6 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 298 [населено място], 24.04. 2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 221 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение на Бургаския апелативен съд № 10/06.02.2012 г. по ч.гр.д. № 11/2012 г., с което като е потвърдено определение № 4411 от 20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 2233/2011 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлено допълнителното мотивирано искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./, [населено място], за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ З./, с цена на иска 1 002 007 лв., срещу С. М. М. от [населено място], П. Х. М. от [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. М. М., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор върху ликвидационни дялове. В. определение е обжалвано от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./, [населено място], представлявана от пълномощника П. Б. с доводи за неправилност. Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос от процесуално естество – дали при депозиране на допълнително мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 З. на К. е необходимо да бъдат представени на този съд всички писмени доказателства, ангажирани пред съда по първото искане за допускане на обезпечение, или следва да се представят само доказателствата, подкрепящи твърденията на К., заявени само с допълнителното мотивирано искане, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от З. определението, с което се допуска или отказва налагане на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/ или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тъй като касационно обжалване в случая е предвидено в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 З., разрешението, дадено в ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г., е неприложимо. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: В. Бургаски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на К. на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 З., срещу ответниците чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор върху ликвидационни дялове. На касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят К. [населено място], е релевирал правния въпрос, разрешен от въззивния съд, относно това, дали при депозиране на допълнително мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 З. на К. е необходимо да бъдат представени на този съд всички писмени доказателства, ангажирани пред съда по първото искане за допускане на обезпечение, или следва да се представят само доказателствата, подкрепящи твърденията на К., заявени само с допълнителното мотивирано искане, т.е. в този случай налице ли е изискването на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е основателна. По поставения правен въпрос настоящата инстанция намира, че с оглед производството по делото – обезпечително по своя характер по чл. 22, ал. 1 З., когато е било представено мотивирано искане от К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с приложени към него писмени доказателства, при депозиране на ново допълнително мотивирано искане по друго дело от частен характер за допускане на обезпечение на бъдещ иск, не е необходимо тези доказателства, представени в предходното обезпечително производство, отново да бъдат представени и с допълнителното искане. Това е така, тъй като за да се изпълнят изискванията на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 З., вр. с чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК в случая е достатъчно да са представени доказателствата, подкрепящи твърденията на К., заявени с допълнителното мотивирано искане за допускане на обезпечение, както и акта на съда, с който се е произнесъл по първоначално депозираното искане за допускане на обезпечение. При данните по делото настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 З.. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск /че предявеният иск е допустим и вероятно основателен/ и че е налице нужда от обезпечаване. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция - чл. 391, ал. 4 от ГПК. В случая са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл. 3, ал. 1 от З.. От представеното определение № 3 от 08.12.2011 г. по ч.гр.д. № С-2/2011 г. на Хасковския окръжен съд, постановено в производство по чл. 22 ал. 1 З. се установява, че срещу лицето С. М. М. от [населено място] е било предприето наказателно преследване във Федерална Република Германия по обвинение за престъпление параграф 146, ал. 1, т. 2, т. 3, ал. 2, пар. 25, ал. 2, параграф 73 от НК на Ф.. С присъда от 01.10.2007 г. по д. № 2070Js/06-04 на Областния съд в [населено място], Ф. същият е осъден на „лишаване от свобода” за срок от шест години. С определение от 16.12.2009 г. по НЧД № 5340/2009 г. присъдата е приета за изпълнение в Р България като деянието на М. е квалифицирано по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същото определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск за сумата от 825 333,20 лв. на К. срещу С. М. М., П. Х. М., [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], чрез налагане на запори и възбрани върху движими и недвижими вещи, подробно описани. В хода на образуваното производство е установено, че ответникът М. по време на брака си с П. Х. М. е придобил още 17 ликвидационни дяла от по 90 лв. всеки, на обща стойност от 1 530 лв. от капитала на [фирма] [населено място]/в ликвидация/, както и два недвижими имота – апартамент в [населено място] и апартамент в [населено място], имущество на обща стойност 176 743,80 лв., за което, както и вече обезпеченото имущество може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност на С. М., попадаща в приложното поле на чл. 3, ал. 1 З.. Предвид установеното с представените писмени доказателства несъответствие между законните /декларираните/ доходи и стойността на придобитото имущество, която е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на З., следва да се приложи презумпцията на чл. 4, ал. 1 от З.. О. мерки запор върху ликвидационните дялове и възбрана върху процесните апартаменти съответства на обезпечителната нужда и интереса от запазване на имуществото, с оглед осъществяване на правата при евентуално позитивно решение, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение. По изложените съображения въззивното определение следва да се отмени и вместо него се допусне обезпечение чрез налагане на запор върху ликвидационните дялове и възбрана върху процесните апартаменти в [населено място] и в [населено място]. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаския апелативен съд № 10/06.02.2012 г. по ч.гр.д. № 11/2012 г., по частна касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с вх. № 1658 от 06.03.2012 г. ОТМЕНЯ изцяло въззивно определение на Бургаския апелативен съд № 10/06.02.2012 г. по ч.гр.д. № 11/2012 г. ДОПУСКА обезпечение на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 З., с цена на иска 1 002 077 лв., по допълнителното мотивирано искане предявено от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място], срещу С. М. М. от [населено място], П. Х. М. от [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. М. М., чрез налагане на ЗАПОР върху 17 ликвидационни дяла по 90 лв. всеки, на обща стойност 1 530 лв. от капитала на [фирма] [населено място], собственост на [фирма] [населено място], както и чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху недвижими имоти, а именно – апартамент № 2, находящ се в [населено място], бул. „Ц. шосе/Независим” № 22, ет. 2, със застроена площ от 45,35 кв.м., състоящ се от една стая и кухня, при граници: от север – стълбище, от юг – междублоково пространство, от изток – ап. № 1, от запад – ап. № 3, отгоре – ап. № 5, отдолу – партер, заедно с прилежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 6,16 кв.м., при граници: от север – мазе № 1, от юг – мазе № 3, от изток – външен зид, от запад – коридор, ведно с 2,095 % идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена, както и върху апартамент № 24, находящ се в [населено място], [община], област Б., представляващ самостоятелен обект в сграда № 11538.502.219.4.27, с адрес: [населено място], почивен комплекс Р., [жилищен адрес] с площ от 82 кв.м., състоящ се от дневна, трапезария-кухня, две спални, баня, тоалетна, тераса, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж – СО № 11538.502.219.4.28, под обекта – СО № 11538.502.219.4.19, като самостоятелен обект № 11538.502.219.4.27 попада в сграда № 4, ведно с 82 кв.м. идеални части от мястото, в което сграда № 4 е изградена, представляващо поземлен имот № 11538.502.219, целият с площ от 9046 кв.м., а съгласно документ за собственост с площ от 7 585 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване : комплексно застрояване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: