Р Е Ш Е Н И Е № 187 Гр.С., 10.02.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря И. Велчева изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 710/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на З. Р. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] за отмяна на решение № 77/09.03.2015 г. по т.д.№ 167/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 88/28.08.2015 год. по в.т.д.№ 198/2015 год. на Бургаския апелативен съд, на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. В молбата се излагат твърдения, че на 15.10.2015 год., след проверка в деловодството на БАС, молителката е узнала за влязлото в сила решение, с което е постановено, че тя и майка й - С. К. А. дължат солидарно по запис на заповед от 20.03.2009 г. на МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ Д. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 27 563.26 лв., ведно с лихви и разноски, по иск с правно основание чл.422 ГПК. Сочи се наличие на наказателно производство, образувано за престъпление по чл.309 ал.2 вр. ал.1 НК, спряно с Постановление на РП - А. от 11.05.2013 г., поради неоткриване на извършителя, в което чрез графологична експертиза е установено, че подписът на молителката под записа на заповед е фалшифициран. Същевременно производството по т.д.№ 167/2014 г. е проведено и приключено без участието на страната, която не е била надлежно уведомявана и представлявана, тъй като: никога не е упълномощавала писмено адв. Ж. Б., приет от съда като неин процесуален представител, като подписът върху представеното по делото пълномощно не е неин; не е била редовно призована по делото /призовката е изпратена с грешно име, на несъществуващ адрес и при неспазване на процесуалните правила/; не е била информирана за движението му и указанията на съда, като всички съобщения, вкл. решението на БАС, са били връчвани чрез адв. Ж. Б. – ненадлежен представител въз основа на неистинско пълномощно, поради което не са достигнали до нея. В срока по чл.306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по молбата МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ Д. ЕАД [населено място], чрез процесуалния пълномощник ю.к. М. Б., в който се оспорва нейната допустимост и основателност. Излага се, че при призоваването на молителката процесуалните правила са били спазени, а вътрешните й отношения с пълномощника са без значение за редовността на процеса. В проведеното публично съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат така изразените становища. Съдът констатира, че препис от въззивното решение в.т.д.№ 198/2015 год. по описа на БАС е бил връчен на молителката, чрез адв. Б., чиято представителна власт се оспорва, на 04.09.2015 год. На 16.10.2015 год. молителката е поискала от БАС издаване на копия от документи, вкл. от постановеното решение. Липсват данни за узнаване на решението в друг по-ранен момент, с оглед на което молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК от 07.01.2016 г. се явява подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК и на това основание е процесуално допустима. По съществото й, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното: Препис от исковата молба на МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ Д. ЕАД, ведно с приложенията към нея, е бил изпратен на ответницата по делото З. Р. С., на адрес – [населено място], общежитие ВХТИ, № 2, ап.615. Връчителят е направил отбелязване, че на посочения адрес няма такова лице, като е залепил на таблото във входа на общежитието уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. В предоставения двуседмичен срок никой не се е явил да получи книжата, поради което първоинстанционният съд е указал на ищеца в едноседмичен срок да посочи адрес за призоваване на ответницата. Междувременно, от името на З. Р. М. е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от адв. Ж. Б., като пълномощник /но без приложено пълномощно/, поради което съдът е преустановил процедурата по чл.47 ал.3 ГПК и е изискал доказателства за представителната му власт. Указанията са връчени лично на адв.Б., който е представил договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно от 01.07.2014 г., изходящи от З. М., с което е упълномощен да я представлява по гр.д.№ 167/14 г. на БОС до приключването му пред всички инстанции. Установява се също, че всички съобщения по делото, адресирани до ответницата – настоящ молител, включително пред двете инстанции, разгледали спора, са връчвани чрез посочения процесуален пълномощник, както и че преписите от исковата молба и доказателствата се намират в кориците на делото, неполучени от адресата. От заключението по назначената съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда, като обективно и компетентно изготвено, безспорно се установява, че подписите върху договора за правна помощ и пълномощното от 01.07.2014 г., приложени към делото, не са положени от молителката. От завереното копие от документ за самоличност на последната се установява, че считано от 28.06.2011 г. нейният постоянен адрес е в [населено място], [жк], вп.1, ет.1, ап.1, който адрес не съвпада с този на втората ответница по иска – С. К. А., нито с посочения в исковата молба адрес, а фамилното й име е М.. При така установената фактическа обстановка, съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че подадената молба за отмяна на влязло в сила решение е основателна. Съгласно нормата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, страната може да поиска отмяна на влязло в сила по отношение на нея съдебно решение, когато, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В случая е налице последната хипотеза, а именно – липса на валидно учредено процесуално представителство в полза на адв. Б., съгласно изискването на чл.33 ГПК, при съобразяване в допълнение и на обстоятелството, че страната в нито един момент не е била редовно уведомена за образуваното против нея исково производство, неговото движение и приключване. Нарушеното по този начин право на защита в процеса е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Бургаския окръжен съд, като делото следва да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, съгласно чл.307 ал.3 ГПК, от етапа на връчването на исковата молба и приложенията към нея на ответницата З. Р. М. на установения й адрес. С оглед изхода по делото и указанията в т. 4 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за разноските в производството по отмяна следва да бъде разрешен с решението по съществото на спора, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 77/09.03.2015 г. по т.д.№ 167/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 88/28.08.2015 год. по в.т.д.№ 198/2015 год. на Бургаския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която по отношение на ответницата З. Р. М. от [населено място] е прието за установено, че дължи солидарно със С. К. А. в полза на МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ Д. ЕАД [населено място] сумата 27 563.26 лв. по запис на заповед, издаден на 20.03.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 2.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно разноските. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените указания. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: