1 1 Р Е Ш Е Н И Е № [населено място] …………… 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. К. при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №1896 образувано по описа за 2009 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Административен Р. „И.” на Б. АД,[населено място] /като производството е продължило в лицето на правоприемника Ц. управление на Б. АД, поради вливането на АР”И.” в него/ против решението от 15.09.2009г., постановено по гр.д.№1732/2009г. на В. окръжен съд, с която е потвърдено решение от 23.06.2009г. по гр.д.№2326/2009г. на В. районен съд, за уважаване на предявените от Н. М. А. от[населено място], общ.П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №681 от 01.07.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК - противоречива съдебна практика по въпроса за момента на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя на правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложените решение №1745 от 02.12.2004г. по гр.д.№2784/2002г., решение №2006 от 25.11.2002г. по гр.д.№2369/2001г., решение №2053 от 09.01.2007г. и решение №899 от 15.05.2006г. по гр.д.№2720/2003г., всички на ВКС, ІІІг.о., с която е прието, че моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е датата на връчване на заповедта за уволнение, а при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие – с изтичане на срока на предизвестието. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата Н. М. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Н. М. А. срещу Административен Р. „И.” на Б. АД,[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно и за неоснователно възражението на ответника Административен Р. „И.” на Б. АД,[населено място], за погасяване на исковете по давност. Приел е, че предизвестието не е проявило правно действия и че трудовото правоотношение е прекратено с издадената заповед, считано от посочената в нея дата – 30.12.2008г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение единствено относно произнасянето по възражението за погасяване на исковете по давност. Установено е, че Н. М. А. е заемал длъжността техник кабелна мрежа в Административен Р. „И.” на Б. АД,[населено място], по силата на трудов договор, който е прекратен едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. На 26.11.2008г. на А. е връчено предизвестие №1107/18.11.2008г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. Издадена е заповед №4229/10.12.2008г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата, считано от 30.12.2008г. Срокът на предизвестието е 30-дневен и се брои в календарни дни, считано от деня на връчването на предизвестието и започва да тече от следващия ден на получаването му – чл.326, ал.2 и ал.4 от КТ. Когато последният ден от срока на предизвестието е неприсъствен ден, какъвто е и разглеждният случай /26 декември е официален празник, съгласно чл.154, ал.1 от КТ/, срокът свършва в края на първия присъствен /работен ден/. Това разрешение е общо за гражданското право – чл.72, ал.2 от ЗЗД. В случая предизвестието е връчено на 22.10.2008г. и срокът е изтекъл на 29.12.2008г. – понеделник. Поради това доводите на касатора, че срокът на предизвестието е изтекъл на 26.12.2009г. са неоснователни. Неправилно е прието от въззивния съд, че предизвестието не е произвело правно действие /прекратяване на трудовия договор с изтичане срока на предизвестието на 29.12.2008г./, тъй като в срока на предизвестието е издадена и връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от посочена в заповедта дата – 30.12.2008г. В разглеждания случай трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на 30-дневния срок на предизвестието на работодателя за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение. Предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент. Такъв характер тя придобива при неспазване срока на предизвестие, като вместо реално отработване се заплаща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. В разглеждания случай издадената заповед на работодателя обективира единствено констатацията му, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 30.12.2008г., т.е. с изтичане срока на предизвестието на 29.12.2008г. Поради това въззивният съд неправилно е приел, че предизвестието не е произвело правно действие. Този неправилен извод обаче не се е отразил на крайния извод на съда за неоснователност на възражението за погасяване на исковете по давност. За давностните срокове по чл.358 от КТ се прилага специалната уредба на исковата давност за трудови спорове, която установява КТ, а по неуредените въпроси се прилага общата уредба на давността по чл.110-120 от ЗЗД. В обща уредба на погасителната няма специални правила за определяне на края на давностния срок, поради което това става чрез общите правила за броене на сроковете. Давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е определен в месеци. В този случай според общите правила за броене на сроковете по ЗЗД той изтича на съответното число на последния месец и ако последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая двумесечният давностен срок изтича в неприсъствен ден /един от няколко последователни неприсъствени дни/, поради което е изтекъл в първия присъствен ден – 04.03.2009г. на тази дата исковата молба е подадена по пощата и съгласно чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат. Поради това като краен резултат изводът на въззивния съд, че исковете са предявени в давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ и че възражението на ответника е неоснователно, е правилен. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ[населено място] Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.09.2009г., постановено по гр.д.№1732/2009г. на В. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: