РЕШЕНИЕ №446   София, 30. юни 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:          Марио Първанов                             Борис Илиев   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4549 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 08.07.2008 г. по гр.д. № 177/2008 в частта, в която е разрешено неограниченото извършване на пътувания в чужбина на малолетния Д. Н. И. , без съгласието на баща му, на основание чл. 72 СК. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за местоживеенето на детето в чужбина и поради значението на материалноправния въпрос за възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, за точното прилагане на закона и развитието на правото. По материалноправния въпрос за местоживеенето на детето едни съдилища приемат, че въпросът с местоживеенето на детето се решава от родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права, а други съдилища – че този въпрос може да бъде решен от двамата родители, а при разногласие – от съда. Съдът намира, че следва да се произнесе според приложимата уредба в Семейния кодекс в сила от 01.10.2009 г. Правилно е второто разрешение. Съгласно чл. 127 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. По материалноправния въпрос за възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител съдът намира, че такова разрешение не може да бъде издадено, тъй като то не изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо от това до кое място. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл. 127, ал. 1 СК въпросът за местоживеенето на дето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите – членки на Бенилюкс, на Европейския съюз или на ОНД и др. под.) или неограничен брой пътувания през определен период от вмреме, но също до определени държави. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че родителските права върху детето са възложени за упражняване от майката, която живее постоянно в Германия и то има нуждата, желанието и правото да общува с нея и с брат си, но не е отчел, че с решението на Разградския окръжен съд по гр.д. № 391/2006 е разрешен само въпросът за упражняването на родителските права от майката, но не и за промяна на местоживеенето на дето, което е настанено на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗД за отглеждане в град Р. при неговите баба и дядо по майчина линия. При положение, че детето е настанено извън семейството, поради установената трайна невъзможност на двамата родители да го отглеждат е неуместно разрешаването на пътуване в чужбина при единия от тях, без да е налице промяна във възможностите на родителя, който иска да бъде предприето пътуване на детето в чужбина. Ако родителят, който е в трайна невъзможност да отглежда детето си има желанието да общува с него и му предостави възможност то да общува и със свои братя и сестри, това общуване следва да се осъществи на територията на държавата, в която детето е настанено за отглеждане извън семейството. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Русенския окръжен съд от 08.07.2008 г. по гр.д. № 177/2008 в частта, в която е разрешено неограниченото извършване на пътувания в чужбина на малолетния Д. Н. И. , без съгласието на баща му. ОТХВЪРЛЯ искането на И. Р. Р. за издаване на разрешение за неограниченото извършване на пътувания в чужбина на малолетния Д. Н. И. , ЕГН **********, без съгласието на баща му Н. И. С..   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.