РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. София, 09.03.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№86 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х. срещу решение №11973 от 09.09.2020 г. по т.д.№4284/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение от 13.06.2018 г. по т.д.№ 1436/2017 г. на СГС, е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД /н/ иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и е обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане с изявление на А. Х. Х. с вх.№ 12012/18.11.2014 г. за сумата от 418 000 лв., освен за частта, която би получила при разпределение на осребреното имущество.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл.266 от ГПК не са приети представени пред въззивната инстанция доказателства, а и въззивният съд не е изпълнил задълженията си да прецени представените доказателства в цялост. Навеждат се доводи, че липсва основание за сключване на договора за встъпване в дълг, както и че е налице неправилно приложение на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН /ред., ДВ бр.22 от 2018 г./ и неприложимост на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН - ДВ бр.22 от 2018 г., като противоречащ на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложението му.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора акцентира върху постановеното от Конституционния съд на Република България решение №8 от 27.05.2021 г. по к.д.№9/2020 г., с което §8 от ПЗР на ЗИЛ на ЗБН /обн. ЛВ. бп.22/2018 т.1 е обявен за ппотивоконституиионен.
което обуславя отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН.
Синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД /н/ заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание, чрез представени писмени бележки поддържат, че разпоредбите на чл.59, ал.З и ал.5 от ЗБН имат процесуален характер, тъй като уреждат правото на предявяване на отменителни искове в рамките на производството по банкова несъстоятелност. В този смисъл излагат съображения, че датата на възникване на право на иск е от съществено значение, тъй като към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, уреждаща съществуването на потестативното процесуално право. Предвид тези доводи посочват, че приложима към процесното прихващане е редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН към 22.04.2015 г.- датата на обявяване несъстоятелността на банката, на възникване на масата на несъстоятелността, на трансформиране на кредиторите по търговски и нетърговски вземания в кредитори на несъстоятелността и на възникване на фигурата на синдика, тъй като това е моментът, в който е възникнало потестативното право по чл.59, ал.5 от ЗБН и в който това право е могло да бъде упражнено. С оглед изложеното и тъй като са налице всички предпоставки на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изразяват становище за основателност на предявения иск по чл.59, ла.5 от ЗБН, като молят въззивното решение да бъде оставено в сила.
С определение №60600 от 24.11.2021 г., решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващайията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. - ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност - ДВ бр.22 от 13.03.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да се произнесе по предявените от „КТБ" АД /н/ срещу А. Х. Х. обективно евентуално съединени искове по чл.З, ал.З, чл.59, ал.2, чл.59, ал.5 и чл.59, ал.З от ЗБН, въззивният съд не е възприел твърденията на ответника за липса на настъпил компенсационен ефект на прихващането, поради нищожност /евентуално - за едностранно разваляне/ на договора за встъпване, съответно - за липса на валидно поето от нея задължение към банката, а оттам - и за липса на правопогасително действие на отправеното от нея изявление за прихващане с вземането й спрямо банката. Посочил е, че от данните по делото не се констатира нито едно от посочените основания, водещи до нищожност на сключения между нея и „Агрокомплект" ЕАД договор за встъпване в дълг, като не е установен и твърдения от нея факт за постигната между страните по този договор уговорка за поето от „Агрокомплект" ЕАД под условие и срок задължение да останалата част се опрощава /такава уговорка липсва в самия договор за встъпване в дълг, а визираният в отговора на исковата молба анекс към него не е ангажиран като доказателство в производството пред първата инстанция при изрично разпределена доказателствената тежест/. Приел е, че дори и такава уговорка да е постигната, то тя е въпрос на вътрешни отношения между страните, в установяването на които те са ограничени единствено от императивните законови правила, които не им забраняват да прехвърлят помежду си вземания на по-ниска от стойността им цена, респективно не може да бъде споделена теза, че договорът за встъпване в дълг е без основание и с невъзможен предмет, доколкото основанието и предметът му се определят от наличието на валидно задължение на стария длъжник, възникнало от кредитното правоотношение. Изложил е съображения, че е допустимо и разрешено от закона договарянето в полза на трето лице /чл.22, ал.1 от ЗЗД/, каквато е хипотезата при встъпването в чужд дълг по съглашение между стария и новия длъжник, а уговорката за заплащане от страна на стария длъжник в полза на новия на половината от евентуално заплатения от последния дълг, съответстваща на нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД, не би могла да се тълкува нито като изявление за опрощаване на съществуващо задължение, нито като отказ от бъдещо такова, респективно договорът /и анексът към него/ не противоречи и на добрите нрави, а доказателства за привидност на договора за встъпване в дълг и в двете й форми не са ангажирани от страна на ответницата, която я твърди. Изразил е становище, че не е установена липса на воля у страните по договора за настъпването на последиците й или за проява на такива по прикрита с нея друга сделка, като дори и да се приеме, че е налице анекс към договора с посоченото от ответницата съдържание, не са налице основания за извод, че той има характер на договор за цесия. Счел е, че наличието на одобрение от страна на кредитора за сключването на договора за встъпване в дълг между стария и новия длъжник не е предпоставка за пораждане на правните му последици, както се настоява в защитата на ответницата, както и че е неоснователно възражението, че е преустановила действието на договорната връзка с изпратеното от нея едностранно изявление за разваляне, получено от банката на 08.06.2017 г. Посочил е, че относимо към изхода на делото е това, че ефектът на изявлението за прихващане на насрещните задължения проявява действието си с факта на получаването му от насрещната страна, а осчетоводяването му представлява само последваща този ефект техническа дейност, като блокирането на сумата по сметките на ответницата цели единствено запазване имуществото на банката в интерес на кредиторите на бъдещата маса на несъстоятелността й до разрешаването на възникналите в евентуалното бъдещо производство правни спорове. Намерил е за неоснователни предявените главни искове по чл.З, ал.З и чл.59, ал.2 от ЗБН, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени и в тази част въззивното решение е влязло в сила предвид липсата на подадена касационна жалба. За да отмени първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН и да обяви за недействително процесното прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността изявление, достигнало до банката на 18.11.2014 г., след началната датата н неплатежоспособността на „КТБ" АД /н/, поради което е приложима действащата, към момента на постановяване на решението, императивна норма на чл.59, ал.5 от ЗБН, на която е придадено обратно действие - от 20.06.2014 г., по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН. С оглед уважаването на този иск въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция, с което искът по чл.59, ал.З от ЗБН е уважен, като посоченият евентуален иск не е разгледан.
По въпроса по който е допуснато касационно обжалване е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №60114 от 09.12.2021 г. по т.д.№ 1512/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №60156 от 15.12.2021 г. по т.д.№2317/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №60147 от 14.01.2022 г. по т.д.№ 1757/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и др. Съгласно дадените от ВКС разрешения, които се споделят изцяло и от настоящия състав, нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН, която предвижда възможност, при точно определени предпоставки, да се иска обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката има материалноправен характер. Компенсацията /прихващането/ е институт на материалното право, регламентиран в чл.103 и сл. от ЗЗД като способ за погасяване на задълженията, поради което предпоставките за надлежното му упражняване, респ. за обявяването на неговата недействителност, се регламентират от материални норми. Материалноправният характер на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила, като при изменение на материалноправна норма /какъвто е случаят с изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН с ДВ бр.98/2014 г. в сила от 28.11.2014г./, новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. Изключение от това правило възниква единствено, когато законодателят е придал изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма. С обявяването за противоконституционна на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019 г./, с решение №8/27.05.2021 г. по конст. д.№9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е отпаднало придадането с последната обратно действие на чл.59, ал.5 от ЗБН, поради което в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г. Що се отнася до предпоставките, обуславящи относителната недействителност на прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. /при липсата на изрично предвидено обратно действие на изменението на закона/, приложими са действащите норми в редакцията им към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Законодателят е приел §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г./, именно с цел да бъдат преуредени с обратна сила прихващанията, давайки възможност да се водят
28.11.2014 г. не е предвиждал за тяхното извършване, т.е. според самия законодателен орган, до приемане на §8 /обявен впоследствие за противоконституционен/, е била приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН до 28.11.2014 г. Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката - в случая след 22.04.2015 г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл.59 от ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не може да придаде обратно действие на изменената материалноправна норма. В този смисъл и отговорът на правния въпрос е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. - ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност - ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., обявен за противоконституционен с решение №8 от 27.05.2021 г. по конст.д.№9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002г./, действала до изменението.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, наведените от синдиците на КТБ доводи не могат да бъдат споделени, а въззивното решение в частта му, с която е уважен искът по чл.59, ал.5 от ЗБН /въпреки, че не се установяват поддържаните от касатора доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите за липса на настъпил компенсационен ефект на прихващането, поради нищожност, евентуално - за едностранно разваляне, на договора за встъпване в дълг/, се явява неправилно. Атакуваното от „КТБ" АД /н/ прихващане, обективирано в изявление с вх.№12012/18.11.2014 г. за сумата от 418 000 лв., е достигнало до банката преди изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН /в сила от 28.11.2014 г./ и не попада в кръга на прихващанията, които могат да бъдат обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността с оглед редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН /обн. ДВ бр.92/2002 г. в сила от 29.12.2002 г./, действаща към момента на извършване на прихващането. По изложените съображения искът по чл.59, ал.5 от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като предвид отхвърлянето на този иск се възстановява висящността на евентуалния иск по чл.59, ал.З от ЗБН - въззивното решение относно отхвърлените главни искове по чл.З, ал.З и чл.59, ал.2 от ЗБН не е обжалвано, а искът по чл.59 ал.5 от ЗБН в случая се явява главен спрямо иска по чл.59, ал.З от ЗБН. Тъй като по последния отсъства произнасяне от въззивната инстанция, което да е обект на касационна проверка /както бе посочено въззивният съд е обезсилил оешение посочените части и отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН, делото следва да се върне за разглеждането му от друг състав на Софийски апелативен съд.
При новото разглеждане на спора, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски и за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение №11973 от 09.09.2020 г. по т.д.№4284/2018 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение от 13.06.2018 г. по т.д.№ 1436/2017 г. на СГС, е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД /н/ иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и е обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане с изявление на А. Х. Х. с вх.№ 12012/18.11.2014 г. за сумата от 418 000 лв., освен за частта, която би получила при разпределение на осребреното имущество и в частта му, с която е обезсилено решението на СГС за уважаване на иска по чл.59, ал.З от ЗБН, предявен срещу А. Х. Х., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД /н/ срещу А. Х. Х. иск за обявяване на основание чл.59, ал.5 от ЗБН за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД /н/ на извършено прихващане с изявление на А. Х. Х. с вх.№ 12012/18.11.2014 г. за сумата от 418 000 лв.
Връща делото на друг състав на Софийски апелативен съд за разглеждане на евентуално съединения иск по чл.59, ал.З от ЗБН.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.