Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 03.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1455 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й. П. и С. Й. К. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 26.11.2012г. по гр.д.№857/2012г. С определение №102/11.03.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали известно на съделителя завещателно разпореждане, което му е било предадено за съхранение от самия завещател, представлява ново обстоятелство и ново доказателство по делото по смисъла на чл.147 ГПК,ако е било обявено след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата и по въпроса в случай на оспорване валидността на представеното по делото завещателно разпореждане с предявено възражение за неговата нищожност по смисъла на чл.42,б.”б” ЗН във вр. с чл.25,ал.1 ЗН достатъчно ли е назначените по делото съдебно-графологични експертизи да дадат заключение за това,че вероятно текстът и подписът на завещанието е положен от посочения за негов автор наследодател,за да се приеме,че завещателното разпореждане е автентично и оспорването е неоснователно. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че представеното след провеждане на първото съдебно заседание завещателно разпореждане е нововъзникнало обстоятелство,което е от значение за хода на делото по чл.147,т.2 ГПК и което не е преклудирано като възражение и като възможност на приобщаване към доказателствата по делото от преклузията по чл.133,ал.1 ГПК,изхождайки от особеното исково производство по делото за делба,в което тази преклузия има ограничено приложение с оглед необходимото другарство на съделителите и задължението на съда служебно да изясни наличието и обхвата на съсобственост и от датата на обявяване на завещанието след първото по делото заседание при липса на подобно правозащитно възражение в отговора и в първото заседание по делото. Поддържат също така,че неправилно съдът е приел,че завещанието е автентично,след като заключението на вещите лица не е категорично и в него има съмнение и вероятност за друг краен извод. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това процесният имот бъде допуснат до делба при сочените от тях дялове. Претендират присъждане и на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба С. А. С.-П. изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба И. Т. С. и А. Т. С. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на жилище-апартамент с идентификатор по КК на [населено място] *,с административен адрес: [населено място],к-с “И.”,[жилищен адрес]. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът на К. Й. П. и С. Й. К.,предявен срещу С. А. С.-П.,А. Т. С. и И. Т. С. за делба на жилище /апартамент/ с идентификатор №* по кад.карта на [населено място], с административен адрес: [населено място],ж.к.”И.”,[жилищен адрес]. Прието е,че К. П. и С. К. са деца на Й. П.,починал през 2010г., от брака с първата му съпруга Р. П.,прекратен с развод през 2004г. по бр.д.№213/2004г. Ответницата С. П. е негова преживяла съпруга /бракът й с наследодателя е сключен на 17.02.2006г./. По време на брака с първата си съпруга Р. П. през 1975г. наследодателят е придобил процесния апартамент,който двамата съпрузи са придобили в режим на съпружеска имуществена общност,трансформирала се в обикновена съсобственост след прекратяване на брака с развод. На 26.04.2006г. /н.а.№186/ Р. П. е продала на бившия си съпруг Й. П. собствената си ½ ид.част от апартамента за сумата 10000лв. Прието е,че сумата 10000лв. е платена от Й. П. изцяло с негови лични средства,придобити преди брака с ответницата С. П. и след прекратяване на брака с Р. П. наследодателят е станал собственик на целия имот. На 26.06.2008г. /н.а.№60/ Й. П. е прехвърлил на втората си съпруга С. П. правото на собственост върху ½ ид.част от имота срещу задължение за издръжка и гледане и тъй като договорът е възмезден,то е прието,че прехвърлената ½ ид.част от имота е станала собственост на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност,а останалата ½ ид.част е останала лична собственост на наследодателя. На 10.05.2010г. /н.а. №63/ съпрузите Й. и С. П. са продали на А. и И. С. /деца на втората съпруга от предходен брак/ своята ½ ид.част ,представляваща съпружеска имуществена общност,т.е. разпоредили са се с прехвърлената на С. П. с н.а.№60/2008г. ½ ид.част,поради което е прието,че към момента на смъртта си Й. П. е притежавал ½ ид.част от имота, придобит като негово лично имущество. Прието е,че представеното във второто съдебно заседание саморъчно завещание от 05.06.2006г.,с което Й. П. е завещал на С. П. описаните в него недвижими имоти,сред които и процесния, следва да бъде ценено като доказателство по делото,въпреки че е представено след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК. Изложени са съображения,че текстът на чл.133 ГПК не следва да се разглежда сам по себе си без връзка с другите текстове на ГПК-следва да се има предвид,че съгласно чл.121,ал.1 от Конституцията на Република България производството по делото осигурява установяване на истината. Прието е, че преклузията на чл.133 ГПК не е абсолютна,няма характер на непреодолима преграда,като е прието,че съответните права не се преклудират,ако пропускът се дължи на особени,непредвидени обстоятелства. В случая е прието,че е налице хипотезата на чл.147 ГПК, тъй като завещанието е обявено на 30.05.2011г. след изтичане на срока за отговор. Прието е също така,че ответницата С. П. може и да е знаела за съществуването на документа,но не е знаела за неговото съдържание,за да направи правоизключващите си възражения по този повод. С оглед на това е прието,че става дума за нововъзникнало обстоятелство,което е от значение за делото по смисъла на чл.147,ал.1,т.2 ГПК като в случая следва да се има предвид,че става дума за съдебна делба и съдът следи служебно за надлежното конституиране на страните и за съществуването или не на съсобствеността. Завещанието е прието за автентично-изложени са съображения,че по повод направеното оспорване са назначени и приети три съдебно-почеркови експертизи,вещите лица по които са категорични,че автор на ръкописния текст и подписа на завещанието е посоченото в документа лице-наследодателят Й. П.. Единствено вещото лице Р. е изразило особено мнение,но и той сочи,че ръкописният текст и подписът на завещанието вероятно са изписани от наследодателя П.. Вещите лица по назначената от въззивния съд експертиза също са дали заключение,че автор на завещанието и на подписа под него е именно наследодателя. Прието е,че логическите тълкувания за причините,поради които завещанието не е обявено веднага след смъртта на наследодателя и за това,че завещателят не е споделил с трети лица за тези си намерения,са ирелевантни и не могат да внесат съмнения относно автентичността на документа. Прието е ,че не е налице отмяна на завещанието с последващи разпореждания по смисъла на чл.38 ЗН,тъй като наследодателят се е разпоредил само с ½ ид.част в полза на съпругата си,след което същата ½ ид.част е била прехвърлена на А. и И. С.,но останалата ½ ид.част е останала неразпоредена и за нея заветът е породил правно действие. По въпроса дали известно на съделителя завещателно разпореждане , което му е било предадено за съхранение от самия завещател, представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство по делото по смисъла на чл.147 ГПК,ако е било обявено след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата,настоящият състав приема следното: Известно на съделителя завещателно разпореждане,което му е било предадено за съхранение от самия завещател,не представлява ново доказателство по делото по смисъла на чл.147 ГПК,дори да е било обявено след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата. Обявяването на завещанието в тази хипотеза не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.147 ГПК. Съображенията за това са следните: Съделителите са длъжни съгласно чл.342 ГПК в първото заседание във фазата по допускане на делбата,да въведат в предмета на делото всички свои възражения,касаещи наличието на съсобственост,лицата, между които тя съществува и делбените им права,вкл. и възраженията против правото на някой от тях да участва в делбата и включването в наследствената маса на някои имоти. Последното от посочените възражения включва и възможността съделител да се позове на съставено в негова полза завещателно разпореждане. С оглед разпоредбата на чл.341,ал.2 и чл.342 ГПК следва да се приеме,че преклузията в делбеното производство настъпва с приключване на първото съдебно заседание,освен по направените в това заседание възражения,по които останалите съделители могат да изразят становище и да ангажират доказателства в определен от съда срок. Завещанието, съставено от общия наследодател,с което съделителят разполага по причина,че се намира в негово държане, следва да бъде представено най-късно в първото съдебно заседание. След получаване на препис от исковата молба този съделител следва да предприеме действия по обявяване на завещанието, ако същото му е било предадено от завещателя за съхранение и съдържанието му е неизвестно,тъй като всяко участващо в спорното производство лице следва да положи дължимата грижа да се снабди с относимите към спора доказателства в предвидените от процесуалния закон срокове. Още повече,че съгласно чл.27,ал.1 ЗН лицето, в което се намира едно саморъчно завещание,трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя,да поиска обявяването му от нотариуса. По въпроса в случай на оспорване валидността на представеното по делото завещателно разпореждане с предявено възражение за неговата нищожност по смисъла на чл.42,б.”б” ЗН във вр. с чл.25,ал.1 ЗН достатъчно ли е назначените по делото съдебно-графологични експертизи да дадат заключение за това,че вероятно текстът и подписът на завещанието е положен от посочения за негов автор наследодател,за да се приеме, че завещателното разпореждане е автентично и оспорването е неоснователно, настоящият състав приема следното: Екстертно заключение,че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор,може да обоснове извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл.25,ал.1 ЗН и да се приеме за достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане,ако причините,поради които експертите са стигнали до извода,че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения документ с оглед на особеностите на конкретния случай допускат това. Съображенията за това са следните: Причините,поради които експертите са стигнали до извода,че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения документ могат да бъдат различни,вкл. да са свързани с използваната методика на изследване и апаратурата,с която експертите разполагат. Възможно е този извод да се основава на субективното мнение на експертите за подправяне на завещанието чрез използване на техническо средство и то само като теоретична възможност с оглед особеностите на изписване на текста и полагане на подписа. Подобно съмнение обаче при липса на категорични доказателства за извършване на подправката следва да се преценява от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства и не може да послужи като съображение за категорично отричане автентичността на оспорения документ. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.147,ал.1,т.2 ГПК/,довело до неправилно приложение на материалния закон . След като по делото е установено по категоричен начин въз основа на дадените от съделителката С. П. обяснения в о.с.з., проведено от първоинстанционния съд на 01.09.2011г.,че съставеното на 05.06.2006г. от наследодателя Й. П. саморъчно завещание й е било предадено за съхранение и се е намирало в нейно държане,макар и в запечатан плик,неправилно съдът е приел,че обявяването на същото на 30.05.2011г.,т.е. след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата,представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.147,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно тази разпоредба до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства,които са от значение за делото. Обявяването на саморъчно завещание,което се е намирало в държане на съделител, който се позовава на него,обаче,както вече беше отбелязано, не представлява нововъзникнало обстоятелство,даващо възможност за последващо включване на завещанието в доказателствата по делото,нито за въвеждане на правоизключващо възражение,основано на представения след приключване на първото съдебно заседание документ. Подобно нововъзникнало обстоятелство обявяването на завещание би могло да представлява само ако завещанието се е намирало в държане на трето лице или на друг съделител,т.е. ако ползващото се от завещателното разпореждане лице е узнало за съществуването на документа едва при неговото обявяване. Лице,в чието държане завещанието се намира,не само може във всеки един момент след откриване на наследството да узнае съдържанието на документа,но е и длъжно,както вече беше отбелязано, веднага след като узнае за смъртта на завещателя,да иска неговото обявяване от нотариуса. Последиците от собственото бездействие на страната не могат да бъдат преодолени с позоваване на извършени след изтичане на установените в ГПК срокове от същата страна процесуални действия. Още повече,че от значение за дело за делба е не факта на обявяване на завещанието,а наличието на самото завещание,тъй като настъпването на правните последици от този акт на наследодателя не е свързано с факта на неговото обявяване. В случая съставеното от наследодателя Й. П. саморъчно завещание е представено едва във второто съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд във фазата по допускане на делбата, без да е налице основателна причина,водеща до невъзможност същото да бъде представено своевременно до приключване на първото съдебно заседание в тази фаза на производството,респ. съделителят,в чието държане завещанието се е намирало да се е позовал на него в този срок. Не е установено завещанието да е било открито впоследствие,което да е обусловило невъзможността за своевременното му представяне. Неправилно следователно въззивният съд е приел,че е налице нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.147,ал.1,т.2 ГПК,включил е завещанието в доказателствата по делото и е основал на съдържащите се в него разпореждания крайния си извод за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Процесният апартамент е придобит от наследодателя Й. П. по време на брака му с Р. П. в режим на съпружеска имуществена общност,като след прекратяването на този брак, по време на брака на наследодателя със С. П. наследодателят е придобил по договор за продажба притежаваната от Р. П. ½ ид.част. И след като е установено,че цената на прехвърлената на 26.04.2006г. /н.а.№186,том І,рег.№3323,н.д.№164/2006г./ идеална част е била платена с лични средства на Й. П., следва да се приеме,че тази ½ ид.част е представлявала лично имущество на наследодателя,от което следва изводът,че след сключването на този договор наследодателят е притежавал като лично имущество правото на собственост върху целия апартамент и се е разпоредил в полза на С. П. с ½ ид.част от това право на 26.06.2008г. /н.а.№60,том І, рег.№2999,н.д.№23/2008г./ чрез договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. С така придобитата в режим на съпружеска имуществена общност идеална част от имота,както правилно е приел и въззивният съд,Й. П. и С. П. са се разпоредили на 10.05.2010г. /н.а.№63,том І,рег.№1069, н.д.№13/2010г./ в полза на съделителите А. С. и И. С.. С оглед на това следва да се приеме,че към момента на смъртта си Й. П. е притежавал като лично имущество правото на собственост върху ½ ид.част от процесния апартамент,което е преминало в патримониума на неговите наследници по закон /преживяла съпруга С. П.,син К. П. и дъщеря С. К./ при равни квоти съгласно чл.5,ал.1 ЗН и чл.9,ал.1 ЗН. Следователно към настоящия момент процесният апартамент е съсобствен между съделителите при квоти по 3/12 за А. Т. С. и И. Т. С. и по 2/12 за К. Й. П., С. Й. К. и С. А. С.-П.. Представеното след приключване на първото съдебно заседание саморъчно завещание не следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК. Зачитайки правните последици на завещанието, въззивният съд е постановил решение,което е неправилно и следва да бъде отменено по реда на чл.293,ал.2 ГПК,като вместо това спорът бъде решен по същество и имотът бъде допуснат до делба между съделителите при посочените по-горе квоти. С оглед изхода на спора съделителката С. А. С.-П. следва да заплати на К. Й. П. и С. Й. К. сумата 580лв.,представляваща направените разноски по повод обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд,ГК постановено на 26.11.2012г. по гр.д.№ 857/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на жилище /апартамент/ с идентификатор №* по кад.карта на [населено място],находящ се в сграда едно, разположена в поземлен имот с идентификатор *, брой нива на обекта:едно, с административен адрес: [населено място],[жк],[жилищен адрес] със застроена площ от 60.89кв.м., състоящо се от спалня,дневна,кухня,баня с тоалетна и антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата:*, *,под обекта: *,над обекта:няма, ведно с прилежащото избено помещение №22 при граници на избеното помещение: изток-коридор, запад-преграден зид,север-М.А. и юг-П.С., ведно с 0.93% ид.части от общите части на сградата и 0.93% ид.части от правото на строеж, между съделителите:К. Й. П.,ЕГН [ЕГН], С. Й. К.,ЕГН [ЕГН],С. А. С.-П.,ЕГН [ЕГН],А. Т. С.,ЕГН [ЕГН] и И. Т. С.,ЕГН [ЕГН], при квоти: 2/12 ид.части за К. Й. П., 2/12 ид. части за С. Й. К.,2/12 ид.части за С. А. С.-П.,3/12 ид.части за А. Т. С. и 3/12 ид.части за И. Т. С.. ОСЪЖДА С. А. С.-П. на основание чл.81 ГПК,вр. чл.78,ал.3 ГПК да заплати на К. Й. П. и С. Й. К. сумата 580лв./петстотин и осемдесет лева/,представляващи направените по делото разноски. Председател: Членове: