Р Е Ш Е Н И Е     № 47        София, 11.05.2010 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно  заседание на деветнадесети април  през две хиляди и десета година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА   при участието на секретаря Кр. Атанасова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 655 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Г. М. от гр. С. чрез процесуалния му пълномощник - адв. Св. Б. , срещу въззивното решение от 09.03.2009 г. по гр. д. № 2237/2005 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 22.02.2006 г. по гр. д. № 7613/2004 г. на СРС и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е уважен искът на ЗД ”Б” АД срещу А. Г. М. с правно основание чл. 402 ТЗ /отм./ и последният е бил осъден да заплати на застрахователя сумата 4 594,73 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “автокаско”, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 1 635,94 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.01.2002 г. до 03.09.2004 г., и в осъдителната част за разноските. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като моли за отмяната му и за отхвърляне на исковете. Ответникът по касационната жалба - З. ”Б” АД гр. С. в писмен отговор обосновава становище за неоснователност на жалбата. С определение № 798/30.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на изложено и обосновано в касационната жалба приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, по правния въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на § 143 ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК приема следното: С въззивното решение е прието, че обективно съединените искове на ЗД ”Б” АД с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 4 594,73 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение до размер на пазарната оценка на нанесените имуществени вреди върху м. п. с., собственост на Д. В. , и за обезщетение за забава върху тази главница в размер на 1 635,94 лв. са основателни. Безспорно е било установено, че на 06.09.2001 г. при управление на лек автомобил марка “Ф” с рег. № С* собственост на Г. М. , управляван от А. М. , той като делинквент е причинил ПТП по непредпазливост. От него са произтекли вреди за л. а. “Ф” с рег. № С* собственост на Д. Г. В. , застрахован по договор за имуществено застраховане ”каско” при ЗД ”Б” АД, гр. С.. П. в качеството си на застраховател е изплатил на 04.01.2002 г. застрахователно обезщетение на собственика на увредения л. а. “Ф”, обстоятелство, породило правото му да встъпи в правата на застрахования по договора за застраховка ”каско”, както и правния му интерес да предяви регресен иск на основание чл. 402, ал. 1ТЗ /отм./ срещу делинквента А. Г. М., причинил проценсото ПТП, за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, ведно със законната лихва и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Прието е било, че стойността на имуществените вреди, съгласно експертно заключение, възлиза на 4 594,73 лв., като искът за главницата е уважен до този размер /при претендирана сума 4 805,30 лв., която е заплатена на увреденото лице/. Решението е неправилно. П. постановяването му въззивният съд не е отговорил на основния въпрос за пасивната материалноправна легитимация на ответника, след преценка на разпоредбата на § 143 ПЗР на ЗИДКЗ и на придаденото от законодателя обратно действие на материалноправната норма на чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ. Съгласно текста, се очертава кръгът на лицата, легитимирани да отговарят по регресния иск на застрахователя и поредността им, преодолявайки различната правна квалификация на предявения иск по друг материален закон. Съдилищата са квалифицирали правилно спорното материално право по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, според действалото към момента на застрахователното събитие и предвид момента на плащането на 04.01.2001 г. от страна на “Б” АД на застрахователно обезщетение по застраховка “автокаско” на увредения. От този момент датира и материалноправното встъпване в правата на застрахования по риска “автокаско” срещу причинителя на неговите имуществени вреди от ПТП, настъпило 06.09.2001 г. по вина на водача - ответник по иска А. М. Процесуалноправно суброгацията в правата на увредените лица се осъществува посредством регресния иск по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на осъдителен иск, несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на причинителя на вредата. Исковата молба съставлява първата надлежна покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за извършване на такова плащане, отправена към ответника, в качеството му на делинквент, като същевременно отсъстват данни за извънсъдебно отправяне на покана за плащане и към застрахователя на последния по риска ”гражданска отговорност” –З. ”Ю” АД. Със ЗИДКЗ /ДВ, бр. 97/23.11.2007 г./ е изменена разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ, като с новелата на изр. четвърто се урежда по нов начин регресното право на застрахователя по договор за застраховка ”каско” и правото на регресно вземане срещу делинквента вече е субсидиарно, което означава, че първо ще следва да се поиска плащане от застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност” и едва при отказ от последния на някое от изчерпателно изброените в чл. 268 КЗ единадесет основания, би могло да се предяви иск срещу делинквента. Освен това, регресното вземане срещу делинквента може да се претендира само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за застраховка ”Гражданска отговорност”. След като касаторът се позовава на приложението на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр. 97/23.11.2007 г./, с който е предвидено нормата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към датата на обнародване на закона - т. е. към 23.11.2007 г., то визираният текст на чл. 213, ал. 1 КЗ се разпростира за всички случаи на встъпване в право, независимо от това, дали то е възникнало за правоотношение, създадено по КЗ или при действието на ТЗ, с единственото условие - делинквентът да не е заплатил обезщетение към 23.11.2007 г, тъй като под понятието ”плащане”по смисъла на правната норма следва да се разбира погасяване на вече възникнало регресно право. Или, налице е законово преуреждане с обратна сила /ex tunc/ на висящи правоотношения, което е следвало да се съобрази от решаващия съд, тъй като към датата на постановяване на въззивния съдебен акт /09.03.2009 г./. нормата е била в сила. От обсега на нормата са изключени само удовлетворените към посочената дата регресни вземания на суброгиралия се в правата на увредения, застраховател, какъвто не е разглеждания случай. Като не е обсъдил дали въведените от законодателя предпоставки за приложение на чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ /в редакция ДВ, бр. 97/2007 г./ са били налице по отношение на ангажирането на регресната отговорност на делинквента за пълния размер на заплатеното от застрахователя по имуществена застраховка ”автокаско” застрахователно обезщетение на собственика на увреденото м. п. с., Софийски градски съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Въззивният съд, като решаваща инстанция, е следвало да съобрази, че при данните по делото за притежавана от ответника валидна полица по задължителна застраховка “гражданска отговорност”, действаща към момента на настъпване на процесното п. т. п., искът на ЗД ”Б” АД е лишен от основание. При констатация, че предмет на главната претенция не са причинени вреди, надхвърлящи размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, а и отсъстват данни по делото З. ”Ю” АД да е отказвало да заплати дължимото от него обезщетение по този риск на основание на някое от изрично предвидените в чл. 268 КЗ изключения, то искът за заплащане на сумата 4 594,73 лв., ведно със законната лихва и за мораторна лихва срещу А. М. , в качеството му на пряк причинител на вредите, е следвало да бъде отхвърлен, предвид приложението на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ. В този смисъл са налице вече постановени решения на ВКС, ТК по реда на чл. 290 ГПК, свързани с приложението на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ - Решение № 118/07.10.2009 г. по т. д. № 40/2009 г.; Решение № 99/02.11.2009 г. по т. д. №70/2009 г. и Решение № 212/24.03.2010 г. по т. д. № 447/2009 г. на ВКС, ТК, които са задължителни за съдилищата. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно /чл. 293, ал. 2, във вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, а предявените искове отхвърлени.   При този изход на делото, съобразно изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК, при направено искане за присъждане на разноски, но без да е приложен списък на разноските, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото във всички съдебни инстанции в размер на сумата 1 454, 61 лв., съставляващи д. такси и адвокатско възнаграждение. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо отделение   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.03.2009 г. по гр. д. № 2237/2006 г., в двете му осъдителни части по исковете с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които А. Г. М. от гр. С. е осъден да заплати на ЗД ”Б” АД гр. С. сумата 4594,73 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка “автокаско”, ведно със законната лихва, както и сумата 1635,94 лв., съставляваща обезщетение за забава върху главницата, и в частта за деловодни разноски в размер на 1753,29 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД ”Б” АД гр. С. с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ срещу А. Г. М. от гр. С. за заплащане на сумата 4 594,73 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД ”Б” АД с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. Г. М. за заплащане на сумата 1 635,94 лв., обезщетение за забава върху претендираната главница в размер на 4 594,73 лв., съответно за периода от 04.01.2002 г. до 03.09.2004 г., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА ЗД “Б” АД гр. С. да заплати на А. Г. М. от гр. С. сумата 1 454,61 лв. /хиляда четиристотин петдесет и четири лв. и шестдесет и една стотинки/ - разноски по делото за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: