Р Е Ш Е Н И Е № 60133 гр. София, 07.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Димитрина Ангелова при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Михайлова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 566 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Е. Л. И. против решение № 260089 от 10.05.2021 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 120/2020 г. В жалбата е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо предвид оказаното пълно съдействие на досъдебното производство, достоверните обяснения, изразеното чистосърдечно и искрено съжаление, отсъствието на предходни противоправни прояви и осъждания. Направено е искане за изменение на решението и отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. В писмени съображения подсъдимата изтъква материални затруднения в семейството си, станали причина за извършване на престъплението и последователни усилия да възстанови паричните средства на пострадалата К.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 260024 от 12.11.2020 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1335/2020 г. подсъдимата Е. Л. А. е призната за виновна в това, през периода от 28.09.2017 г. до 8.07.2019 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е използвала платежен инструмент – дебитна карта, издадена от „Банка Д.” АД, без съгласието на титуляря - Е. С. К., поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Съдът се е разпоредил с веществено доказателство и в тежест на подсъдимата е възложил разноските по делото. По протест на прокурора, с решение № 260089 от 10.05.2021 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 120/2020 г. присъдата е изменена, като размерът на наказанието е намален на шест месеца лишаване от свобода, отменено е приложението на чл. 66, ал. 1 НК и е определен общ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимата Е. Л. А. да изтърпи ефективно и условното наказание от шест месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 406/2015 г. по описа на Районен съд – Несебър при първоначален общ режим. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При обсъждане на въпроса за наказанието Пловдивският апелативен съд не е игнорирал смекчаващите отговорността обстоятелства, на които набляга подсъдимата А. - оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, искреното й съжаление, напредналата възраст, социалните ангажименти, възстановяване на част от сумите на пострадалата К.. Към тези обстоятелства, които били съобразени и от първоинстанционния съд, е добавил затрудненото материално положение на жалбоподателката. Многобройността на смекчаващите обстоятелства и тяхната относителна тежест са изиграли решаваща роля за намаляване по размер на наказанието - на шест месеца лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл. 55 НК. За да отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК, въззивният съд законосъобразно е отчел, че с определение № 82 от 15.06.2015 г. по н. о. х. д. № 406/2015 г., влязло в сила на 15.06.2015 г., е било одобрено споразумение, с което на подсъдимата е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК с отложено изпълнение за срок от три години. При тези данни и съобразявайки, че част от деянията, включени в продължаваното престъпление, са били извършени в рамките на изпитателния срок, съдът е констатирал отсъствието на предвидените предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК. Мотивите, които е изложил отговарят на смисъла на закона и на съдебната практика на Върховния съд (напр. Решение № 507/88 г. на ВС на РБ). Напълно основателно е коригирал първоинстанционния съд, който незаконосъобразно е взел предвид момента на довършване на продължаваното престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за да определи подсъдимата А. като неосъждана. Ето защо решението на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260089 от 10.05.2021 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 120/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: