при задържането му в гр.Карнобат.В подкрепа на твърдението за липсата на надлежно разпознаване, в искането се сочи и обстоятелството, че св.Любомир П., който е присъствал на задържането на подсъдимия, не може да го разпознае в хода на съдебното производство. Действително, св.Петков последователно е посочил различни лица, намирали се в съдебната зала, но по делото няма спор, че едно от лицата, което е било задържано в гр.Карнобат е подсъдимият по настоящето дело. Не могат да бъда възприети и доводите за липса на идентичност между описанието, което двамата свидетели дават на извършителите и идентифициращите подсъдимия белези. В случая липсата на абсолютна идентичност не води до дискредитиране на свидетелските показания, в частта даваща описание на подсъдимия. Способността на всеки индивид да възприеме, запамети и възпроизведе физическите белези, характеризиращи едно лице, включително възприятията за етническата принадлежност, са строго индивидуални, и се определят от редица обективни и субективни фактори, както и от конкретната обстановка, при която лицето е било възприето. С искането се релевира и довод за явна несправедливост на наказанието, но декларативно без подкрепяща го обосновка, която да бъде предмет на обсъждане в настоящия акт.Аргументация не беше изложена и в съдебно заседание, поради което касационната инстанция намира, че не следва да се спира на твърденията за допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Предвид всичко гореизложено, искането за възобновяване на първоинстанционното производство пред РС-Бургас по нохд №92/09г. следва да бъде оставено без уважение, предвид липсата на основания за това. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Рангелов, пълномощник на осъдения Г. Т. Г. за възобновяване на производството по нохд № 92/09г., по описа на РС-Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: