Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр. София 21.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито
съдебно заседание проведено на дванадесети май през две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ
РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при
секретар Ан. Петрова
изслуша
докладваното от съдията Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1888 по описа за 2009
година, за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Постъпила е молба от В. И. К. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК на решение № 929 от 01.08.2008 г. по гр. д. № 3953/07 г. на ВКС ІІ ГО. Това решение молителят счита за неправилно и моли за отмяната му поради открити нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото.
Ответникът по молбата Н. Д. Г. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение.
Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК.
ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата, становището на ответника и прецени данните по делото, приема за установено следното:
С решението, което молителката иска да бъде отменено, съставът на ВКС е отменил решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 5/07 г. на Окръжен съд гр. Р.. П. е ново решение, с което е осъдил В. К. да предаде на Н. Г. собствеността на УПИ ХІV-349 в кв. 55 по плана на гр. Р., заедно с построената в него жилищна сграда. Съдът е приел, че имотът бил собственост на А. и Н. А. . Със саморъчно завещание Н. А. завещала цялото си имущество на съпруга си А. А. Н. Г. полагала грижи за А. и Н. А. от 1995 г. След смъртта на Н. , на 19.12.1997 г. Ангел А. продал на Н. Г. имот в с. Ч. с договор за гледане и издръжка. В последствие А. А. предявил иск за разваляне на договора, който Н. Г. признала и с влязло в сила решение от 11.01.2001 г. договорът бил развален. Със саморъчно завещание от 25.03.2000 г. Ангел А. завещал цялото си имущество, включително процесния имот на Н. Г. Ангел А. починал на 08.03.2003 г., като негови наследници по закон били брат му Х. и сестра му А. , които продали процесния имот на В. К. ВКС счел завещанието на А. А. за валидно и че не противоречи на закона.потребеният в него израз, че имуществото се завещава срещу гледане и издръжка, според съда следва да се тълкува като изразяване на благодарност за полаганите грижи, а не е мотив за насрещна облага. Тъй като въз основа на завещанието Н. Г. придобила собствеността на имота, искът и срещу В. К. бил основателен.
В молбата за отмяна се твърди, че след постановяване на решението са открити новинови обстоятелства, които били от значение за делото. Представено е наказателно постановление от 21.05.2009 г. за прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства срещу свидетеля М която твърдяла пред съда, че Н. не е полагала грижи за А. , както и срещу Н. , като подбудител. Представено е и определение от 29.06.2009 г. по нчхд № 415/09 г. на Районен съд гр. Р., влязло в сила на 06.08.2009 г., с което жалбата на В. К. срещу постановлението е приета за недопустима.
Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение тогава, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал който е съществувал по време на разглеждане на спора и непълнотата да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. От една страна, представените доказателства не са съществували към момента на постановяване на решението. От друга страна, изложените в тях обстоятелства не са от съществено значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до различни от приетите в решението изводи и затова не могат да обосноват отмяна на решението. След като показанията на свидетелката не са решаващи за изхода на спора, представените доказателства няма да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, още повече че с тях не се установява и неистинност на показанията.
Няма основание да се приеме че са налице и основанията за отмяна и по 303 ал. 1 т. 2 ГПК. Отмяна на влязло в сила решение на това основание страната може да иска тогава, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Отмяна може да се иска само ако престъплението е установено с влязла в сила присъда, или с влязло в сила решение по чл. 124 ал. 4 ГПК, ако наказателното преследване е изключено по причините посочени в чл. 21 НПК. Въз основа на прокурорско постановление за прекратяване на производството е недопустимо да се постановява отмяна на влязло в сила решение. Не е достатъчно да се твърди, че има извършени престъпни действия, а те трябва да са установени по надлежния съдебен ред.
По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Ответникът по молбата за отмяна претендира за присъждане на разноски. С оглед представените писмени доказателства за платени такива, молителката следва да му заплати 2 100 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК, ВКС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. К. от гр. Р. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК на решение № 929 от 01.08.2008 г. по гр. д. № 3953/07 г. на ВКС ІІ ГО.
ОСЪЖДА В. И. К. да заплати на Н. Д. Г. 2 100 лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: