1 Р Е Ш Е Н И Е № 398 ГР. С., 21.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 22 ноември през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б. като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1404/11г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на М. З. и З. З. за отмяна на влезлите в сила първоинстанционно решение на Пловдивски районен съд по гр.д. №656/08 г. и потвърдилото го окончателно въззивно решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1446/10 г., на осн. чл.305, ал.1, т. 1 и 2 от ГПК. В първоначалната и уточняващи молби се прави оплакване, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като не са представени от ответниците и от трето по делото лице – Министерство на отбраната намиращи се при тях доказателства – акт обр. №16 на съответния вход от сградата и обяснителните бележки към него. При постановяваване на решенията съдът се е позовал на съдебно- технически експертизи, данните от които молителите коментират подробно с твърдения, че съдържат неистини, не са съобразени с нормативните изисквания и вместо да подпомогнат съда са го подвели при решаване на спора. Ответникът по молбата [фирма] – [населено място] я оспорва като недопустима и неоснователна. С въззивното решение са отхвърлени исковете на молителите срещу [фирма] и [фирма] с цена под 5000 лв. Решението е окончателно, съобразно закона – чл.280, ал.2 от ГПК, и изрично указаното от съда. Молбата е подадена в тримесечен срок от влизането му в сила и тъй като формално сочи за ново доказателство, което според молителите съществува, но не е представено от трети лица през време на процеса, е допустима – чл.305, т.1 от ГПК. Изложеното в молбата е за наличие на основание по чл.281,т.3 от ГПК – неправилност на решението, но не и на тези за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Молителите не сочат ново обстоятелство и/ или ново писмено доказателство по смисъла и в хипотезата на т.1, нито са представили доказателства за установена по надлежният съдебен ред / с влязло в сила решение или присъда – чл.305, ал.1,т.2 от ГПК/ неистинност на заключенията на вещите лица. Основание за отмяна по чл. 303, ал.1,т.1 от ГПК ще е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следователно чл.303, ал.1,т.1 от ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. При основанията по т.2 източник на неправилността на решението е престъпление, което се установява само с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 от ГПК. По делото са издирвани – изискани от посочените от ищците трети лица /МО, [община], [фирма] и [фирма]/, акт обр.16 и разрешение за ползване на обекта, но е отговорено, че няма данни за издаването и съхраняването им там /л. 189, 193, 225, 242, 259 от първоинстанционното делото и л.74,75,121, 150 и 152 от въззивното дело/. Тези доказателства не се представят и сега като новооткрити. Освен това обстоятелството, за което са искани – предвидено и монтирано в банята на ищците отоплително тяло щранг- лира, е установено с други доказателства– експертизи, обяснителна записка към работния проект на л.150 от делото на РС. Отмяната не е обжалване, защото се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключен. Тя е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни по причина, посочена в чл.303 от ГПК. В случая законоустановените предпоставки по чл.303, ал.1,т.1 и 2 от ГПК не се установяват, поради което молбата е неоснователна и следва да остане без уважение. Затова ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. З. и З. З. за отмяна на влезлите в сила решения на Районен съд Пловдив по гр.д. №656/08 г. и потвърдилото го окончателно решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1446/10 г. от 23.02.11 г., на осн. чл.303, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: