Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 08.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 789 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба и допълнение към нея от подсъдимия И. З. Я., депозирани чрез защитника му. С присъда № 1 от 19.01.2023г. по НОХД № 45/2022г. Военен съд - Пловдив, III състав е признал подсъдимия И. З. Я. за виновен в това, че за времето от 10.05.2019г. до 12.09.2019г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Г. Б. Б. и й причинил имотна вреда в общ размер от 5300 лева като на основание чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от четири години. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от подсъдимия Военно - апелативен съд с решение № 15 от 12.07.2023г. по ВНОХД № 10/2023г. е потвърдил присъдата на Военен съд. В сезиращата настоящата инстанция жалба се излагат аргументи в подкрепа на соченото касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Критикува се дейността на Военно - апелативния съд при оценката на доказателствените източници чрез неразглеждане в пълнота на постъпилата справка от Банка ДСК, според която на 25.06.2019г. подсъдимият внесъл на каса в клон на банката в А. сумата от 3000 лева, която била идентична с предоставената му от Б.. Според касатора липсвали доказателства за продължителна телефонна комуникация между Б. и подсъдимия в инкриминирания период, като съдът не бил взел предвид, че не били посочени основания за паричните преводи чрез куриерска фирма. Въззивната инстанция е упрекната и в необосновано доверяване на показанията на пострадалата, тъй като тя била заинтересована от изхода на делото, а и липсвали други „свидетели - очевидци“, чиито показания да подкрепят твърденията й. Претендира се подсъдимият да бъде признат за невиновен. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея, възпроизвеждайки част от изложените в тях доводи. Прокурорът преценява жалбата като неоснователна, тъй като при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал второстепенният съд не допуснал процесуални нарушения. Анализира събраната по делото релевантна информация, за да заключи, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Подсъдимият поддържа позицията на своя защитник и заявява, че е „жертва на отмъщение на една обидена жена“. При дадената му възможност за последна дума изразява желанието си за постановяване на справедливо решение от съда в унисон със страданията, които са причинени нему и на родителите му от това наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Претенциите са за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, рефлектирали върху правата на подсъдимия. Съдът е упрекнат в незадълбочено или превратно анализиране на информацията, носена от доказателствените източници по делото, което е довело и до неправилен извод относно вината на Я.. Декларираните нарушения на процесуалните правила са единственото релевирано в жалбата и допълнението към нея основание, мотивирало подсъдимия и защитата му да атакуват постановения акт и именно с тази преценка ще се ограничи и Касационният съд при своето произнасяне. Настоящият състав не възприема тезата на подсъдимия и неговия защитник, че атакуваното решение е базирано единствено на изложеното от св. Г. Б., неподкрепено от други носители на доказателствена информация. Подобни възражения са изложени и пред въззивната инстанция и тя старателно им е отговорила. Действително, механизмът на осъществяване на разглежданите деяния определя като важен източник на релевантна информация свидетелството на Б. - пострадала от посегателствата. Нейните показания са напълно последователни и непроменени при депозирането им и пред двете съдебни инстанции. Свидетелката добросъвестно излага причините за предоставяне петкратно на различни парични суми на подсъдимия в резултат на твърденията му за налични негови финансови нужди в контекста на развилите се между тях емоционално-интимни отношения. Безспорно показанията на останалите свидетели по делото в лицето на К., К. и П. съдържат опосредена информация, станала им достъпна от заявеното пред тях от Б., но те са лица, които независимо едни от други възпроизвеждат идентични обстоятелства, станали им известни в различни времеви периоди. Правилно контролираният съд е възприел заявеното от пострадалата като последователно, непротиворечиво и подплътено от други /освен цитираните свидетелски показания/ доказателствени източници - справки от банкови институции и от дружество, извършващо куриерски услуги, чрез което са осъществени паричните преводи от Б. към Я.. Непосочването на основанието за неколкократното превеждане на различни суми от страна на Б. и получаването им от Я., съдът правилно е разтълкувал съобразно действителното му значение. Чрез справките от дружеството и заключението на графологическата експeртиза се установява единствено, че на конкретните дати св. Г. Б. е предоставяла парични суми на Я., а основанието за това се извежда от нейните показания и от тези на част от останалите разпитани свидетели. Необективирането в платежните документи на основанието за извършване на съответния паричен превод не определя като недостоверно заявеното от пострадалата за причината за предоставяне на сумите. Тя се корени в изявления на самия подсъдим пред нея за изгубване на лични и служебни документи и дължимо заплащане на наложени административни санкции за това /обстоятелство, опровергано от писмените доказателства по делото/, както и ремонт и закупуване на части за лек автомобил, който нито той, нито членовете от семейството му притежават или са притежавали. Непосочване на подобно отразяване е в резултат на политиката на куриерската фирма, заявено в депозираната от нея справка по делото. При своята аналитична дейност контролираният съд е възприел и коментирал доказателствената информация съобразно нейното реално съдържание и в този смисъл не може да бъде споделена позицията на касатора, че част от релевантните източници са разглеждани превратно, а други са игнорирани. Неизследването чрез съответни справки за провеждана между пострадалата и подсъдимия телефонна комуникация, за което е упрекнат Военно-апелативният съд, настоящият състав не определя като пропуск при формиране на вътрешното му убеждение. Изследването на този въпрос е ирелевантен за предмета на доказване по делото, а и никоя от страните по делото не оспорва осъществяване на подобна комуникация чрез телефонни разговори или мобилно приложение. В противовес на твърденията на касатора, второстепенният съд е отдал нужното внимание на приобщената справка от Банка ДСК за наличностите и трансакциите по банкова сметка, чийто титуляр е подсъдимия и за внасяне на сумата от 3000 лева на 25.06.2019г. от негова страна в клон на банката в [населено място], когато безпротиворечиво от не едно свидетелство се установява, че Я. е пребивавал в града, гостувайки на Б.. Спецификата на парите като родово определени вещи определя и липса на безусловност на заключението, че именно това е паричната сума, която Б. е предоставила на Я. на неустановена дата в периода от 10.05.2019г. до 13.05.2019г. за твърдян от него ремонт на непритежаван лек автомобил „БМВ“. Значимо за предмета на доказване по делото е обстоятелството, че от напълно еднопосочните и константни показания на пострадалата, подкрепени от тези на К., К. и К. /възприел лично изявления на подсъдимия за притежание на лек автомобил, нуждаещ се от пари за ремонта му/, се установява предоставянето на сумата от 3000 лева по първото инкриминирано деяние и причината за това. Тези факти правилно са установени от контролирания съд при адекватно анализиране на доказателствената съвкупност по делото. При така извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на част от доказателствения материал, настоящият състав стои на позицията, че актът на въззивната инстанция следва да бъде оставен в сила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 12.07.2023г. по ВНОХД № 10/2023г. по описа на Военно - апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.