Р Е Ш Е Н И Е № 504/2010 гр. София 12.07.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 04 ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 603 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Н. М., чрез адв.М.В. срещу решение от 04.02.2010 г. по гр.д. № 1728/2009 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 12.12.2008 г. по гр.д. № 17805/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Н. М. срещу [фирма] [населено място] иск за признаване за установено, че [фирма] не е собственик по отношение на 41.08 кв.м. от партерния етаж в сградата на [улица], включващ преддверие, евакуационна стълба, складово помещение към ресторанта и вентилационно помещение, както и съответно 214.90 кв.м. обща площ на клуб-ресторант, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на ответника [фирма] [населено място], че изводите на въззивния съд в противния смисъл са незаконосъобразни. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв.П. М. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 807/26.07.2010 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос относно наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. За да направи този извод съдът е приел, че ищецът-жалбоподател се легитимира като собственик на партерен етаж с площ от 200 кв.м. от сграда, находяща се на [улица] възоснова на договор за дарение от 1995 г. Ответникът по иска – [фирма] [населено място] придобил на основание договор за покупко-продажба от 2002 г. 25.08 кв.м. от партерния етаж. На ответника била продадена част от партерния етаж с н.акт от 2005 г. от 66.16 кв.м. Според съда ответникът се легитимира като собственик на основание посочената продажба на 41.08 кв.м. от имота, собственост на ищеца. Искането на жалбоподателя е за признаване за установено по отношение на дружеството, че не е собственик на имота от 41.08 кв.м. Прието е от съда, че след като ищецът твърди наличие на защитимо право – право на собственост, придобито възоснова на сделка и има средства за неговата защита същият няма правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, че оспорващите правото му не са собственици на имота. При тези съображения съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. С решение № 885/12.06.2002 г. по гр.дело № 95/2001 г. на ВКС IV г.о. е прието, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Съставът на ВКС е застъпил становището, че правният интерес ще бъде налице и когато е избран път за защита, който е в по-ограничен обем, какъвто е този на отрицателния установителен иск. Становището е изразено по обжалвано въззивно решение, с което е прието, че ответницата по иска се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност върху имота, който е образуван от възстановения на ищците имот с решение на ПК. Прието е, че е налице правен интерес за ищците да предявят установителен иск, за да получат съдебна защита на признатите им с решението на ПК права, нормалното упражняване на които е смутено от ответницата с претендираното с констативния нотариален акт право на собственост върху процесния имот и че правният интерес от предявения отрицателен установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответната страна, която продължава да претендира отричаното от ищеца нейно право на собственост върху имота. Настоящият състав споделя като правилно изразеното становище на състава на ВКС с посоченото решение по гр.дело № 95/2001 г. на IV г.о.по правния въпрос за наличие на правен интерес от търсената защита при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, че правният интерес при предявен отрицателен установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост върху имота, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси исковата защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск. В разпоредбите на чл. 97,ал.1 ГПК/отм./ сега чл.124,ал.1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни. Интерес от отрицателен установителен иск съществува, когато се претендира отричано от ищеца право. При този правен спор се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца и съответно се поражда нужда от защита чрез отрицателния установителен иск. Когато е избрана форма на защита, чрез предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот правен интерес от търсената с иска защита е налице, когато ответникът оспорва иска, претендирайки отричаното от ищеца право. И в този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално право – да докаже фактите, от които то произтича. Само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. Това е въпрос по допустимостта на иска. В тежест на ответника е да докаже основанието на което основава претендираното право, отричано от ищеца. Преценката на съда дали са налице фактите, от които произтича претендираното от ответника право е въпрос по основателността на исковата претенция. Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос и на основание чл.293,ал.2 ГПК по същество на касационната жалба съдът намира, че същата е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск от П. Н. М., тъй като при доказано защитимо право – право на собственост, придобито възоснова на транслативна сделка има на разположение друго средство за неговата защита. Предявения отрицателен установителен иск е допустим, тъй като е установено защитимо материално право от ищеца с нотариален акт № */21.12.1995 г. за дарение на недвижим имот, част от който, според ищеца е и процесния, накърнено от ответника [фирма] [населено място] с претендираното право на собственост върху същия имот възоснова на продажба, извършена с нот.акт № */14.10.2005 г. Ответникът е оспорил предявения отрицателен установителен, претендирайки отричаното от ищеца право на собственост върху процесния имот. При тези факти и заявено процесуално поведение на ответника, който продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост върху имота производството по предявения иск е допустимо и съдът следва да се произнесе по основателността на исковата претенция. Въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане за постановяване на решение по съществото на спора. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение от 04.02.2010 г. по гр.дело № 1728/2009 г. на Софийски градски съд, неразделна част от което е и решение от 13.04.2010 г., постановено по същото дело по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./. Връща делото на Софийски градски съд за постановяване на решение по съществото на спора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: