Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София, 07 април 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 51/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е образувано по реда на чл.346,т.1 и сл. от НПК по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ, подадени от подсъдимия Д. П. В. и от упълномощения защитник на подсъдимия – адвокат И. Ю. срещу въззивно решение №36/04.11.2013 год., постановено по внохд№393/2013 год. на Софийския апелативен съд, н.о.,7-ми състав, с което е потвърдена изцяло присъда №293/ от 22.10.2012год., постановена по нохд № 2917/2012 год. на Софийски градски съд, н.о. 32 състав. В жалбата на подсъдимия Д. П. В. се изразява общо недоволство от въззивното решение с акцент върху ограничаване правото на защита на подсъдимия поради едностранна оценка на доказателствата с дадена вяра само на обвинителните доказателствени източници ; изграждане на вътрешното убеждение на решаващите съдилища при липса на всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото под ръководството от закона. В жалбата на защитата на подсъдимия са посочени касационни всички касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1,2 и 3 от НПК. За нарушение на закона се изтъква неприлагане института на неизбежната отбрана чл. 12 от НК, съответно – неприлагане на чл. 119, вр. чл.115 от НК. Не са получили правилна правна оценка фактическите данни относно поведението на подсъдимия преди нанасянето на ударите със секира по главата на пострадалия. Защитава се тезата, че деянието е било предизвикано от нападението спрямо подсъдимия В. от пострадалия М., който пръв го нападнал със секира /с по-дългата дръжка/, от намиращите се в помещението две секири, поради факта, че подсъдимия В. е държал в ръцете си мобилния телефон на съпругата на пострадалия М. и не се подчинил на думите на пострадалия да остави телефона. Не са намерени следи от кръв по малката секира; ударът на подсъдимия с малката секира бил защитен, защото ударил пострадалия по челото с тъпата страна на секирата. За съществени процесуални нарушения се очертават нарушения по чл. 13, чл. 14 ,чл. 107 и чл. 137 от НПК: едностранчива и превратна оценка на показанията на свид. П. М., свид.Д. П. В., на заключението на СМЕ. Претендира се, че протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на труп са негодни доказателствени средства, тъй като огледът е извършен без участието на поемни лица, а при огледа на труп не е присъствал съдебен лекар. Основанието явна несправедливост на наказанието се подкрепя с доводи за несъобразяване на наказанието лишаване от свобода с многобройните смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия: многолюдно семейство на подсъдимия, добри характеристични данни; отсъствие на агресивност при общуването му с останалите членове на обществото. Иска се отмяна или изменяване на въззивното решение по чл. 354, ал.1, т. 4 и ал.2, т.т.1 и 2 от НПК с алтернативни искания: да се върне делото за ново разглеждане; да се преквалифицира деянието като извършено при неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели; да се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ пред ВКС подсъдимият В. се явява лично и със защитата си адвокат К. от САК, преупълномощена от адв.Ю. от САК. Поддържат жалбите с посочените в тях доводи. В подкрепа на жалбата и в своя лична защита подс.В. твърди, че не е искал да лиши от живот пострадалия, но е бил застрашен от нападението на пострадалия и се е защитил с брадвата като „е замахнал” по главата на пострадалия. Моли за преквалификация на деянието и за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Изтъква, че е баща на тринадесет деца, за които трябва да се грижи. Становището на прокурора от ВКП е за неоснователност на жалбата, тъй като не са допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения. Законът е приложен правилно - от фактите не се извежда да е имало нападение спрямо подсъдимия, даващо основание за защита срещу него; от обективните находки на причинените увреждания на пострадалия е видно, че те не са за отблъскване на нападение и осъществяване на защита от нападение, а за да причинят смъртта му. Наказанието съответства на целите в чл. 36 от НК. Подсъдимият В. при упражняване на правото на „последна дума” твърди, че описаното в обвинителния акт е невярно, бил е нападнат и уплашен и е реагирал с оглед тези обстоятелства. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНИЯТА И ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И ИЗЛОЖЕНИТЕ СТАНОВИЩА ОТ СТРАНИТЕ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Разгледани по същество, касационните жалби от подсъдимия и от защитата СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 293 от 22.10.2012 г. на Софийски градски съд-НО-32 състав, постановена по НОХД № 2917/2012 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. П. В., ЕГН: [ЕГН], е признат за ВИНОВЕН в това, че на 08.01.2011 год. в в [населено място], умишлено е умъртвил А. М. М., ЕГН: [ЕГН] като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр.3 вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК е осъден на осемнадесет години /18 години/ лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда на основание чл. 59 ал.1 от НК при изтърпяване на така наложеното му наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража считано от 08.01.2011 г. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Присъдени са разноски в размер на 3612.49 лева за досъдебното производство и в размер 1300 лева - за съдебното производство пред СГС. С въззивно решение №36/04.11.2013 год. по внохд№393/2013 год. на Софийския апелативен съд, образувано по жалби от подсъдимия и от неговия защитник, е потвърдена присъда № 293 от 22.10.2012 г. по нохд№2917/2012г. на Софийски градски съд. Оплакванията пред въззивната инстанция се правят и пред ВКС. С решението на САС е даден аргументиран отговор на всички оплаквания във въззивните жалби. Извършена е цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда и на свой ред, като последен съд по установяването на фактите, съставът на САС е проверил и оценил отново събраните доказателствени източници. Не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 от НПК. Не е нарушен чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Голословно се твърди в жалбите за едностранчива и превратна оценка на доказателствата и доказателствените средства. Констатациите за деянието и авторството от подсъдимия Д. В. почиват на обективен и всестранен анализ на данните по делото. Установен е механизмът на причиняване умъртвяването на пострадалия, пряката причинна връзка между нанесените със секира по тилната част на главата на пострадалия М. посечни удари. Невярно се твърди за едностранен подход при оценката само на обвинителните доказателствени средства. Показанията на свид. П. М., която е очевидец на деянието /сестра на подсъдимия и съпруга на пострадалия/, са проверени за достоверност обстойно и прецизно чрез подробен и задълбочен анализ и оценка с всички останали доказателствени източници. Единствената свидетелка -очевидец на поведението на подсъдимия и на пострадалия преди и по време на деянието е дала ценен фактически материал, който е обсъден. Установеното от тази свидетелка, че пострадалият М. не е нападнал подсъдимия, а първият удар по главата на М. е бил нанесен именно по инициатива на подсъдимия В., без да бъде предизвикван от пострадалия, е намерило подкрепа в показанията на свид. Д. П. В. и в данните от протоколите за извършени следствени действия и от заключенията на веществени доказателства и на СМЕ-зи. Свидетелят Д. П. В. е посетил дома на М. непосредствено след деянието и е заварил пострадалия да лежи на земята по лице и около него навсякъде е било опръскано с кръв; видял е брадва да лежи в близост до печката и трупа на пострадалия ; описал е, че пострадалият не е държал нищо в ръцете си и в стаята не е видял нож. Установено е от показанията на свид.М., от частично кредитираните обяснения на подсъдимия В. и от заключенията на СМЕ-зи, че първият удар по главата е нанесен в челната област с тъпата част на брадвата, от който пострадалият е бил зашеметен и без да оказва съпротива е паднал по очи на пода. Веднага след този удар са последвали още няколко посечни удара, причинени с острата част на брадвата в теменната област. Въззивната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения по чл. 339, ал.2 от НПК като е отговорила аргументирано на доводите на защитата по оспорване доказателствената стойност на кредитираните от решаващите съдилища показанията на свид.М., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 281, ал. 1, т.1 от НПК, дадени от нея в досъдебното производство пред разследващия орган /по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, при условията на незабавност, като единствената възможност за събиране и запазване на доказателства/. Показанията й са събрани непосредствено няколко часа след деянието, когато споменът й за случилото се е бил най-пресен и достоверен. Свидетелката разкрива механизма на причиняване на уврежданията на съпруга й от подсъдимия. Оценката на показанията й е извършена и при стриктно съобразяване с правилото по чл. 281, ал. 8 от НПК. Те са проверени с данните от обективните находки от местопрестъплението, установени чрез протоколите за оглед и изземване на веществени доказателства. Иззетата при огледа на местопроизшествието брадва с къса дръжка, зацапана с червена течност – намерена в близост до трупа, е била предмет на изследване от експертиза на веществени доказателства /на л. 83-85 от ДП/, която е установила наличие на следи от кръв. От заключението на ДНК-експертизата на веществени доказателства /л. 86-93 от ДП/ е установено, че кръвта, останала по брадвата, принадлежи на пострадалия А. М.. Предмет на изследване от същата експертиза е и биологичен материал, иззет от гащеризона с който е бил облечен подсъдимият, който материал е установено, че също произхожда от жертвата. Посоченото от свидетелката – очевидка е анализирано с тези данни и с изводите от заключението на СМЕ, разкриващи вида, характера, средството за причиняване на уврежданията и механизма на причиняването им. От вида на уврежданията и начина на причиняването им, които са само в областта на главата на пострадалия, и са посечни, е изведено, че нараняванията са причинени с процесната брадва след падането на жертвата с лице към терена, т.е. тя е била в гръб спрямо дееца. Голословно е твърдението в жалбите, че вътрешното убеждение на решаващите съдилища не е било основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а осъдителната присъда се крепяла само на приобщените показания на свид.М. от досъдебното производство. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви, с които е дал кредит на доверие на показанията на свид.М. от досъдебната фаза за липса на нападение от пострадалия срещу подсъдимия; за нанасянето на първия удар от подсъдимия с брадва в областта на главата на пострадалия, с който го е повалил и го е поставил в състояние на беззащитност, последван от още няколко на брой удари с брадвата по тила. Съдът не е кредитирал показанията при разпита й в съдебната фаза пред СГС на л. 52-56, проведен година и половина по-късно от инкриминираното събитие. Житейски логични и правно издържани са разсъжденията на въззивната инстанция, че последващите й показания относно възприятията й от деянието са недостоверни, не толкова защото са отдалечени от събитието- обект на възпроизвеждане, но защото не си кореспондират с останалия доказателствен материал. По делото не е установено наличието на нож, както и данни за употребата на такъв нож по време на конфликта в дома на пострадалия; не са събрани каквито и да било данни за агресивно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия, нито към свид.М.; няма обективни находки, от които да се направи извод, че докато В. си играел с телефона на свид.М., пострадалият А. да е използвал „дългата секира”, която да е насочил към подсъдимия със заплахи. Твърдението на свидетелката пред състава на СГС, че „не била видяла нанасянето на ударите от подсъдимия”, а само видяла „замахването с брадвата към пострадалия”, убедително е интерпретирано за напъно изолирано от обективните данни , установени от анализа на останалите доказателства за положението на участниците в конфликта; за нанасянето на ударите с едно единствено средство на престъплението - брадва, която е била в ръцете и е използвана от подсъдимия срещу пострадалия; положението на пострадалия, намирал се в гръб спрямо подсъдимия при нанасянето на ударите ; мястото на нанасянето им - в теменната част на главата. Съставът на ВКС споделя аргументацията на съдилищата по фактите, защо не са кредитирали показанията на тази свидетелка от разпита й пред СГС на 04.07.2012 г. Неоснователно е оплакването за негодност на процесуалното действие оглед на местопроизшествие на л. 12-14 от досъдебното производство, тъй като било извършено без участието на поемни лица. Не се споделят и доводите за липса на доказателствена стойност на протокола за оглед като доказателствено средство, тъй като „произволно бил добавен друг лист” към протокола за оглед, нямащ отношение към това действие. При извършването на огледа на местопроизшествието и при съставянето на протокола, удостоверяващ извършването му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на това действие. От съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие е видно, че е приложен допълнителен лист, извън отпечатаната бланка. Това не е недопустимо в практиката. На този лист е продължило описанието на действията във връзка с огледа и той е инкорпориран като част от протокола за оглед. От положените допълнително подписи върху него на участниците в действието е пределно ясно, че описаното в този „допълнителен лист” е част от извършения оглед. Спазени са изискванията на чл. 156, ал.1 от НПК за присъствието на поемни лица, които са се подписали допълнително както на гърба на втория лист от бланката на протокола за оглед, така и на допълнително приложения лист като неразделна част от него. Разпитани във въззивното съдебно следствие поемните лица са потвърдили не само автентичността на положените от тях подписи върху протокола за оглед както на гърба на втория лист от бланката /л. 14 от ДП/ , съответно - на лицевата страна на допълнително сложения лист /л. 13 от ДП/, но и личното си присъствие на мястото на огледа. Поемното лице - свид.Б. не е оспорило присъствието и участието си при извършването на огледа на местопроизшествието. Разказал е за личните си възприятия от картината на местопроизшествието – „лежащият по очи пострадал и наличието на брадва в близост до него”. Освен това, поемното лице свидетелства, че е наблюдавал и действията на разследващите, които „пишели нещо и слагали лепенки на чувалите”. Вярно е, че другото поемно лице – свид. Г. е споделил, че не е стоял вътре в помещението, а наблюдавал през отворената врата действията на разследващия и техническите сътрудници по намиране и изземване на веществените доказателства. Твърдението, че не е видял / поради невнимание, напр./ конкретни елементи от действията на разследващия орган при откриване и описване на отделна вещ, иззета като веществено доказателство – напр. намерената до трупа къса секира, не опорочава доказателствената стойност на протокола за оглед, тъй като не може да се приеме, че липсата на конкретно внимание в един момент от страна на поемното лице може да компрометира установяването на намирането и изземването на част от намерените на местопроизшествието вещи, относими към инкриминираното деяние. Още повече, при изследването на описаните като иззети от местопроизшествието и от дома на подсъдимия веществени доказателства е установено посредством ДНК-експертизата, че кръвта по иззетата брадва и по панталона на подсъдимия принадлежат на жертвата. Следователно, безспорно е установен фактът, че те произхождат от мястото на престъплението, обследван и чрез данните от протокола за оглед. При констатирани нарушения поемните лица имат признатото им от закона право да оспорят писмено, по реда на чл. 137, ал. 4 от НПК, верността на протокола за оглед, но те не са поискали поправки, изменения и допълнения в прочетения им и подписан от тях протокол. При тези обстоятелства не може да се приеме, че следственото действие е било опорочено. Огледът на местопрестъплението е извършен по предвидения в чл. 156 от НПК ред и форма. Иззетите с него веществени доказателства са годна част от доказателствената съвкупност. Не съответстват на данните по делото направените възражения , че при огледа на труп не е присъствал лекар. Видно от приобщения по реда на чл. 283 от НПК протокол за оглед на труп на л.23-25 от досъдебното производство, доказателственото средство е изготвено при участието на съдебния лекар И. Л.. В тази насока разсъжденията на САС изцяло намират подкрепа от състава на ВКС. В мотивите на атакуваното решение е даден убедителен отговор с фактически и правни аргументи за отсъствието на елементите на неизбежна отбрана при развилия се конфликт между подсъдимия и пострадалия. От приобщените от досъдебното производство показания на свид.П. М. е установено, че пострадалият не е нападал подсъдимия ; ударите са били нанесени с брадва в областта на главата- в тила на пострадалия; били са няколко, а не един, както обяснява подсъдимият. Петте посечни наранявания по главата на пострадалия А. са нанесени в положение на трупа с лице към пода, т.е. в гръб спрямо подсъдимия в момента на нанасянето им. Твърдението на защитата, че пострадалият пръв нападнал с „дългата секира” подсъдимия Д. В., защото подсъдимият взел мобилния телефон на съпругата на пострадалия, за да види колко е часът и не се подчинил на казаното му от пострадалия да остави телефона, не е потвърдено от доказателствените източници. Установеният по експертен път от СМЕ-зи механизъм на нанасяне на всичките удари с брадва сочи, че те са само върху пострадалия, който вследствие на първия удар, нанесен в челната област, е паднал по лице на терена и че последващите наранявания са му били нанесени в гръб с посечния ръб на „късата секира”, която е използвана единствено от подсъдимият. В тази ситуация на конфигуриране на телата на подсъдимия и пострадалия по време на причиняване на смъртоносните увреждания, основателно е изведено, че не може да се обосновава и поддържа тезата за защитни действия по отблъскване на нападение. По делото е безспорно установено, че втората брадва- „дългата секира”, за която подсъдимият твърди, че е била средството, с което е бил нападнат от пострадалия, е намерена под едното от леглата в стаята, извън периметъра на конфликта, без отношение към трупа на пострадалия, за разлика от „късата секира”, намерена до трупа на А. и със следи от кръвта му. Не е намерен нож . При тези данни съставът на САС убедително е изяснил в мотивите на решението, че не може да се приеме за вярно обяснението на подсъдимия, че приживе и непосредствено преди смъртта си пострадалият е държал брадва или нож в ръцете си. Съставът на ВКС споделя изцяло аналитичните изводи на предходната контролна инстанция, че ако пострадалият в действителност е държал в ръцете си брадва или нож, те неминуемо е трябвало да се намират в близост до трупа му и следователно към момента на причиняване на смъртта му той не си е служил с такива предмети, още по-малко като средство за нападение срещу подсъдимия, каквато е тезата на защитата. Освен средството за извършване на деянието, с което си е послужил подсъдимият, не е намерено друго средство за нападение. Отсъствието на фактически данни за противоправно нападение от пострадалия спрямо дееца изключва възможността за правни изводи за неизбежна отбрана чл.12 НК, респ. за превишаване на нейните предели при извършване на инкриминираното деяние от подсъдимия. Не е нарушен материалния закон и при квалифициране на деянието под признаците на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 от НК. Този решаващ извод почива на вярна интерпретация на доказателствата по делото. Доказана е пряката причинна връзка между ударите с брадвата в главата на пострадалия и последвалата негова смърт, доколкото при единият от посечните удари е налице частично посичане в тилната област, достигащо до гръбначния стълб и според заключението на СМЕ /на л. 70-75 от ДП/ смъртта се дължи именно на това посечно нараняване, като след неговото причиняване смъртта е настъпила с бърз темп и е била неизбежна. Напълно се споделя извода за извършване на деянието под признака - „особената жестокост”, относим към качеството на субекта на престъплението убийство, разкриващо го като жесток, яростен , брутален индивид. Това качество на конкретния деец е обективирано от начина на осъществяване на престъплението; за причиняването на смъртта е използвано посечно оръдие брадва; при нанасянето на ударите с брадвата подсъдимият е проявил особена ярост и ожесточение; нанесени са пет на брой удара с брадва в най-уязвимата и жизнено важна част на човешкото тяло- главата на жертвата; решаващите удари са били нанасяни върху лежащ, несъпротивляващ се и беззащитен човек. Не е допусната явна несправедливост при определяне на наказанието на подсъдимия. Съставът на ВКС споделя напълно аргументите на решаващите инстанции при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия В.. Правилно като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са анализирани предходните му осъждания за умишлени престъпления от общ характер; извършването на деянието след употреба на алкохол, повишената агресивна готовност като трайно заложена личностова черта; безмотивното, хулиганско неглижиране на живота като човешка ценност – данни, несъмнено определящи висока степен на обществена опасност на личността му. Основателно са отчетени като смекчаващи фактори заболяването на дееца и семейното му положение с многодетно семейство. Изчерпателното обсъждане на всички формиращи индивидуализацията на наказанието на подсъдимия данни и правилното им съотношение, съгласно правилата по чл. 54 от НК, изключва възможността за пререшаване въпроса за промяна в правното положение на осъдения, още по-малко са налице данни за неговото смекчаване. Съобразени са и целите на генералната и личната превенция по чл. 36 от НК, които могат да бъдат постигнати с наложеното наказание . Воден от тези мотиви и съгласно чл.354, ал., т.1 от НПК , настоящият състав на ВКС , ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №36/04.11.2013 год., постановено по внохд№393/2013 год. на Софийския апелативен съд, н.о.,7-ми състав, с което е потвърдена изцяло присъда №293/ от 22.10.2012год., постановена по нохд № 2917/2012 год. на Софийски градски съд, н.о. 32 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :