Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за кредит * предсрочна изискуемост * връчване на нотариална покана * падеж на задължението


6
Р Е Ш Е Н И Е



№ 96




София, 19.11.2019 година



В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 856/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
„Юробанк България”АД, гр. София, чрез пълномощника си – адв. С. Р. е подал касационна жалба против решение № 2419 от 22.11.2017г. по т.д.2071/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е било потвърдено решение № 71 от 06.01.2017г. по гр.д. №7764/14г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените искове по чл.422 ГПК.
Касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Р. е поддържал
оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че вземанията на банката по договор за банков кредит №BL 8185 от 17.08.2007г. са предсрочно изискуеми, поради това, че волеизявленията на банката са достигнали до „С. „ООД, като повечето съдържали отбелязване, че са получени от управителя Ангел Ц. лично, тъй като са оформени като връчени на лице отбелязано като „Ц.”. Според страната и другият съдлъжник- С. Ц. също е бил редовно уведомен, чрез лице живущо на неговия адрес. Направено е и оплакване, че съдът не бил взел предвид и дължимостта на падежиралите вноски към датата на подаване на заявленията, както и фактите настъпили след подаване на заявленията. Разгледани са подробно двата процесни кредита по отношение, на които е била заявена претенцията по реда на чл.417 ГПК, като е посочено по отношение дължимостта на претендираните с исковата молба договорни лихви и такси, че същите са били дължими за период преди предявяване на иска, поради което са падежирали така както са предявени.
Ответниците по касация – С. Ангелов Ц., Ангел С. Ц. и „С.”ООД, гр. София не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 205 от 25.04.2019г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С решението, в частта предмет на обжалване, е потвърдено решение №71 от 06.01.2017г. по гр.д. №7764/14г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „ Юробанк България” АД искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено между страните, че ответниците- „ С.” ООД, Ангел Ц. и С. Ц., дължат на „Юробанк България” АД, гр. София по договор BL 8185/17.08.2007г. сумите – 107502,49 евро – главница, сумата 9712евро договорни лихви за периода – 21.06.2011г. -07.08.201г., сумата 53.39 евро –за периода 12.04.2010г. – 07.08.2012г. както и в частта с която е бил отхвърлен иска спрямо С. Ц. за дължимите по договор ВL7909 от 17.08.2007г. суми, а именно –сумата 291 921.27 евро – главница, сумата 34441.35 евро – договорна лихва за периода 21.12.2010- 07.08.2012г., сумата 190,16 евро – дължими такси по договора за периода до 12.04.2010г.-07.08.2012г., сумата 156.70лв. – дължими застраховки по договора до 08.08.2010г. За да постанови обжалваният резултат, възивният съд е приел, че по отношение договор BL 7909/17.08.2007г. вземанията на банката към С. Ц. и по договор BL 8185/17.08.2007г. към „ С.” ООД, С. Ц. и Ангел Ц. не са изискуеми на заявеното основание, тъй като длъжниците не са получили надлежно уведомлението на банката и тя не е направила съответния кредит предсрочно изискуем спрямо тях. Съдът, по направеното от въззивникът – „ Юробанк България”АД възражение, за това, че първостепенният съд не е присъдил по отношение на тези договори и на длъжниците по тях, изискуемите към момента на подаване на заявлението вноски, които са с настъпил падеж, е приел, че искане за същите не е въведено валидно в предмета на спор, тъй като основанието, на което е заведено заповедното производство, както и заявеният в това производство, размер не могат да бъдат променяни.
За релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса - „Следва ли в производството по реда на чл.422 от ГПК да бъде признато за установено съществуването на вземания по договор за кредит, падежирали, съгласно подписан между страните погасителен план преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, респективно до приключване на съдебното дирене в исковия процес, в случаите, в които се приема, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем”. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението му, обективирано с ТР ОСГТК № 8/17г., с което е прието, че е допустимо предявеният по чл.422 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване заявлението по чл..417 ГПК. Прието е още, че разграничаването на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението по чл.417 ГПК не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по чл.422 ГПК. Следователно, след като въззивният съд се е отклонил от така дадените със задължителна тълкувателна практика разрешения, неговото решение подлежи на частично касиране в обжалваната част.
По основателността на касационната жалба:
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в частите му, с които решението на първостепенния съд за отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК е било потвърдено. По-конкретно- това са частите, с които е отхвърлен иска за признаване за установено между страните, че ответниците „ С.” ООД, Ангел Ц. и С. Ц., дължат на „Юробанк България” АД, гр. София сумите – 107502,49 евро – главница, сумата 9712евро договорни лихви за периода – 21.06.2011г. -07.08.201г., сумата 53.39 евро –за периода 12.04.2010г. – 07.08.2012г. както и в частта с която е бил отхвърлен иска спрямо С. Ц. за дължимите по договор ВL7909 от 17.08.2007г. суми, а именно –сумата 291 921.27 евро – главница, сумата 34441.35 евро – договорна а лихва за периода 21.12.2010- 07.08.2012г., сумата 190,16 евро – дължими такси по договора за периода до 12.04.2010г.-07.08.2012г., сумата 156.70лв. – дължими застраховки по договора до 08.08.2010г.
Касаторът е поддържал разбиране за дължимост на цялото задължение, така както е очертано по-горе, с оглед обжалването на решението в тези части, като е мотивирал това свое разбиране с настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по двата договора – по отношение на първия спрямо тримата длъжници и по отношение на втория / уважен спрямо двама от тях / и спрямо третият длъжник – С. Ц.. Доводите в тази насока са фактически, а оттам и правно необосновани. От данните по делото е установено, че по договор за банков кредит BL 7909 от 17.08.200г., с анекс №2 от 28.05.2018г. е договорено и физическите лица- съдлъжници да отговарят солидарно с дружеството и всички клаузи по вече сключения договор за банков кредит, както и общите условия валидно да ги обвързват. С оглед неизпълнение на задълженията по кредита от нито един от длъжниците, банката е предприела действия по обявяването му за предсрочно изискуем. Отправила е до тях нотариални покани, съответно – до дружеството – на 17.06.2011г., получена лично от управителя - Ангел Ц. на 04.07.2011г. До Ангел Ц. е отправена покана и лично, като съдлъжник по кредита, която също е получена валидно. Тези факти са отчетени от въззивният съд , който е приел, че по отношение на дружеството и Ангел Ц. този кредит е предсрочно изискуем, като в тази част решението е влязло в сила. Жалбата е срещу приетото от съда, за това, че С. Ц. не е получил редовно съобщението. Изводите на възивния съд в тази насока са правилни. Успешното връчване на изявлението на банката не е установено, поради това, че липсва отбелязване на лицето, получило съобщението, видно от данните по делото / л. 47 и 48 от първоинстанционното производство/. Удостоверяването при връчване следва изрично да указва на кого е връчено съобщението и в какво качество. В случая в графата-„ подпис на получателя” е налице подпис, но липсва указание чий е, като отбелязването в графата „упълномощено лице - Ц.”, не преодолява неяснотата за това кой е получил съобщението и в какво качество- нито е твърдяно упълномощаване, нито е представено пълномощно. Такова доказване не е осъществила страната и във възивното производство, като твърдението, че това е лице от кръга на домашните на С. Ц. е недостатъчно, за да се приеме за доказана надлежност на връчване на съобщението.
Правилен е и извода на въззивния съд за нередовност на връчването на съобщенията по другия кредит с № 8185/17.08.2007г. на всички длъжници по него/ /л. 113 и сл. от първоинстанционното производство/, което е видно от приложените разписки, в които не фигурира отбелязване на получател, като името Ц. в графата за упълномощено лице не обосновава извод за валидност на връчването поради това, че липсва каквото и да било установяване същата да е била надлежно упълномощена да получава призовки или съобщения, нито качеството, в което ги е получила.
С оглед изложеното, се налага извод, че банката не е установила надлежно връчване на съобщенията и съответно не е доказала предявяването на предсрочна изискуемост на длъжниците по кредит № 8185/17.08.2007г., и на съдлъжника С. Ц. по кредит BL 7907/ 17.08.2007г. В настоящето решение и с оглед отговора на поставения правен въпрос, като неправилно и несъобразено със задължителна тълкувателна практика следва да бъде възприето разбирането на съда относно недължимост на падежиралите вноски по двата кредита в отхвърлената част от исковете.
По отношение дължимостта на сумите с настъпил падеж, изслушаната експертиза в първоинстанционното производство не е имала задача да ги разграничи и определи размера им. Такова разграничаване не може да бъде изведено от заключението, с оглед липсата на яснота относно погасената част от задължението – експертът е сочил месечно заплащане на суми, неотговарящи на погасителния план, като е разделил главница и лихви за целта на изследването и е определил глобално дължимата по целия кредит сума, при липса на очертан период, от който плащането е било преустановено, респективно е извършвано частично. По тези съображения и поради това,че размерът и броят на дължимите падежирали вноски до постановяване акта на възивният съд, не могат да бъдат релевантно изведени от изслушаната експертиза, което съответно да даде възможност за проверка на уточнената в касационната жалба частична претенция / и то за период необхващащ определяемия, съобразно тълкувателната практика/, то на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК, делото следва да бъде върнато на САС за допускане изслушването на експертиза за установяване размера на всички падежирали вноски, съобразно указанията дадени с ТР ОСГТК № 8/19г.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 2419 от 22.11.2017г. по т.д.2071/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е било потвърдено решение № 71 от 06.01.2017г. по гр.д. №7764/14г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „ Юробанк България” АД искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено между страните, че ответниците- „ С.” ООД, Ангел Ц. и С. Ц., дължат на „Юробанк България” АД, [населено място] по договор BL 8185/17.08.2007г. сумите – 107502,49 евро – главница, сумата 9712 евро договорни лихви за периода – 21.06.2011г. -07.08.201г., сумата 53.39 евро –за периода 12.04.2010г. – 07.08.2012г. както и в частта с която е бил отхвърлен иска спрямо С. Ц. за дължимите по договор ВL7909 от 17.08.2007г. суми, а именно –сумата 291 921.27 евро – главница, сумата 34441.35 евро – договорна лихва за периода 21.12.2010- 07.08.2012г., сумата 190,16 евро – дължими такси по договора за периода до 12.04.2010г.-07.08.2012г., сумата 156.70лв. – дължими застраховки по договора до 08.08.2010г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 14.08.2012г. по ч. гр.д. №81154/12 на Монтански районен съд и ВРЪЩА делото в същата част на Софийски апелативен съд за ново разглеждане при друг съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: