5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
Гр. София, 30.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3468/2013 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Б. И. Г. в качеството на [фирма] – [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № І-33-62 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 37663/2009 г. на Софийски районен съд, 33 състав, с което са уважени предявените от [фирма] против Б. Г. в качеството на [фирма] осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на наем, консумативни разноски и неустойки за забава по сключен на 23.01.2006 г. договор за наем на недвижим имот.
Молителят твърди, че след влизане на решението в сила получил от [фирма] описани в молбата документи – писмена кореспонденция между [фирма], С. и [фирма] и индивидуални справки за ползвана топлинна енергия, с които не разполагал при разглеждането на гр. д. № 37633/2009 г. Документите удостоверявали обстоятелства от съществено значение за правилния изход на приключилото дело, а именно – че квадратурата на наетия магазин, на базата на която са изчислени присъдените с решението наемни вноски, консумативни разноски и неустойки, не е 50 кв. м., както е посочено в договора за наем, а 37.57 кв. м., както и че наетото помещение не е било захранвано самостоятелно с отопление, електричество и вода и не е било снабдено с отделни партиди за топлинна енергия, електричество и вода. Поради значимостта на новите доказателства и обстоятелства молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК с произтичащите от това последици.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима.
Неоснователен е доводът на ответника, че молбата е депозирана извън предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, срокът за отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство или е узнал за съществуването на новото обстоятелство. Решението, предмет на исканата отмяна, е влязло в сила на 29.06.2012 г., но твърденията на молителя са, че се е снабдил с новите писмени доказателства и е узнал за установените с тях обстоятелства в по-късен момент – на 24.04.2013 г. При тези твърдения преклузията на чл.305, ал.1, т.1 ГПК следва да се тълкува в полза на молителя и срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК да се брои от посочената дата, а въпросът дали обстоятелствата и доказателствата действително са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК да се преценява с оглед основателността на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е депозирана пред първоинстанционния съд на 28.06.2013 г., т. е. в рамките на тримесечния срок, считано от 24.04.2013 г., поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С влязлото в сила решение по гр. д. № 37663/2009 г. Софийски районен съд е осъдил Б. Г. в качеството на [фирма] да заплати на [фирма] сумите 2758 лв. – неплатен наем за периода м. февруари – м. август 2008 г., 4 196.10 лв. – неустойка за неплатени в срок наемни вноски, 2 952.59 лв. – неплатени консумативни разноски за периода м. август 2007 г. – м. ноември 2008 г., и 4 823.52 лв. – неустойка за забавено плащане на консумативните разноски, дължими по силата на договор от 23.01.2006 г. за наем на недвижим имот, представляващ магазин № 1 в бл.13 на [улица],[жк], [населено място]. За да уважи осъдителните искове, съдът е приел за установено, че с неоспорен предавателно – приемателен протокол от 23.02.2000 г. ищецът – наемодател е предал за ползване на ответника – наемател описания в договора магазин в състоянието, отразено в протокола, и че ответникът не е изпълнил поетите с договора задължения да заплати в предвидените за това срокове уговорения наем за ползване на магазина и свързаните с ползването консумативни разноски. Размерът на дължимия наем е изчислен според уговорките в чл.4.2 от договора и анекс от 01.02.2008 г. въз основа на данъчни фактури, издадени и осчетоводени от наемодателя. Консумативните разноски са остойностени в съответствие с предвиденото в договорната клауза на 4.8 – на базата на фактури /индивидуализирани в заключението на съдебно – икономическата експертида/, издадени на [фирма] от доставчиците на съответния вид услуги за потребените през исковия период в магазин № 1 количества топлинна енергия, електрическа енергия и вода.
В депозирания по делото отговор на искова молба ответникът Б. Г., действащ като [фирма], е противопоставил възражение за недължимост на претендирания наем в пълен размер поради невъзможност да използва реално цялата площ на наетия магазин и възражение за недължимост на консумативните разноски за топлинна енергия поради наличие на незакрита партида за имота в [фирма] с неуредени сметки на предходен наемател, наложила запечатване на водомера за топла вода. С отговора са представени писмени доказателства, сред които индивидуални справки от BRUNATA за използвана топлинна енергия в магазин № 1 на [улица], бл.13 в [населено място], с абонат [фирма] за периодите м.05.2006 г. – м.04.2007 г. и м.05.2007 г. – м.04.2008 г.
Отмяната на влязло в сила решение на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание е допустима тогава, когато заинтересованата от отмяната страна е узнала обстоятелства или се е снабдила с писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора, които не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество по обективни и независещи от нея причини, въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса.
Молителят е обосновал искането си за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 37663/2008 г. на Софийски районен съд на писмени доказателства и обстоятелства, които с оглед данните по делото не могат да се квалифицират като нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Обстоятелството, че реалната площ на наетия магазин е по-малка от посочената в договора за наем, е от такова естество, че е могло да бъде узнато от молителя още при сключване на договора или най-късно при подписване на предавателно – приемателния протокол от 23.02.2000 г. и да бъде въведено с възражение срещу иска по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наем за ползването на магазина. Нещо повече – в отговора на исковата молба молителят е навел твърдения за несъответствие между указаната в договора и реално използваемата площ на наетия магазин, което е индиция, че е знаел за твърдяното „ново обстоятелство” по време на разглеждане на спора за наем. Пропускът да се релевира несъответствието в площта на имота като основание за редуциране на дължимия наем и да се ангажират доказателства за това е резултат от процесуално бездействие на молителя, който като ответник в процеса не е положил дължимата грижа да попълни делото с факти и доказателства, водещи до евентуалното отхвърляне на исковата претенция за наем. Поради това представената с молбата за отмяна писмена кореспонденция между [фирма], [фирма] и С. /съществувала и по време на висящността на гр. д. № 37663/2009 г./, отнасяща се до възникнал спор за реалната площ на закупения чрез приватизационна продажба магазин № 1 в блок 13 на [улица]в [населено място], не може да доведе до отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК представените с молбата индивидуални справки от BRUNATA за използвана топлинна енергия в магазин № 1 на [улица], бл.13 в [населено място], с абонат [фирма] за периодите м.05.2006 г. – м.04.2007 г. и м.05.2007 г. – м.04.2008 г. Справките са приложени към отговора на исковата молба, депозиран от молителя в производството пред Софийски районен съд, за доказване на същите обстоятелства, които в молбата за отмяна са квалифицирани като „новоузнати” - че наетият магазин не е имал самостоятелна партида за отчитане на топлинна енергия на името на наемодателя [фирма], респ. на наемателя [фирма], и че консумацията на топлинна енергия в имота е била възпрепятствана поради неуредени задължения с предходен абонат.
При разглеждане на исковете по чл.232, ал.2 ЗЗД молителят не е правил възражения за недължимост на консумативните разноски за вода и електрическа енергия поради липса на разкрити самостоятелни партиди и/или на реална консумация в наетия имот. Отсъствието на разкрити партиди и липсата на реално потребление на вода и електрическа енергия са обстоятелства, които в качеството си на наемател молителят е могъл да узнае без затруднения непосредствено след получаване на държането на имота. Ако тези обстоятелства действително са били налице, не са съществували пречки те да бъдат наведени и доказани в исковото производство пред Софийски районен съд, включително чрез снабдяване с необходимата за това информация от [фирма], отразена в представеното с молбата за отмяна писмо изх. № 1039135-1/16.05.2009 г. След като молителят е имал възможност да посочи и докаже обстоятелствата преди разрешаването на спора по чл.232, ал.2 ЗЗД с влязлото в сила решение, последващото снабдяване с доказателства за същите обстоятелства е ирелевантно за наличието на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 37663/2009 г. на Софийски районен съд следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Разноски за производството по отмяна не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. И. Г. в качеството на [фирма] – [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № І-33-62 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 37663/2009 г. на Софийски районен съд, 33 състав,.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |