13 Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София 28.10.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2739/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка„ АД против решение № 1816/17.07.2019 г. по т.д.№ 1010/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 142/27.12.2018 г. по т.д.№ 125/2016 г. на Окръжен съд Враца , е отхвърлен предявеният от касатора, в качеството му на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк„АД, против „Трейд Агро„ ЕООД , по реда на чл.422 ГПК, установителен иск - за признаване за установено между страните вземане на ищеца от ответника, в размер на 50 000 лева / частичен иск / , като част от главница, в общ размер от 222 869,43 лева, на основание Договор № 060-107/27.09.2011 г. за предоставяне на банков кредит срещу складов запис, ведно със законната лихва върху сумата от 28.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди нищожност, недопустимост и неправилност на постановеното решение, в евентуалност , с посочената поредност. Нищожност твърди поради абсолютна неразбираемост на решението, както и поради противоречието му с императивни законови разпоредби, на което основание поддържа и неправилност – чл. 578 ал.1 ТЗ, чл.582 ал.1 ТЗ, чл.19 ал.3,чл.23 и чл.28 от ЗСТЗ / отм./. В противоречие с чл.578 ал.1 ТЗ и чл.19 ал.3 от ЗСТЗ /отм./, според касатора, съдът е приел, че складовият запис се прехвърля с предаването му от влогодателя – „Трейд Агро„ ЕООД, вместо с пълно джиро върху двете му съставни части - стоковия и заложния запис. В противоречие с чл.582 ал.1 ТЗ съдът е приел, че с фактическото предаване на складовия запис / в качеството на обезпечение по договора за кредит / банката придобива всички права по същия, вкл. правото да получи вложеното в публичния склад зърно, без да е необходимо да се легитимира като държател, съгласно непрекъснатия ред на джирата. Съдът не е съобразил, според страната, че при действието на ЗСТЗ /отм./ прехвърлянето на зърното е ставало чрез сделки в лицензионен режим – само от регистрирани за такава дейност търговци / какъвто банката не е /, в писмена форма и въз основа на декларация от производителя за произход и добра земеделска практика / чл.23 ЗСТЗ отм./. Под абсолютна неразбираемост на мотивите касаторът визира съществуващи противоречия в същите. От една страна съдът приема , че с джиросването на складовия запис, в двете му части / с бланково джиро върху стоковия запис и пълно джиро върху заложния / страните са постигнали съгласие за „даване вместо изпълнение” / чл.65 ЗЗД /, с което задължението на ответника към ищеца е погасено, а от друга страна насетне в мотивите си коментира безспорно установено, непогасено преди изтичане срока на договора, следващ коментираното джиросване, задължение, противно на предходно приетия погасителен ефект. Недопустимост на въззивния акт се твърди поради произнасяне по твърдения, които не са навеждани в процеса: коментираното по-горе погасяване чрез способа datio in solutum , при наличието на дълг на ответника, който последният не е оспорвал и предвид което е противопоставил възражение за прихващане. Неправилност на въззивния акт се поддържа поради произнасяне на съда contra legem , тъй като е приел, че складовият запис , независимо от преждекоментирания начин на прехвърляне – чрез джиро – се прехвърля с простото му предаване от влогодателя на зърното / ответника / на банката / ищец и кредитодател / , по съображенията посочени по-горе във връзка с приложението на чл.578 ал.1 ТЗ. Неправилно – от постигнатото с договора за кредит съгласие между страните, кредитополучателят да джироса с бланково джиро стоковите записи, съставляващи част от складовите и материализиращи правото да се получи вложеното зърно ... и доколкото е договорено с предявяване на заложния запис за плащане, в случай че кредитополучателят не заплати изцяло или отчасти дължимите суми, банката да разполага с възможност да започне процедура по продажбата на зърното, посочено в заложните записи и след извършване на продажбата, в качеството си на държател на стоковия запис да има правото да получи сумата, постъпила от продажбата - съдът е извел договорено прехвърляне на собствеността върху процесното зърно и възможността банката да бъде удовлетворена от същото /престиране на вещ вместо пари/. Касаторът поддържа довода си, че в процесния случай е налице единствено джиро върху заложния запис, с което се учредява залог върху вложената стока, в полза на джиратаря - касатор, както и че предаването на складовия запис, в качеството му на ценна книга, няма само по себе си прехвърлителен ефект / арг. от чл.578 ал.1 ТЗ /. Неправилно съдът е приложил и правните последици на недопустимо разгледаното погасяване, съгласно чл.65 ЗЗД. Такова настъпва когато реално се получи друго вместо договореното, какъвто не е настоящият случай, предвид това, че вложеното количество зърно не е открито в съответния публичен склад, нито другаде. Съдът не е провел разлика между държател на складовия запис и легитимиран от непрекъснатия ред на джирата държател, като само последният е собственик на зърното – предмет на складовия запис. В останалата си част изложените доводи са относими към неразгледано от въззивния съд възражение за прихващане , поради което и ирелевантни за настоящото произнасяне. Ответната страна - „Трейд Агро„ ООД – оспорва касационната жалба. Счита, че заявените обстоятелства в обосноваване нищожност и недопустимост са по същество доводи за неправилност на въззивното решение. Навежда съображения, които не са относими към съдържанието на решаващите изводи на въззивния съд, основани на погасителния ефект на сделка „даване вместо изпълнение„ , нито към правния въпрос по който е допуснато касационното обжалване. Единствено счита, че доколкото се е позовал и на възможно разпореждане на банката с вложеното зърно – упражняване правата й на заложен кредитор върху предмета на залога, за което не е уведомен и от разпореждането с което същата е следвало да бъде удовлетворена, е въвел надлежно твърдение, в съответствие с което въззивният съд е коментирал погасяване на задължението му към ищеца. По приложението на чл.19 ал.3 ЗСТЗ / отм./ ответната страна се позовава на възможността по всяко време положеното върху стоковия запис бланково джиро, с вписване на банката, да се превърне в пълно джиро. С предаване на складовия запис с бланковото върху стоковия и заложното - върху заложния запис - джира и със сключения договор за цесия на вземанията на влогодателя срещу публичния склад от обезщетение за вреди върху вложеното ,респ. възможността за претендиране на обезщетение от Гаранционния фонд и въз основа на договора за застраховка на зърното, според ответната страна единствено в разпоредителна власт на ищеца е предоставено събиране на вземането му,респ. получаване на заместваща облага. По идентични съображения поддържа тезата си, че рискът от погиването или изгубването на вложената стока е за банката. В останалата си част възраженията на ответната страна касаят предмет, който, с оглед обхвата на настоящото произнасяне, е ирелевантен . Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : При постановяване на съдебния акт може ли съдът да разглежда твърдения, непосочени от страните в производството по делото ? Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решението по гр.д.№ 917/2009 г. на ІV г.о. и най-вече - с постановеното решение по т.д. № 2673/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, произнесло се конкретно по правния въпрос : С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението ? Касационното обжалване е допуснато и поради очевидна неправилност, поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с императивната разпоредба на чл.19 ал.3 ЗСТЗ /отм./, в качеството й на специална, спрямо общата на чл.578 ТЗ, която специална норма гласи, че : Складовият запис за влог на зърно и неговите части се прехвърлят само с п ъ л н о джиро / т.е. с джиро посочващо приобретателя /. Въззивният съд не е съобразил изискуемостта на пълно джиро, коментирайки от една страна фактическо наличие на бланково джиро върху стоковите записи и кумулативно позовавайки се на прехвърляне на складовия запис, чрез простото предаване на документа – ценна книга на заповед, каквото по принцип бланковото джиро допуска. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите на страните и правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Ищецът „Първа инвестиционна банка„АД, в качеството на правоприемник на „МКБ Юнионбанк„АД , е предявил по реда на чл.422 ГПК установителен частичен иск срещу ответника „ Трейд Агро „ЕООД, за сумата от 50 000 лева – част от дължима главница по сключен между праводателя му – кредитодател и ответника – кредитополучател договор за кредит, обезпечен чрез складови записи. Съгласно раздел ІІ, член 3 от договора кредитополучателят има право да усвои предоставения кредит само след кумулативно изпълнение на няколко условия, част от които са : 1/ полагане на бланково джиро на стоковите записи, съдържащи надлежно вписване на данните от първото заложно джиро върху заложните записи / в това число в пълен размер главница, лихви, разноски, падеж, име и адрес на кредитора, съгласно изискванията на ЗСТЗ / - чл.3.2; 2/ предаване в държане на банката на заложните и стоковите записи с надлежно положено първо джиро в полза на банката и отбелязано вписване на това обстоятелство в складовия регистър, съгласно чл.14 ал.3 от Наредба № 3 за складовия регистър при публичен склад – чл.3.3. Съгласно раздел V, чл.12 от договора, кредитодателят е обезпечил вземанията си към ответното дружество чрез залог върху вложеното в публичен склад „Агрикул Ленд„ООД - Монтана зърно, реколта 2011 г. слънчоглед, индивидуализирано с количество и качество по БДС, който залог е учреден по реда на ЗСТЗ /отм./, чрез полагане на първо заложно джиро върху заложни записи, съставляващи част от издадени от публичния склад складови записи, съответно индивидуализирани. Съгласно чл.12.1.1 заложният запис се джиросва в полза на банката като самостоятелна ценна книга по реда на чл.578 ал.3 ТЗ. Съгласно чл.21 от договора при неизпълнение на кредитополучателя в уговорените срокове на дължими такси, разноски, лихви и главница, както и в случаите, когато настъпи или бъде обявена предсрочна изискуемост, банката може по своя преценка да пристъпи едновременно или не към няколко изпълнителни способа , един от които – да се удовлетвори от залога по реда на ЗСТЗ отм. / чл.21.1 /. Според чл.22.1, ако след предявяване на заложния запис за плащане, длъжникът не предложи такова, същият е заявил съгласието си банката да започне процедура по продажба на цялото количество зърно, посочено в заложните записи като обезпечение. Съгласно чл.23.1 банката може да насочи принудително изпълнение върху което и да е от дадените обезпечения.Кредитът е договорен с еднократно погасяване на 01.07.2012г.. Ответникът е оспорвал универсалното правоприемство между ищеца и „МКБ Юнионбанк„АД, спорът за което не е подновен с въззивната му жалба. Противопоставил е погасителна давност за вземането на ищеца, което също не е предмет на въззивен довод. Оспорил е съществуването на вземането на ищеца, на основание договора за кредит срещу складови записи, н о на основание извънсъдебно прихващане, извършено с изявление от 15.06.2016 г., със свое вземане срещу банката в размер от 1 021 339,90 лева – от обезщетение за вреди в резултат на бездействието на банката по опазване на количеството слънчоглед, предоставено в обезпечение по договора за кредит № 060-107/ 27.09.2011 г. / процесния / и още един - № 060-88/12.09.2011 г., вложено в публичен склад и обект на процесните складови записи. Зърното се сочи предадено в публичния склад с протоколи в периода 07.09.2011 г. – 22.09.2011 г.. Страната сочи получено уведомление от Националната служба по зърното, след извършена на 12.05.2012 г. проверка, с което му е указано, че за да се предотврати похабяването на зърното, предвид конкретното му състояние, е необходимо незабавно да се изнесе и реализира. Позовава се на уведомително писмо от „Агрикул ленд„ООД / дружеството – влогоприемател / от 17.05.2012 г. до банката, за предаване зърното на трето лице - „Тедвик Сийдс„ ООД, с цел продажбата му. Позовава се на доказателства, че към 18.05.2012 г. в публичният склад не е имало никакви количества слънчоглед. Ответникът се позовава на непредприети от банката каквито и да било действия за защита на интересите му като залогодател - собственик на предмета на залога, в това число - действия срещу дружеството – влогоприемател, срещу дружеството, на което се твърди да е предадено без основание зърното, пред Гаранционния фонд на публичните складове за съхранение на зърно - за обезщетяване на щети от виновно неизпълнение задълженията на публичния склад, доколкото с договор за цесия с банката ответникът й е прехвърлил бъдещите си вземания от този фонд по обезщетяване на вреди, както и на основание сключения застрахователен договор. Ответникът е противопоставил довода, че с предаването на складовите записи рискът от увреждането или погиването на заложената вещ е преминал върху ищеца, като държател на същите, а за ответника не е имало правна възможност да се защити, тъй като бъдещите вземания за обезщетяване на вреди са прехвърлени в полза на банката и единствено тя би могла да предприеме действия за получаването им. В евентуалност спрямо предявеното извънсъдебно прихващане, ответникът предявява същото като съдебно – със свое вземане от обезщетение за вреди от изгубването на заложеното зърно, като количеството му - 1 230,53 т. / по процесните складови записи - само 515 т. / - е умножено по средна пазарна цена за зърно от същия вид и реколта - 830 лв. за тон. За да отмени първоинстанционното решение, с което искът е уважен, и отхвърли иска, въззивният съд е приел, че: Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит и ответникът не е погасил чрез плащане задължението си. Приел е, че независимо от последното, е спорно налице ли е вземане на ищеца към ответника, както и възникнало ли е вземане на ответника срещу ищеца – предмет на противопоставените извънсъдебно и съдебно възражения за прихващане. Посочил е, че съгласно чл. 578 ТЗ складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис , а прехвърлянето само на някой от двата записа - чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис. Съобразил е, че джиросването само на заложния запис учредява залог в полза на джиратаря върху вложената в публичния склад стока, както и че съгласно чл.16 ал.1 ЗСТЗ / отм./ складовият запис за влог на зърно е ценна книга на заповед, издадена от публичен склад на зърно, която доказва влагането на зърното и задължението на склада да го върне на легитимирания държател на записа. Съдът се е позовал на чл.19 ал.2 и ал.3 ЗСТЗ / отм./ , според които разпоредби складовият запис за влог на зърно и неговите части се прехвърлят само с пълно джиро. Приел е, че с прехвърлянето на складовия запис - в двете му части, като ценна книга на заповед, се прехвърля и правото на собственост върху стоката. Въззивният съд е обосновал извод, че праводателят на ищеца не е станал само заложен кредитор, но и собственик на заложеното зърно, тъй като ответникът е джиросал както заложните, така и стоковите записи, макар да коментира бланково, а не пълно джиро върху последните. Приел е, че с джиросването на двете части на складовия запис страните са постигнали съгласие за datio in solutum / чл.65 ЗЗД /, в погасяване задължението, възникнало от договора за кредит. Този извод съдът е обосновал с поетото по договора за кредит задължение за бланково джиросване на стоковите записи и сключения договор за прехвърляне бъдещите вземания на кредитополучателя, от обезщетения за вреди върху вложената стока, от Гаранционен фонд «Зърно», както и на основание договора за застраховка на зърното. Прието е, че договорът за кредит материализира формирана воля за прехвърляне на собствеността на зърното и възможност банката да бъде удовлетворена чрез престирането на вещ вместо пари. Според съда, с прехвърлянето на собствеността върху заложената стока върху ищеца се е прехвърлил и риска от нейното погиване, унищожаване или изгубване. Прието е, че банката е разполагала с всички възможности да се удовлетвори, но не е положила достатъчно и адекватни усилия за това. Съдът се е позовал и на това, че към датата на констатираната липса ответникът не е бил неизправна страна, поради ненастъпила изискуемост на задължението за връщане на кредита. Същевременно , цитирайки чл.21 и чл.22 от договора за кредит, съдът е акцентирал на обстоятелството, че ищецът не е предявил заложните записи на длъжника / чл.579 ТЗ /, преди да претендира продажба на зърното от публичния склад, поради неизпълнение на последния. Последното съдът възприема като индиция, че банката е считала себе си за собственик на зърното. Приема, че банката е могла без каквато и да било съдебна намеса или съдействие на длъжника да продаде зърното. В тежест на същата е било да положи грижа за своите работи по начин, който да гарантира удовлетворяването й. В този смисъл се коментират непредявени претенции към ГФ«Зърно» / въпреки доказателства за двукратно отправени от ищеца искания за плащане на застрахователно обезщетение / и към застрахователя «Бул Инс» АД, като достатъчно данни за застрахователното правоотношение съдът извежда от съдържанието на самите складови записи. Преждепосоченият коментар не е извършен в съответствие с фактическия състав на противопоставеното възражение за прихващане, в качеството на евентуални мотиви за неправилност на първоинстанционното решение. Като краен решаващ извод е прието единствено, че задължението на ответника към банката е погасено чрез «даване вместо изпълнение », с прехвърляне собствеността върху зърното и без да е било необходимо предаването му, с оглед предаването на ценните книги на заповед - складовите записи за същото. Съдът изрично е посочил, че предвид този му извод, спрямо който възражението за прихващане е евентуално, не дължи произнасяне по последното. По правния въпрос : В решението, обосновало допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, вкл. с позоваване на т.1 и т.3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в отговор на поставения правен въпрос е прието, че съгласно чл.269 ГПК задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася единствено до нищожността и недопустимостта на първоинстанционното решение ,при това в обжалваната му част. По отношение правилността на акта въззивният съд е ограничен от доводите във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да се приложи императивна материалноправна норма или следва да защити интереса на определен кръг частноправни субекти. Извън тези хипотези, въззивната инстанция проверява правилността на акта, съобразно посочените във въззивната жалба, за неправилни , процесуални действия и фактически констатации на първоинстанционния съд.Тя може да приеме за неосъществил се факт, приет от същия за осъществил се или за осъществил се факт, приет за неосъществил се от първоинстанционния съд само въз основа на изричен въззивен довод. / Аналогично в решения по т.д.№ 2220/2015 г., т.д.№ 1826/2016 г., т.д.№ 2693/20141 г. на ІІ т.о. ВКС и цитираната в същите многобройна съдебна практика /. За съобразяване с така приетото, изводимо директно от закона и от задължителна за ВКС съдебна практика / ТР № 1 / 2013 г. / , е ирелевантно дали към довода за неправилност, неправилно разгледан от въззивния съд , като невъведен с въззивната жалба, е относим факт надлежно въведен в предмета на спора или такъв факт не е бил въведен в предмета на спора. Във втория случай, неправилното му разглеждане от съда би кумулирало както нарушение на чл.269 ГПК, така и на принципите за диспозитивното начало, състезателността и равенството на страните в процеса. Действително, чл.235 ал.2 ГПК задължава съда да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Значимите за всяко дело обстоятелства,обаче, зависят от неговия предмет, а съгласно закрепения в чл.8 ГПК принцип на диспозитивното начало, предметът на делото се определя от страните. Всяка от тях посочва релевантните за правния спор факти и обстоятелства, на които основава исканията и възраженията и в съответствие с чл. 154 ал.1 ГПК ангажира доказателства, необходими за тяхното установяване. При изграждане на своите фактически и правни изводи съдът е ограничен от исканията и възраженията на страните и събраните от от тях доказателства. Спазването на чл.236 ал.2 ГПК – произнасяне в предметните предели на спора, въз основа на въведени от страните факти и обстоятелства , обезпечава правилността на решението / така в решение по т.д.№ 1090 /2011 г. , т.д. № 3480/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. По съществото на касационната жалба : Уредения в чл.65 ЗЗД изпълнителен способ – „даване вместо изпълнение „/ datio in solutum / - е правна сделка, с погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на различно от същата основание. За постигнато от страните по правоотношението, задължение по което се погасява чрез «даването вместо изпълнение », съгласие с този предмет е необходимо изрично позоваване, каквото не е въведено от никоя от страните в процесния спор. Напротив, твърденията на ответника, в чиято полза е прието за установено погасяване на задълженията му като кредитополучател, чрез даване вместо изпълнение , съответно защитата му в процеса се основават на съществуващо и погасено, но чрез прихващане задължението му/ извънсъдебно, в евентуалност съдебно / с насрещно вземане от обезщетение за вреди от ищеца. Противопоставеното, като противоправно и виновно, бездействие на ищеца, в причинност с което се твърдят настъпили вредите, се основава на факти, които на самостоятелно основание конфронтират с правните последици на «даване вместо изпълнение», тъй като при наличието на същото биха останали без основание или предмет. Ответникът се позовава на непредприети от банката каквито и да било действия за защита на интересите му като залогодател - собственик на предмета на залога, в това число - действия срещу дружеството – влогоприемател, доколкото и без основание е предало зърното на трето, нелегитимирано като държател на складовите записи за зърното лице, срещу това трето лице, както и пред Гаранционния фонд на публичните складове за съхранение на зърно - за обезщетяване на щети от виновно неизпълнение задълженията на публичния склад, доколкото с договор за цесия с банката ответникът й е прехвърлил бъдещите си вземания от този фонд. Ако банката е придобила собствеността върху зърното с джиросването на складовите записи, както приема въззивния съд, за същата не би възникнало основание за предявяване на предходно посочените претенции към публичния склад и третото лице – евентуален получател на зърното, в защита интересите на ответника, а единствено в нейна собствена защита, т.е. придобиването на собствеността би било достатъчно възражение на ответника. В такава хипотеза договорът за цесия на вземанията на залогодателя към Гаранционния фонд на публичните складове за съхранение на зърно , от обезщетение за вреди в причинност с действията на влогоприемателя , би останал без предмет. От друга страна, правните последици на изпълнителния способ « даване вместо изпълнение » не се основават на директното приложение на императивна материалноправна норма. Следователно, съдът не само е съобразил факт, невъведен от страна в процеса, който не е имал и основание служебно да съобрази, като неотносим към задължителното приложение на императивна материалноправна норма, но същият се явява и директно конфронтиращ с процесуалната защита на ответника, в чиято полза е възприет факта на погасяване задълженията му като кредитополучател, предвид удовлетворяване на кредитодателя при условията на „даване вместо изпълнение„ – чрез придобиване собствеността върху вложеното в публичен склад зърно. Така възприетото от въззивния съд, освен процесуално неправилно, в разрив с чл.6,чл.7,чл.8 и чл.9 ГПК, чл.236 ал.2 ГПК вр. с чл.269 пр. трето ГПК, е и правно нелогично, възприето в противоречие с материалния закон при изследване правните последици от сключените между страните правоотношения - по договора за кредит и обезпечаването му със залог върху складови записи. Според въззивния съд и доколкото се позовава на правни действия към момента на сключването на самия договор за кредит - полагането на първо заложно джиро в полза на кредитодателя върху заложния запис, на бланково джиро върху стоковия запис, като самостоятелни части на складовия запис и фактическото им предаване на кредитодателя - погасителното действие следва да е настъпило предходно на възникване на задължението, което погасява, тъй като обезпечаването му чрез залог върху складови записи е договорено като условие за пораждане действието на договора за кредит. От друга страна, ако страните по същия са имали волята съответно – ответникът да получи една парична сума, срещу която да престира на ищеца вещ - то подобна воля изключва интерес от сключване на договор за кредит, вместо такъв за продажба на зърното, както и правен интерес от заложно джиро. Предметът на приетия от въззивния съд за сключен договор по чл. 65 ЗЗД е правно несъвместим със сключения договор за кредит и обезпечаването му със залог и в директна конфронтация с изводимата от учредения залог воля на кредитора - за престация на длъжника от вида, който е предоставил - парична. Впрочем, напълно неясно е как от една страна съдът коментира погасяване на задължението на ответника, с джиросването и предаването на складовите записи, приемайки прехвърлена по този начин собственост върху вложеното, но паралелно коментира същия правен резултат – погасяване на задължението - и на основание договора за цесия на вземанията на влогодателя към Гаранционния фонд, от обезщетяване на вреди нанесени от публичния склад, ако кредиторът своевременно би предявил правата си на основание цесията. Нелогично, с оглед извода си за погасяване при условията на чл.65 ЗЗД, на основание джиросването на складовите записи и сключения договор за цесия, все предхождащи момента на установяване липсата на вложеното зърно, въззивният съд се позовава на неизискуемост на задължението на кредитополучателя към този момент и значението на този факт. Правно несъстоятелно е обосноваване с „индиции” придобиването на право на собственост, каквито въззивният съд е коментирал. Нещо повече, освен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, решението е постановено и в разрив с разпоредбите на чл.16 ал.1 пр. първо и чл. 19 ал.3 ЗСТЗ / отм. /. Заложните записи към процесните складови записи, издадени в съответствие със задължителните изисквания на чл.17 ал.2 ЗСТЗ /отм./ вр. с чл. 577 ал.2 ТЗ, носят надлежно - като датирано и пълно, съгласно чл.19 ал.3 ЗСТЗ / отм./ и чл.22 ЗТСЗ / отм./ вр. с чл.578 ал.1 и ал.4 ТЗ – заложно джиро в полза на ищеца – кредитодател, съгласно чл.19 ал.2 ЗСТЗ /отм./. Превратно на съдържанието на стоковите записи към процесните складови записи, въззивният съд е приел, че същите са също надлежно джиросани в полза на банката, въпреки че в тях единствено е възпроизведено заложното джиро, съгласно чл.22 ЗСТЗ / отм./ вр. с чл.578 ал.3 пр. четвърто ТЗ и е поставен подпис на ответника - влогодател. Подписът е положен извън сегмента от ценната книга, отреден за джира, съответно над, а не под обозначението „подпис на джирант ”, както би следвало да се постави, съблюдавайки разполагането на сегмента титулуван „ред на джирата „ , респ. реда за вписваните по тях и други обстоятелства – „дата„ и „джиратар „. Дори да се съобрази като джиро, въпросният подпис, без упоменаване на джиратар, удовлетворява изискването за бланково, но не и за пълно джиро, каквото бланково джиро върху стоковите записи действително е предвидено в договора за кредит. Бланковото джиро върху стоковия запис, обаче, съгласно чл.19 ал.3 ЗСТЗ / отм./ не легитимира държателя на същия като лице с право да получи стоката. То, в случая, предоставя на държателя – ищец единствено възможността за бъдещо удовлетворяване на обезпеченото му вземане и без продажба на вложеното зърно с фактическото му предаване, а само с предаване на ценната книга, ако би намерил купувач, на който да джироса, вече поименно, същата. Такова право на джиратаря, уредено в чл.469 ал.2 ТЗ, е изрично предвидено като приложимо - чл.578 ал.2 ТЗ – по договора за влог в публичен склад и уредбата на складовия запис. Настоящият състав не намира, че с оглед спецификата на уредената в чл.19 ал.3 ЗСТЗ /отм./ легитимация на държателя на ценната книга – само въз основа на пълно джиро, прилагането на чл.469 ал.2 ТЗ конфронтира със същата, тъй като и след упражняването му от джиратаря по бланковото джиро, в съответствие с разпоредбата, се осигурява надлежна легитимация същия или на последващия джиратар и държател на ценната книга , въз основа на пълно / поименно / джиро. Този начин на удовлетворяване на кредитора, обаче, е само възможен, не и задължителен за него в конкретната хипотеза.При това е абсурдно да се твърди интерес на банката от вписването й за джиратар с пълно джиро към момент, предходно на настъпила изискуемост на задължението на ответника и при безспорно установена към същия момент липса на зърното или да се извличат доводи за бездействието й като кредитор на това основание. Несъстоятелни са в този смисъл възраженията на ответника, че доколкото във всеки един момент банката може да трансформира бланковото джиро върху стоковите записи в пълно, вписвайки себе си, то тя в е ч е е придобила собствеността върху заложеното зърно, нещо повече – че по този начин е материализирала съгласие за удовлетворяване на вземането си от ответника, чрез придобиване собствеността на зърното, особено при наличието на заложни записи в нейна полза. Това становище на ответника по същество ирелевира правните последици и значение на заложните джира. Бланковото джиро, ако въобще се приеме за такова, поставено върху стоковите записи, обслужва единствено договорената обезпечителна функция на складовите записи. Правилни са съображенията на касатора, че въззивното решение е в противоречие с чл.16 ал.1 пр.първо ЗСТЗ /отм./, според който правото да получи вложеното зърно притежава, освен влогодателя, само легитимирания - чрез датирано, пълно джиро на стоковия или на складовия запис в цяло - държател, а не и легитимиращо се с бланково джиро или с простото държане на ценната книга лице. При това, правото на легитимирания държател на складовия запис да получи вложеното зърно, само по себе си не е равнозначно на задължително придобито право на собственост върху същото от държателя. Така извършеното джиросване на складовите записи в съставните им части – стокови и заложни записи и връчването им на кредитодателя не са обстоятелства от естество да обосноват прехвърлено право на собственост върху вложеното зърно, в полза на заложния кредитор. Доколкото последващите, твърде объркващи разсъждения на въззивния съд, навеждат и на съображение за погасителен ефект чрез прехвърляне на вземане, като обект на „ даването вместо изпълнение „ – това от дължими от публичния склад, от Гаранционния фонд, надлежно цедирани от влогодателя или от застрахователя обезщетения / принципно отнесени от ответника към неразгледаното му възражение за прихващане /, д о р и да би било надлежно въведено в процеса и доказано сключването на договор за „даване вместо изпълнение„ с такъв предмет, то задължението към кредитодателя отново не би могло да се счете погасено, съгласно чл.65 ал.3 ЗЗД, според който „когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго„. За липсата на основания за нищожност и недопустимост на въззивния акт, настоящият състав се е произнесъл с определението по чл.288 ГПК. Въззивното решение, като неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,в противоречие с материалния закон и необосновано , следва да се отмени и върне на друг състав на въззивния съд, за произнасяне в съответствие с действителното съдържание на защитата на ответника, надлежни доводи по която са въведени във въззивната жалба - за погасяване задълженията му по договора за кредит, чрез прихващане с насрещно вземане от ищеца от обезщетение за вреди, в причинност с твърдяно - виновно и противоправно – бездействие на същия. При произнасянето си съдът ще следва да съобрази и дадените в настоящото решение пояснения относно правните последици на процесните складови записи, в съответните им части – стокови и заложни записи - и положените в същите джира. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1816/17.07.2019 г. по т.д.№ 1010/2019 г. на Софийски апелативен съд ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд, за произнасяне по въззивната жалба на „Трейд Агро„ ЕООД против решение № 142/27.12.2018 г. по т.д.№ 125/2016 г. на Окръжен съд Враца, в частта му в която е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК от „Първа инвестиционна банка„ АД против „Трейд Агро „ ЕООД иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: