Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
София, 17.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско
отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 1717/2009
година.
Производство по чл. 290 ГПК.
Районен съд – Разград, с решение
по гр. д. № 568/2008 г. е отхвърлил предявения от „Т. Л. – Н. а. Ц.” АД, гр. С. против И. Д.
от гр. Р., на основание чл. 92 ЗЗД, иск за сумата 4 886.40 лв. неустойка и
1 387 лв. мораторна лихва за периода 28. 6. 2006
г. – 1. 7. 2008 год.. Решението е потвърдено от Разградския окръжен съд с въззивно решение от 27. 7. 2009 г. по гр. д. № 186/2009
год., срещу което е подадена касационна жалба от ищеца. С определение от 1. 4.
2010 г. е допуснато касационно обжалване не въззивното
решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по въпрос, разрешаван
противоречиво от съдилищата. Констатирано е, че Разградският окръжен съд е
отхвърлил иска за заплащане на сумата, като е приел, че тя е уговорена между страните
неустойка за неизпълнение на задължението на Д. , предвидено в чл. 4, ал. 1 от
трудовия договор, да не постъпва на работа в конкурентна фирма за срок една
година от прекратяване на трудовия му договор. Въззивният
съд е приел, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е нищожна поради
противоречие със закона, а с касационната жалба са представени решения на други
съдилища, че такава уговорка не противоречи на закона и е валидна.
С оглед на основанието за
допускане на касация – противоречива практика по въпроса за валидността на
уговорката, с която служителят поема задължение да не постъпва на работа в
конкурентна фирма за срок една година от прекратяване на трудовия му договор,
касационният съд счита, че следва да се произнесе, съгласно чл. 291, т. 1 ГПК,
като посочи правилната практика и съобразно тази практика, постанови решението
си по делото.
Правилен е решаващият извод на
Разградския окръжен съд, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от трудовия договор между
страните, противоречи на закона и се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Обоснована е констатацията на въззивния съд, че
уговорката е в разрез с предвиденото в чл. 48, ал. 3 от Конституцията, право на
всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа. След като
не е налице действително, от гледище на закона, задължение на ответника Д да не
постъпва на работа в конкурентна фирма, то и претенцията на ищеца за заплащане
на неустойка поради неизпълнение на задължението, е неоснователно, като е без
фактическо и правно значение, дали фирмата, в която Д. е започнал работа – „С”
ЕООД, гр. С. е конкурентна на ищеца „Т. Л.– Н. а.ц.” АД, гр. С..
По изложените съображения и на
основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното
решение от 27. 07. 2009 г. по гр. д. № 186/2009 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: