Р Е Ш Е Н И Е №16 С о ф и я , 10 февруари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 я н у а р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1625/2015 година. Касационното производство е образувано по касационен протест от Апелативна прокуратура-Велико Търново и по жалби на защитника адв.Д.М. от САК и лично от подсъдимия Д. М. К. от Шумен срещу решение № 205 от 05.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 125/2015 г. на Апелативен съд-Велико Търново, което се атакува с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяната му и признаване на подсъдимия за невинен и по двете предявени му обвинения, за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция с претенцията на прокуратурата за определяне на размера на наказанията при условията на чл.54 от НК или за изменянето му с намаляване на размера на кумулативното наказание, с приложението и на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите, като поддържа протеста по изложените в него съображения. Касаторът К., лично и чрез защитниците си адв.М.М. и адв.И.Х. от АК-Шумен моли за уважаване на жалбите, като оспорва протеста на прокуратурата. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 04.02.2015 г. по НОХД № 577/2014 г. на Окръжен съд-Русе подсъдимият Д. М. К. от Шумен е признат за виновен в това на 19.04.2014 г. в Русе на ГКПП „Д. мост”, без надлежно разрешително да е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество метилендиоксиметамфетамин (МДМА) с общо нетно тегло 1 197,5 грама на обща стойност 38 320 лева и на основание чл.242, ал.2 пр.1-во от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода и 60 000 лв глоба в полза на държавата, като е признат за невинен и оправдан по обвинението предметът на контрабандата да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, както и за разликата в стойността на този предмет от 38 320 лв до 47 900 лв. Подс.К. е признат за виновен и в това в периода от 17.04 до 19.04.2014 г. в Р., Кралство Х. до Република България, на ГКПП „Д. мост”-Русе, без надлежно разрешително да е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в големи размери – МДМА с общо нетно тегло 1 197,5 грама на обща стойност 38 320 лева и на основание чл.354а, ал.2, изр.1-во вр.ал.1, пр.3-то и 4-то от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и 8 000 лв глоба в полза на държавата, като е признат за невинен и оправдан по обвинението предметът на деянието да е в особено големи размери и за разликата в стойността му от 38 320 лв до 47 900 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК наказанията са групирани, като на подс.К. е наложено общо най-тежко наказание от 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, към което на основание ал.3 на чл.23 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 60 000 лв. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 19.04.2014 г. до 09.07.2014 г., както и на изтърпяване мярка за неотклонение „домашен арест” от 10.07.2014 г. до 04.11.2014 г., без да е уточнена редукцията на този срок. На основание чл.354а, ал.6 и чл.242, ал.7 от НК е постановено предметът на престъпленията – високорисковото наркотично вещество МДМА да бъде отнет в полза на държавата. На основание чл.242, ал.8 от НК е отнет в полза на държавата и послужилият за пренасяне на наркотичното вещество лек автомобил марка „К.” с холандски транзитен номер 80-LS-NN, а на основание чл.354а, ал.6 от НК са отнети и средствата, послужили за извършване на престъплението – червена полиетиленова чанта с надпис „BAS”, червена полиетиленова чанта с надпис „D.”, платнена раница сиво-синя на цвят, както и на пакет кафе 1 кг марка „Л.”, червен на цвят и пакет от 1 кг кафе марка „Л.”,черен на цвят, е постановено след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени като вещи без стойност. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в общ размер от 906,57 лв. Разпоредено е и с останалите веществени доказателства по делото, като е постановено връщането на собствениците им. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Русе с наведени в същия доводи за нейната неправилност по приложението на материалния закон относно дължимата се на подсъдимия кумулативна санкция и за двете престъпления с искане за изменянето й и увеличаване на размера на двете предвидени за тях санкции. Присъдата е била обжалвана и от защитниците на подс.К. адв.Е.Т. от АК-Русе, адв.И.Х. от АК-Шумен и адв.Д.М. от САК с оплаквания за нейната необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за постановяване на нова въззивна присъда за оневиняване изцяло по предявените му обвинения, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или намаляване на размера на наложените му наказания, основно на лишаването от свобода, позволяващо приложението на чл.66, ал.1 от НК. С решение № 205 от 05.11.2015 г. по ВНОХД № 125/2015 г. Великотърновският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е признал подс.К. за невинен за придобиването в Р., Кралство Х. на високорисково наркотично вещество МДМА с тегло 1,5 грама на стойност 48 лв и го е оправдал за тази част от обвинението му по чл.354а, ал.2 вр.ал.1 от НК и е намалил размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.242, ал.2 вр.ал.1 от НК, както и на формираното на основание чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от 6 годин на 5 години. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. В касационния протест на Апелативна прокуратура-Велико Търново наново се навеждат доводи за неправилно приложение на закона при определяне на размера на дължимата се на подсъдимия санкция и по двете обвинения с претенцията за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд за завишаване на този размер съобразно заявеното и във въззивния протест. С касационните жалби на подсъдимия и на защитника му адв.Д.М. са ангажирани като касационни основания всички визирани в чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници, извършен и от въззивния съд, за неправилно приложение на закона, като се прави искане с разновидности : за отмяна на въззивното решение и оправдаването му от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция и накрая – за намаляване на размера на наказанията и приложението на чл.66, ал.1 от НК за лишаването от свобода. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира протеста и жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на протест/жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такива, за процесуално допустими. Разгледаждайки ги по същество, ВКС приема следното : По жалбите на подсъдимия К. и на защитника му адв.Д.М. : Доколкото водещо в наказателния процес е законосъобразното извеждане на фактите (фактическото обвинение) за постигане на обективната истина, правилното приложение на правото и справедливостта на осъждането на дееца, релевирано от подсъдимия и защитата му в жалбите, включително и в представеното в съдебното заседание пред касационната инстанция тяхно допълнение, като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, то следва да бъде разгледано в началото на настоящето изложение на касационния състав. В подкрепа на заявеното основание жалбоподателите навеждат доводи срещу опорочения доказателствен анализ на въззивния съд заради оказаното и от него доверие на „фрапантно” противоречивите, според тях, показания на „укриващите се” свидетели Д. и С., включително и като последица от неоснователния отказ да бъдат допуснати и разпитани нови свидетели, да се изискат справка от ДАНС, записи от видеокамерите при осъществяване на щателната митническа проверка, за изготвянето на допълнителна физико-химична експертиза за влиянието на процесното наркотично вещество върху човешкото здраве, което попречило на разкриването на обективната истина по делото. Всички те са правени и пред апелативния съд и са получили верен отговор. Кой и защо е насочил вниманието на контролните органи върху пътуванията на подс.К. зад граница е въпрос, относим към методите за постигане на целите на грижещата се за националната ни сигурност агенция, а постигането на конкретния резултат в случая сочи на правилен анализ на поведението му в последните месеци преди разкриване на инкриминираните деяния. А че то не е било безобидно от криминална гледна точка се установява от изводите на техническата експертиза за откритите снимки в паметта на телефона му от м.март 2014 г. на различни видове хапчета като откритите със съдържание на високорисково наркотично вещество, направени с камерата на същия телефон, за проведените телефонни разговори преди и по време на престоя му в Кралство Х. с адресати в тази страна. И докато защитата на подсъдимия се взира в отделни детайли от показанията на св.Д. и св.С., апелативният съд е изградил вътрешното си убеждение след старателно съпоставяне на същите с редицата косвени доказателства, в тяхната последователност и убедително е заявил защо ги приема за логични и достоверни. Свързано с техния анализ, съдът е отговорил на всички възражения на защитниците за липсата на дактилоскопни следи по пликчетата с наркотичното вещество с разпита на св.П., изложил е подробни съображения относно някои противоречия в показанията им, като ги е съпоставил с тези на митническите служители и граничните полицаи, на поемните лица при огледа, претърсването на лекия автомобил и откриването и изземването на наркотика. Именно на тази основа съдът е отрекъл да възприеме онази част от няколкократно променените твърдения на подс.К., свързани с телефонния разговор в Р. с холандски адресат, получаването скоро след това на наркотичното вещество от „непозната” жена, държането му в МПС при прехода от Кралство Х. до входната митница на територията на България с оглед доставянето му в Шумен или друго населено място в Северна България. С това съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, няма извращаване или игнориране на доказателства и доказателствени средства и те са ценени според действителното им съдържание, за което е изложил пространни и стойностни съображения (стр.7-21 от мотивите на решението). Няма неоснователно отказани доказателствени искания на жалбоподателя и защитниците му, от което да са останали неизяснени факти от съществено значение за постигане на обективната истина по делото. Поради това ВКС намира, че не е налице така заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Към неправилното приложение на материалния закон жалбоподателите отнасят липсата на елементи от обективната и субективна страна на престъпните състави, а именно на поставяне в опасност или реализиране на такава спрямо охраняваните с ангажираните правни норми обществени отношения на територията на Република България, на знание у подс.К. за наличието на наркотика в предадената му найлонова торбичка и за крайната цел на доставката му, както и на изискуемата се от закона специална цел за разпространението му и накрая, за „поглъщането” на държането на наркотика по чл.354а, ал.2 от НК от престъпния състав на чл.242, ал.2 от НК като специален към общ закон. И в тази насока апелативният съд е дал законосъобразен отговор. Безспорно е, че придобиването и държането на наркотични вещества е престъпление и не само в България, а и зад граница, както и че български гражданин носи съгласно чл.4, ал.1 от НК отговорност и за престъпления, извършени от него в чужбина (т.н.”личен принцип” на действие на НК), но и когато престъпният резултат настъпва в РБ (арг.от чл.3, ал.1 от НК). При двете престъпления, за извършването на които подсъдимият е осъден, като такива на просто извършване не е необходимо да е настъпило увреждане на обществени отношения на българска територия, достатъчно е те да бъдат застрашени, което е заложено от законодателя в съставите им. Законът не се интересува как, срещу какво наркотичните вещества се придобиват и държат, щом като е налице цел за противоправното им разпространение. Съдът е изяснил и защо не е налице поглъщане на едното престъпление – държането на наркотика на ГКПП на българска територия (каквото обвинение в случая не е предявено) от квалифицираната му контрабанда на същото място и по същото време, както и съставомерността на поведението на подс.К. за неправомерното му придобиване и държане от територията на Кралство Х. до влизането на българска земя. От действията на подсъдимия са изведени и елементите от субективната страна на престъпленията – умисълът за придобиването, държането, съответно пренасянето на наркотика през границата на РБ и специалната цел – за бъдещото му разпространение. Законосъобразно е разрешен и въпросът относно стойността на наркотичното вещество по цени „за трафика”, както и отхвърляне на възражението на защитниците му за допълнително експертно изследване на оценката с оглед процентното съдържание на активното вещество МДМА в откритото и иззето от подс.К. общо количество. ВКС намира, че съдът правилно и законосъобразно е утвърдил приложението на закона от първостепенния съд, като го е коригирал само за малка част от предмета на придобитото в чужбина наркотично вещество на стойност 48 лева, но като е потвърдил неправомерното му държане като втората форма на изпълнително деяние. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Досежно заявеното касационно основание за явната несправедливост на наложените на жалбоподателя К. поотделно за всяко и общо за двете престъпления наказание ВКС намира, че следва да даде отговор съвместно по жалбите и по протеста на апелативния прокурор. По жалбите и по протеста за явна несправедливост на наказанията : ВКС намира, че наведените доводи и в жалбите, и в протеста са неоснователни. Апелативният съд не само се е съгласил с извода на окръжния, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, но и ги е дообогатил, привнасяйки сред тях здравословното му състояние и възрастта му. Изхождайки от конкретиката по делото, той е приел извършеното за отличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност от други такива деяния поради липса на предварителна подготовка за укриване на наркотика в тайник или по друг начин, за не голямото му количество и стойност. На този фон правилно е отбелязано, че един по-продължителен престой на подсъдимия в затвора ще е несъразмерно тежко както за него, така и за семейството му и за болната му съпруга, като и с по-леко наказание ще се постигнат както целта за неговото ресоциализиране, така и целите на генералната превенция. В това отношение развитите в протеста доводи са твърде декларативни и не оборват съображенията на двете съдебни инстанции за смекчаване на дължимата се на подс.К. кумулативна санкция. Право на всяка страна в процеса е да прави собствена оценка на едно или друго относимо към вида и обема на наказанието обстоятелство, но решаващата е на съда и когато тя е законосъобразно изведена от наличните доказателства, няма основание за нейната корекция. В случая убедително и житейски оправдано апелативният съд не само не е възприел въззивния протест за основателен, но и е намалил размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.242, ал.2 от НК, както и общото за двете престъпления. ВКС намира, че отмерената санкция, включително с приложението на ал.3 на чл.55 от НК относно размера на наложената на подсъдимия глоба, удовлетворява изискването за справедливост и не е налице основание нито за увеличаване, нито за намаляването й, включително до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК. Обстоятелството, че на тази си възраст и при присъствието на юрист в семейството в лицето на съпругата му, при сериозното й заболяване подс.К. си е позволил да извърши тези сериозни престъпления, при опита му и да прехвърли вината за тях върху взетите от него в МПС пасажери, сочи на необходимост от по-сериозно наказателноправно въздействие, но не и в рамките, заявени от двамата последователно протестиращи актовете на двете съдебни инстанции прокурори. Жалбите и протеста като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205 от 05.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 125/2015 г. от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :