Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 30 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2041 по описа за 2012 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия С. Д. Д. против решение № 150 от 04.10.2012 г., постановено по внохд № 300/12 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив, с която се възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и иска намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбоподателят не взема участие, а процесуалният му представител поддържа подадената жалба. Частният обвинител и граждански ищец М. С. Г., редовно призован, не се явява. Частният обвинител и граждански ищец Е. В. Г. изразява становище за неоснователност на оплакването на подсъдимия. Повереникът на двамата частни обвинители и граждански ищци – адвокат Х.Х. е депозирал писмено становище по подадената от подсъдимия касационна жалба, с което изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното : С присъда по нохд № 290/12 г. Окръжният съд – гр. Пазарджик, за деяние, извършено на 31.01.2012 г., осъдил подсъдимия Д. на основание чл.116, ал.1, т.6, във връзка с чл.115 и чл.58а, ал.1 НК на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като е зачетено времето, през което подсъдимият е задържан под стража – от 01.02.2012 г. Със същата присъда подс.Д. е осъден да заплати на М. Г. и Е. Г. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева, за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. ПОС се произнесъл по държавната такса, разноските по делото и веществените доказателства. С оспореното въззивно решение Апелативният съд – гр. Пловдив потвърдил присъдата на ПОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Оспорва се само наказателната част на въззивното решение, което стеснява съответно пределите на настоящата проверка. Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните: Данните в подкрепа на релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, изложени в жалбата на подсъдимия, са напълно идентични с тези, които са били поставени на вниманието на ПАС с въззивната жалба. Това налага най-напред ВКС да вземе отношение по съответността на оспорения съдебен акт на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на въззивното решение не дават основание да се приеме, че ПАС не се е съобразил с посочените изисквания на закона. Всички доводи на подсъдимия и защитата му са били внимателно анализирани, като в мотивите на съдебния акт са изложени основанията, предопределили отхвърлянето им като неоснователни. Жалбоподателят счита, че при индивидуализацията на наказанието му съдът не е отчел адекватно на обективното им значение редица обстоятелства, а именно – направените от него самопризнания в досъдебното производство; критичното отношение към стореното; младата възраст на подсъдимия; добрите характеристични данни по местоживеене и месторабота; трудовата му ангажираност; недоброто физическо и психическо здраве; на последно място и данните, произтичащи от съдебното минало на подсъдимия, указващи на отсъствието на ефективно изтърпяни наказания лишаване от свобода. В голяма част посочените обстоятелства са ценени от решаващия съд и то съответно на обективното им значение, като изложените в тази насока съображения изцяло се възприемат от настоящата инстанция, без да е необходимо преповтарянето им тук. Тук е мястото да се каже, че първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК. Вярно е, че в досъдебното производство подсъдимият, след предявяване на обвинението срещу него, на 01.02.2012 г. (л.118) е направил признания и дал обяснения за случилото се. Съгласно указанията на ОСНК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 1/09 г., т.7, направеното от подсъдимия самопризнание в досъдебното производство би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55 НК, само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи. В настоящият случай, с оглед на съвкупния доказателствен материал, не може да се даде положителен отговор за това, че направеното от подсъдимия самопризнания в досъдебното производство е допринесло своевременно и съществено за изясняване на въпросите по чл.102 НПК. Поради това и същото не следва да се отчита като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Що се отнася до характеристичните данни за подсъдимия – по месторабота, местоживеене, тези от Полицията и съдебното минало, следва да се посочи, че съдът по същество е анализирал всички тях, не изолирано, а във взаимната им връзка. Следва да се добави, че данни за личността на подсъдимия произтичат не само от посочените източници, но и от конкретно извършеното от него престъпно деяние, които в конкретния случай не характеризират жалбоподателя положително. Пострадалата жена, с която последният живял на съпружески начала, е лишена от живот в разцвета на силите си. Нито едно от установените по делото обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия обективно не съставлява изключително смекчаващо отговорността му. Отделно от това всички такива обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл.55 НК. Налице са и отегчаващи отговорността на дееца, изводимо от данните за пострадалата, съдебното минало на подсъдимия. Обстоятелството, че жалбоподателят не е търпял до момента ефективно наказание лишаване от свобода, няма онова значение, което му придава защитата на подсъдимия. Добре видно е от бюлетина за съдимост, че подс.Д. е осъждан и като непълнолетен, както и това, че между престъпленията, предмет на влезлите в сила присъди са налице поне две съвкупности по смисъла на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК, като за приложението на института на условното осъждане не е имало формална пречка. По-важно е друго, че въпреки санкционирането, за различни по вид посегателства, подсъдимият не е внесъл коректив в поведението си, напротив извършил е едно от най-тежките престъпления, каквото е инкриминираното по делото. При тези съображения ВКС не намери наложеното на подсъдимия наказание да е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК, поради което е и справедливо. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 04.10.2012 г., постановено по внохд № 300/12 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: