1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 102 СОФИЯ, 29.11.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2820/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290, ал.2 ГПК. С определение № 160 от 03.04.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 86 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 749/2016 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ ХVІІ-69 по регулационния план на [населено място], общ. С., одобрен през 1987 г., целият с площ 750 кв.м, заедно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна сграда, застроена върху 64 кв.м, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат ли да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС. Касаторите А. К. Г. и К. К. Г. поддържат, че на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, следва да бъде даден положителен отговор. С оглед на това считат, че въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба между страните по отношение на УПИ ХVІІ-69 по регулационния план на [населено място], ведно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна сграда, е неправилно, тъй като съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число и писмени такива във връзка с предприетите от техния наследодател К. К. Г. действия за узаконяване на сградата, налагат извод, че същият е придобил по давност този имот. Ответникът по касация А. К. Г. изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, това го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение чрез извършване на действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричане на владението на останалите съсобственици. Константна е съдебната практика, че за да доведе до придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия имот трябва да бъде изявена по отношение на останалите съсобственици, защото не могат да се черпят права от поведение, срещу което собственикът, поради неведение, не може да се защити. Действия, с които съсобственикът демонстрира по отношение на трети лица, че упражнява фактическа власт върху съсобствения имот само за себе си, ако не са доведени до знанието и на останалите съсобственици, не превръщат държането във владение. Инициирането само от един от съсобствениците на процедура за узаконяване на строеж, изграден в съсобствен недвижим имот, не влиза в противоречие с интересите на останалите съсобственици и не сочи на отричане на техните права, поради което тези действия не могат да се третират като проява на промененото намерение на съсобственика да владее имота изцяло за себе си. Целта на узаконяването е незаконният строеж да придобие статут на законен, а съгласно чл. 312, ал.2 ППЗТСУ/ отм./, съотв. § 184, ал.5 ПЗР към ЗИДЗУТ, незаконно направени строежи в съсобствени имоти се узаконяват на името на всички съсобственици. При този отговор на правния въпрос въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част се явява правилно и законосъобразно. Дори да се приеме, че сградата е изградена изцяло със средства и труд на наследодателя на касаторите, това обстоятелство само по себе си не обосновава извод, че той е имал качеството на владелец по отношение на същата и на дворното място. По делото са събрани гласни доказателства, че другият съсобственик - ищецът А. Г., е имал свободен достъп до двора и сградата; разполагал е с ключ; посещавал е имота и е съхранявал в него свои движими вещи. В този смисъл са показанията на свидетелите М. Р. и Т. К., които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Не е установено наследодателят на касаторите К. Г. да е отричал правото на собственост на своя брат върху процесния имот, да се е противопоставял или да е възпрепятствал възможността му да прибивава в имота в негово отсъствие и да държи в къщата свои движими вещи, или по какъвто и да е друг начин да е обективирал по отношение на него намерение да свои целия съсобствен имот само за себе си. По съображенията, изложени по- горе, подаването на декларация за регистриране на незаконния строеж по реда и в сроковете по ПМС № 4/ 1988 г. за по- нататъшно усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушения при изграждане на сгради в тях, възлагането на заснемането и изготвянето на проект за узаконяване на сградата, не са такива действия, които да сочат на отблъскване на владението на другия съсобственик, и които са били доведени до знанието му. Затова като е приел, че УПИ ХVІІ-69 по регулационния план на [населено място], заедно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна сграда са съсобствени между страните по делото, и е допуснал делба на този имот между тях, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на делото касаторите А. К. Г. и К. К. Г. следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на А. К. Г. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство в размер на 500 лв., съобразно представения с отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. С. Д. на 05.06.2017 г. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 749/2016 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ ХVІІ-69 по регулационния план на [населено място], общ. С., одобрен през 1987 г., целият с площ 750 кв.м, заедно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна сграда, застроена върху 64 кв.м, между съделителите А. К. Г., А. К. Г. и К. К. Г., при права 1/2 ид. част за А. Г. и по 1/4 ид. част за А. Г. и К. Г.. ОСЪЖДА А. К. Г. и К. К. Г. да заплатят на А. К. Г. разноски по делото пред ВКС в размер на 500 / петстотин/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: