Р Е Ш Е Н И Е № 569 гр. София, 12 януари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2044/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. Н., подадена чрез упълномощения му защитник срещу решение от 26.07.2013г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд №305/2012г., с което е изменена присъда №101 от 30.03.2012г. на Окръжен съд /ОС/ - Стара Загора, по нохд №475/2009г. В депозираната касационна жалба се визират оплаквания за допуснати от контролираната инстанция съществени процесуални нарушения, предпоставили неправилно приложение на материалния закон и ангажиране на наказателната отговорност на З. Н. за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК, при липса на изискуемата се правосубектност и на доказана причинна връзка между действията на подсъдимото лице и настъпилия вредоносен резултат. Поставя се акцент на повърхностната интерпретация на фактическите данни, съдържими се в обясненията на подсъдимия Н. и в показанията на свидетелите Д. Д., Д. З., В. А., Д. Д.; и на проявената некомпетентност при оценката на допуснатата пред АС-Пловдив съдебно-техническа експертиза, базираща се на предположения за възможния механизъм на произшествието на 19.11.2008 година. Обръща се внимание на обстоятелството, че З. Н. не е бил длъжен да проверява правоспособността на работещите на строителния обект лица; развиват се доводи за това, че предаването на управлението на процесната автовишка на Н. С. и А. А. в инкриминирания ден не е причина за тежкия инцидент, довел до тяхната смърт; и се сочат аргументи за съпричастност и на други длъжностни лица към престъплението. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК чрез отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение, и оправдаване на З. Н. по повдигнатото му от прокурора обвинение, или връщане на наказателното дело за ново разглеждане. В съдебно заседание на 17.12.2013г. подсъдимият Н. участва лично и с договорен адвокат, като в хода на съдебните прения те поддържат жалбата по изложената в нея аргументация. Частните обвинители Н. Н., Н. С., Н. С., С. Й. и П. Й., редовно уведомени не се явяват, като техните права и законни интереси се охраняват от процесуални повереници, които пледират за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, намира за установено следното: С присъда №101/30.03.2012г., постановена по нохд №475/2009г., Старозагорски ОС е признал З. П. Н. за виновен в това, че на 19.11.2008 година, на обект „Кнауф” край [населено място], община Гълъбово, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /извършване работа на машинист по управление на подвижна работна площадка - автовишка AKLIFT 31500, №11370/, в нарушение на чл.44 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, чл.3 от наредба №1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професия по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки и чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, по непредпазливост причинил смъртта на Н. П. С. и А. Н. А., поради което на основание чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. С решение №156 от 26.07.2013г., по внохд №305/2012г., по описа на АС-Пловдив, атакуваният съдебен акт е ревизиран, като подсъдимото лице е оправдано по обвинението на прокуратурата за реализиран престъпен състав по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК чрез неспазване на разпоредбата на чл.44 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Касационната жалба на подсъдимия Н. е неоснователна. В рамките на осъществената инстанционна проверка настоящият състав не констатира визираните нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на контролирания въззивен съд. При съблюдаване на императивните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства за разкриване на истината, Пловдивски АС е очертал правнозначимите за повдигнатото срещу З. Н. обвинение факти, включени в предмета на доказване. Инкорпорираната по наказателното дело доказателствена съвкупност обезпечава с нужната степен на интензитет заключението, че З. Н., притежаващ свидетелство за правоспособност „оператор на повдигателна платформа”, съгласно възникнали трудови отношения по договор №16/04.03.2008г., работел като машинист на автовишка AKLIFT 31500, №11370, във фирма [фирма]. По силата на сключена сделка за поръчка №02/41 от 23.06.2008г. дружество [фирма] възложило на фирма [фирма] изпълнението на „монтаж на метална конструкция” за обект „Завод за гипсови строителни плоскости КНАУФ-М.”, край [населено място], като въз основа на постигнат на 27.10.2008г. консенсус между [фирма] и фирма „Щайгер БГ”, на посоченото място временно и възмездно била използвана и управляваната от подсъдимия автовишка. Безспорно е доказано, че на 19.11.2008г. след проведения ежедневен инструктаж на Д. Д., В. А., Н. С. и А. А., командировани със заповед №28/31.10.2008г. на управителя на [фирма] за извършване на строително-монтажни работи, последните двама се качили в коша на повдигателната платформа на вишката, за да изпробват съответствието на болтовете и планките, необходими при предстоящия монтаж на греди по източната фасада на сградата на подобект „Гипсверк”, като по тяхно искане З. Н. превключил управлението на машината от долния към горния пулт, намиращ се в коша на автовишката. Пострадалите лица се издигнали на височина 25 метра, където били възприети от качилия се по стълбите Д., за да остави носена от него алуминиева тръба, след което поради контакт на коша на вишката с металната конструкция на постройката, те паднали на земята. Приетата за установена фактология намира категорична опора в приобщените чрез гласните и писмени доказателствени средства данни, подробно анализирани и професионално ценени от въззивния съд. В разисквания смисъл прецизно и задълбочено е обсъден разказът на подсъдимия, изложен в открито съдебно заседание на 23.04.2010г., в хода на проведеното от ОС-Стара Загора следствие, съдържащ разсъждения за причината за инкриминирания инцидент. Заявеното от него за вероятен допир на коша на автовишката в новостроящата се сграда, е коментирано във взаимовръзка с очертания от повторната петорна съдебно-техническа експертиза механизъм на произшествието и при съотнасяне със свидетелските показания на Д. Д., Д. З., В. А., Д. Д. и В. Л., и с писмения протокол за оглед от 09.11.2008г. Според изготвилите експертното заключение вещи лица най-вероятната техническа причина за процесния инцидент е осъществен контакт на коша в металната конструкция на сградата, предизвикан от погрешно управление на автовишката и възникналата вследствие на това неуравновесена система сили, предизвикала нейното прекатурване, като е възможно същият да е предпоставен и от удар на работното съоръжение с товар, манипулиран от кулокран или от повличането на вишката от въжетата на автокран. Твърденията обаче на разпитаните очевидци на произшествието и отразеното в свързаната със злополуката писмена документация, по отношение на местоположението на процесната автовишка и на отстоянието на намиращите се на строителния обект три повдигателни съоръжения, неработещи или извършващи определена дейност към момента на инцидента, убедително изключват външно въздействие спрямо поверената за управление на З. Н. машина. В тази насока акцентираните от защитника на подсъдимия изявления на Д. Д., направени на 16.09.2009г. и 09.06.2010г. пред първостепенния съд, не опровергават формирания извод. Депозираното от свидетеля, че звукът, който чул, /наподобяващ „удар в желязо”/, според него се дължи на допир на вишката във въжетата на крана, не пресъздава възприятия за факти и има оценъчен характер. Що са касае до отричаното от процесуалния участник обстоятелство да е усетил „удар”, то е интерпретирано в корелация с научните мнения на експертите, сочещи на възможен наличен допир /контакт/ и обясняващи, че при ниската скорост на движение на коша на вишката, вблизост до конструкцията на строящата сграда, „няма как да се получи удар”, като извършването на монтажни работи препятства ясното отграничаване на произведения при визираната ситуация шум. При очертаните фактически положения правилно е приложен материалният закон и лимитирана правната квалификация на деянието. Доктрината и съдебната практика са константни, че субект на престъплението по чл.123 от НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност. Тълкуването на това понятие сочи на действия, които изискват специални знания или опитност, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има разрешение, като най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота и здравето на хората. Тези престъпни посегателства могат да бъдат извършвани както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в юридически лица /предприятие, дружество, учреждение, организация/ или при едноличен търговец. Следователно субекти на този вид престъпни деяния са както преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, така и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират изпълнението й. /П2/1979 г. на Пленума на ВС на РБ/. Конкретиката по делото обосновава наличие на правосубектност за търсената и реализирана наказателна отговорност по чл.123 от НК. Подсъдимият З. Н. е придобил правоспособност „оператор повдигателна платформа-автовишка”, видно от свидетелство №1314/21.03.2006г. на ПТГ „В. Л.”, [населено място] и поради тези си умения бил нает на работа от фирма [фирма], по трудов договор №16/04.03.2008г., като машинист на автовишка. В изпълнение на възложените му по длъжностна характеристика задължения, на инкриминираната дата – 19.11.2008г. той се намирал на обект „Завод за гипсови строителни плоскости КНАУФ-М.”, край [населено място], с поверената му за управление подвижна работна площадка, тип AKLIFT31500,№11370, собственост на работодателя му. За ангажиране на наказателната отговорност за престъпление по чл.123 от НК е необходимо в кумулативна даденост с лимитирания правен статут на подсъдимото лице като субект на посегателство, инкриминираното деяние да покрива лимитираните в особената материалноправна норма престъпни обективни и субективни признаци. Консумирането на състава на чл.123 от НК предполага вредоносният резултат да е предпоставен от правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност, като цитираната разпоредба сочи на бланкетност, запълвана със съдържание от правила в нормативен акт, индивидуализиращи дължимото поведение дееца. Това обуславя изводи за субсумиране на нормата на чл.123 от НК с реализирани действия или налично бездействие, в нарушение на определени предписания от законов или подзаконов акт /правилник, наредба, инструкция, технологични справочници, паспорти на машини/, в причинна връзка с настъпилите вреди, и при предвиденото психическо отношение на автора на инкриминираните поведенчески прояви към обществената опасност на деянието и последиците от него. Установените в разглеждания казус обстоятелства обуславят обективна и субективна съставомерност по чл.123, ал.3, вр.ал.1 от НК. Инкриминираното поведение на З. Н., обективирано в предоставяне управлението на процесната автовишка на монтажниците Н. С. и А. А., при грубо дерогиране на разпоредбите на чл.3 от Наредба №1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професия по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки и чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е довело до фаталния изход – смъртта на пострадалите. Подсъдимият не е изискал нужното удостоверение за легитимация при предаването на поверената му подвижна работна площадка за осъществяване на действия по издигането й от С. и А., не се е уверил в техните способности и не е оценил съществуващия риск с цел идентифициране на опасността, предпоставяйки злополуката Без съмнения немарливото изпълнение на възложената на З. Н. работа, изразяващо се в инкриминираното прехвърляне на функции по управление на вишката от горния пулт на коша на неправоспособни лица, е причина за тежкия вредоносен резултат. 1 Промяна в категорично изведеното заключение не внасят доводите на договорния адвокат на подсъдимия за виновно поведение и на други длъжностни лица, които не са привлечени като обвиняеми. Прокурорът е единствено оправомощения от държавата орган да лимитира фактическите и юридически предели на обвинението и да сочи лицата срещу които се предприема наказателно преследване, като в тази му компетентност съдът не може да интервенира. Не бива да се игнорира и това, че наказателната отговорност е лична и не отпада при доказана съпричастност на други към престъплението. При престъпна съставомерност на инкриминираните действия или бездействия, и налична причинна връзка с общественоопасните последици, подсъдимият се санкционира, като ирелевантно е обстоятелството, че различни субекти са допринесли за вредоносния резултат или не са отстранили предпоставките за неговото настъпване.2 ____________________________________________________________ 1.решение №3/06.03.1973г. по н.д.№42/72г. на ОСНК на ВС; решение №468/20.10.2010г. по н.д.№465/10г. на 3-то н.о.на ВКС 2.постановление №2/27.09.1979г., изменено с постановление 7/06.07.1987г.; решение №59/23.12.1975г. по н.д.№54/1975г. на ОСНК на ВС ; и решение №71/26.03.2010г. на 3-то н.о. на ВКС на РБ. Изложените съображения изграждат вътрешното убеждение на настоящата инстанция за липса на релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт на АС - Пловдив, с който е изменена присъда №101 от 30.03.2012г., по нохд №475/2009г. на Старозагорски ОС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №156 от 26.07.2013г., постановено по внохд №305/2012г., по описа на Пловдивски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.