Р Е Ш Е Н И Е   № 200   гр.София, 14 май  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  дванадесети април    две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 106/2010 година   Осъденият Р. Е. Г. е отправил на 27 януари 2010 год. от затвора-Плевен ръкописна „въззивна жалба”, която всъщност представлява искане за възобновяване на наказателно дело по реда на глава тридесет и трета от НПК. Наказателното дело, което осъденият има предвид, е нохд № 3835/2008 год. на Плевенския районен съд, разгледано от него като първа инстанция и завършило с осъдителна присъда № 141 от 5 март 2009 год. - три години лишаване от свобода при строг първоначален режим, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3, 29, ал.1, б.”а” и „б” и 26 НК (кражба с взлом на два акумулатора от два леки автомобила, извършена на 11/12 септември 2009 год. при условията на опасен рецидив). Делото е разгледано във втората (въззивна) инстанция – Плевенския окръжен съд, който потвърдил присъдата с решение № 223 от 27 май 2009 год. по внохд № 242/2009 год. Това решение обаче е било отменено по реда за възобновяване на наказателните дела от ВКС-І н.о. и делото върнато за ново разглеждане в окръжния съд (р.451 от 26 октомври 2009 год. по нд № 461/2009 год.). Делото е разгледано за втори път в Плевенския окръжен съд, който отново е потвърдил първоинстанционната присъда с решение № 12 от 14 януари 2010 год. по внохд № 1026/2009 год. Осъденият оспорва също за втори път пред ВКС правилността на осъждането си, защото смята, че въззивният съд не е изпълнил указанията в отменителното решение; настоява за „анулиране” на осъдителната присъда по реда за възобновяване на делото. В съдебното заседание на ВКС осъденият поддържа и допълва настояването си, а прокурорът в тази инстанция е за отхвърлянето му. Върховният касационен съд намери, че липсват основания за възобновяване на делото, по което е осъден Р. Г. Въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС в отменителното решение за осигуряване на правото му на защита във въззивното производство – вторият път делото е разгледано с участието на защитник, който е бил назначен на подсъдимия. Не намират подкрепа и твърденията в „писмената самозащита” на осъдения за упражнена спрямо него принуда в досъдебното производство „с цел изтръгване на самопризнания” или за недостатъчност на свидетелските показания (решаващо значение за доказването на кражбите имат всъщност откритите дактилоскопни следи). „Етническата дискриминация”, накрая, с която осъденият си обяснява тежестта на наказанието, също е само негово предположение, защото му е определено минималното по чл.196, ал.1, т.2 НК наказание, въпреки утежненото му съдебно минало. Всъщност единственият недостатък при осъждането е тъкмо във връзка с мотивите на съдилищата за предишните осъждания на Г. – като основание и за възникване, и за индивидуализиране на отговорността му; ако това беше сторено, той трудно би могъл да възразява и в тази насока. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с приложимите разпоредби от гл.тридесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 12 от 14 януари 2010 год. по внохд № 1026/2009 год. на Плевенския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: