- 4 - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 208 гр. София 13.06.2022 година. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 08.06.2022 (осми юни две хиляди двадесет и втора) година в състав: Председател: Зоя Атанасова Членове: Владимир Йорданов Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2070 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3946/04.05.2022 година, подадена от Е. Г. А., против определение № 308/18.04.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1073/2022 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Е. Г. А., против решение № 229/02.12.2021 година на Окръжен съд Сливен, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 487/2021 година, касационна жалба с вх. № 126/12.01.2022 година, като е прекратено производството по гр. д. 1073/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената против решение № 229/02.12.2021 година на Окръжен съд Сливен, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 487/2021 година, касационна жалба с вх. № 126/12.01.2022 година. Ответникът по частната жалба „Н.-КО“ Е. населено място не е подал отговор на същата, като не е изразил становище относно допустимостта и основателността й. Третото лице помагач на страната на „Н.-КО“ Е. населено място, а именно КПКОНПИ населено място е подало отговор с вх. № 4446/20.05.2022 година, с който е оспорило подадената от А. частна жалба и е поискало същата да се остави без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Е. Г. А. е бил уведомен за обжалваното определение на 26.04.2022 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 3946/04.05.2022 година, като е подадена по пощата на 03.05.2022 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че касационното производство било образувано по жалба на Е. Г. А. против решение № 229/02.12.2021 година на Окръжен съд Сливен, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 487/2021 година, касационна жалба с вх. № 126/12.01.2022 година, с което било потвърдено решение № 260 386/24.06.2021 година на Районен съд Сливен, гражданско отделение, Х-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 3249/2020 година. С първоинстанционното решение бил отхвърлен предявения от А. срещу Н.-КО“ Е. населено място положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 357 ал. 1 КТ за установяване съществуване на трудово правоотношение между страните за периода от 01.01.2003 година до 31.12.2011 година, като Е. Г. А. бил заемал длъжността „технически директор“ срещу уговорено нетно месечно възнаграждение-за периода 01.01.2003 година-01.01.2004 година в размер на 1000.00 лева; за периода 01.01.2004 година–01.01.2006 година в размер на 1200.00 лева; за периода 01.01.2006 година-31.12.2011 година в размер на 1500.00 лева, като решението било постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника- КПКОНПИ населено място. Във връзка с това съдебният състав е изложил съображения, че съгласно чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК не подлежали на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. В разглеждания случай се касаело за трудов спор, който бил извън изключенията, посочени в цитираната разпоредба, подлежащи на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение не подлежало на касационно обжалване, поради което подадената против него касационна жалба била процесуално недопустима и следвало да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение на състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о.е правилно, като не страда от твърдението от Е. Г. А. пороци. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК е създадена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2025 година, като съгласно нея не подлежали на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. След влизането й в сила решенията по всички останали спорове по чл. 357 от КТ, които не попадат в изключенията по посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване, макар и до този момент токова обжалване да е било възможно. Действието на изменението на чл. 280 от ГПК по отношение на заварените към този момент висящи касационни производство по чл. 357 от КТ е уредено в § 14 от ПЗРЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2025 година, като същите продължават по реда преди изменението. От горепосоченото следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по трудовите дела, не попадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това се отнася и за споровете за съществуването на трудовото правоотношение, като същите могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция единствено в случаите, когато са свързани с някой от исковете по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и обуславят решението по него. Последното не е налице в конкретния случай. С оглед на това решение № 229/02.12.2021 година на Окръжен съд Сливен, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 487/2021 година не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК същото е влязло в сила на датата, на която е било постановено-02.12.2021 година и от тази дата е породило предвидените в закона последици, сред които е и тази по чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради което разрешения с него въпрос по чл. 357 от КТ не може да бъде пререшен по реда на касационното обжалване. Предвид на това подадената от Е. Г. А. касационна жалба против решението на Окръжен съд Сливен е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Сливен е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Сливен е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 308/18.04.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1073/2022 година ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.