О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50382 София 04.10.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3269 по описа за 2022 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. И. В. от [населено място] частна жалба против определение № 2128 от 12.08.2022г. по в.ч.гр.д.№ 888/2022г.на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса. Счита същото за неправилно и желае да бъде отменено, като твърди че доколкото притежаваните от него имоти са в съсобственост, въз основа на тях не може да се обоснове извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на необходимата държавна такса. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: Със свое разпореждане № 2333 от 28.06.2022г. по в.ч.гр.д.№ 888/2022г., Апелативен съд София е указал на жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15лв. по подадената от него частна жалба. Последвала е молба за освобождаване от заплащането й, във връзка с която е представена декларация за материално и гражданско състояние. САС, след преценка на изложените данни, е намерил искането за неоснователно със сега обжалваното определение № 2128 от 12.08.2022г. Решаващите му мотиви са, че съгласно чл.83, ал.2 ГПК от такси и разноски могат да се освобождават само физически лица, които не разполагат с наличен финансов ресурс или възможност да набавят такъв от притежавано имущество, а молителят не е такъв, защото притежава достатъчно имущество, което му позволява да заплати такса в размер от 15лв. Този извод се споделя напълно от настоящата инстанция. Молителят е декларирал, че е пенсионер и получава пенсия в размер на 550лв., както и средства от друг източник в размер на 182лв. Той е женен, като съпругата му, която също е пенсионер, получава пенсия от 477лв./т.е. съвместният им месечен доход е от 1 207лв./ Отделно, молителят е декларирал, че средства за издръжка на семейството, за храна, се осигуряват „от помощи“ от негови близки „от наеми за техни жилища“, без да е конкретизиран размера на тези средства. Декларирал е, че притежава заедно със съпругата си: жилище с площ от 89 кв.м.в [населено място], вила с площ от 30кв.м., в кв.Б., [населено място], жилище, в съсобственост 25%, в@@5@ [населено място], без конкретизация на площта му и 42 дка земеделска земя. Молителят е посочил, че „страда от заболяване, налагащо допълнителни периодични разходи в размер на около 620лв.месечно“, а за съпругата му, необходимите допълнителни разходи са в размер на 640лв.месечно, без да конкретизира вида на заболяванията, нито да представя каквито и да са доказателства за тях. Твърди и че двамата са с намалена работоспособност, съответно за молителя - 69%, а съпругата му с 81% и не притежават МПС и дялове и акции в търговски дружества. Във връзка с воденето на делото се събират държавни такси в размер, установен в нарочна тарифа. Задължението на внасянето им е законоустановено /чл.71 и сл.ГПК/.Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, такси не внасят само тези физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката е на съда и се извършва след преценка на доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Във всички случаи, решаващ за преценката е размерът на таксата, която се дължи. В случая, дължимата такса е 15лв. и съдебният състав счита, че имущественото състояние на семейно лице, пенсионер, със семеен доход от 1 207лв., което получава помощи от негови близки за храна и притежава в съсобственост със съпругата си 42дка земеделска земя, апартамент и вила в [населено място] и 25% от друг апартамент в [населено място], му позволява да заплати тази такса от 15лв. и не са налице основания за освобождаване. Следва да се има пред вид, че съгласно цитираната норма на чл.83, ал.2 ГПК, само имущественото състояние на лицето се установява с декларация. Здравословното състояние подлежи на установяване с доказателства, а в случая такива не са представени, поради което са недоказани твърдените обстоятелства, че молителят и неговата съпруга имат допълнителни разходи от 620лв.и 640лв.месечно за лечение. Неоснователно е и възражението, че наличието на недвижимо имущество е ирелевантно, тъй като е в съсобственост. Изискването на закона е за деклариране на имуществото, като изключение за съсобствеността не е предвидено. Дължимата преценка на съда е дали страната разполага с възможност да набави необходимият финансов ресурс за заплащане на дължимата такса и при наличието на такава теоретична възможност, освобождаване не се извършва. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1287 от 12.04.2022г. по гр.д.№ 628/2022г.на Апелативен съд София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.