Р Е Ш Е Н И Е   № 500   София, 23.08. 2010година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 2 юни  две хиляди и десета  година, в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                       АЛБЕНА БОНЕВА       при участието на секретаря  Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 1702/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд,тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 221 от 19.02.2010г по настоящето гр.д. № 1702/2009г е допуснал касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 07.08.2009г по гр.д. № 70/2009г в частта в която е отменено решението на Ловешкия районен съд от 20.11.2008г по гр.д. № 1242/2007г и е постановено ново решение с което исковете,предявени от Ц. П. Д. срещу Е. К. Д. и Д. Б. Д. за разваляне на алеаторен договор,сключен с нот.акт № 81/98г за 8 724/34 855 ид.части и за предаване на владението върху тях,са били отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за да отговори ВКС на въпроса: при иск за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение от страна на купувачите, когато прехвърлянето е извършено за вече престирани грижи и за бъдещо гледане и издръжка на продавача, дали съдът е длъжен да установи имуществените пропорции между двете части на договора, да установи паричният им еквивалент и дали трябва да го съпостави с оценката на имота към момента на сключване на договора. Върховният касационен съд след проверка и на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение-неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК-прие следното: Ц. П. Д. чрез процесуалният си представител адвокат Ц е обжалвал решението на Ловешкия окръжен съд от 07.08.2009г по гр.д. № 70/2009г в частта ,в която като е отменено решението на Ловешкия районен съд от 20.11.2008г по гр.д. № 1242/2007г в уважената част на исковете му предявени срещу Е. К. Д. и срещу Д. Б. Д. за 8 727/34 855 ид.части за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост срещу насрещно задължение за гледане и издръжка и за предаване владението върху недвижимия имот за тази част,постановил ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете, предявени от Ц. П. Д. срещу Е. К. Д. и срещу Д. Б. Д. за 8 727/34 855 ид.части за разваляне на сключения на 24.04.1998г договор оформен с нот.акт № 81/98г за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент № 5 от четвъртия етаж в ЖСК „О” гр. Л.,целият с площ от 121.93 кв.м.,заедно с таванско и избено помещение и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,срещу „досегашните грижи,които купувачът е полагал за продавача и срещу задължението да го гледа и издържа с всичко необходимо за спокойното му и сносно преживяване”,за 8 727 /34 855 ид.части както и за предаване на владението върху тях. В останалата част оставил в сила решението на районния съд-т.е. в частта в която исковете са били уважени за разликата от 8 724/ 34 855 ид.части до 34 855 части. По делото е било установено,че страните-ищец-продавач по договорът сключен на 24.04.1998г с нот.акт № 81 том І,дело № 2010/98г на нотариуса при Ловешкия районен съд Ц. П. Д. и купувачи Е. К. Д. по това време вече в брак с ответницата Д живеели от 1986г в апартамента на Ц. П. , който се намирал в гр. Л. на ул.”О” № 1, на 4-тия етаж и бил със застроена 121.93 кв.м. площ. Жилещото се състояло от три спални, от дневна, столова, кухненски бокс, баня, клозет, коридор, заедно с две избени помещения и гараж. В нот.акт на 24.04.1998г е било вписано,че продавачът-Ц. П. Д. прехвърлял на купувачите правата си на собственик върху недвижимия имот „ срещу досегашните грижи, които купувачът е полагал за продавача” и „ срещу задължението да го гледа и издържа за в бъдеще…”-т.е. както Ловешкият окръжен съд е приел, сключеният договор е бил смесен: в едната част –договор за покупко-продажба и в другата-договор за прехвърляне право на собственост срещу насрещното задължение гледане и издръжка за в бъдеще. За тази втора част,за втория договор правилно въззивният съд е приел,че това задължение е било неделимо. Че чрез този договор се постига социална цел и предназначение-да се обезпечат и предоставят социално битови условия на прехвърлителя в чиято полза е сключен договора. И както е приел Върховният съд в Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966г по гр.д. № 65/66 ОСГК:”. Договорите за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура не противоречат на закона. Те имат социална цел и предназначение - да обезпечат на кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия за преживяване. Задълженията по тях и по отношение на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Както по своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречи със закона. Поради това те са допустими и валидни. Същите не спадат към никой от предвидените видове договори, ако и да се приближават до продажбите. Те са ненаименувани алеаторни договори.” За първия договор, обаче, този който притежава всички белези на една покупко-продажба - за прехвърляне право на собственост срещу „досегашните грижи”-Ловешкият окръжен съд правилно е изчислил паричния еквивалент на грижите до момента на сключване на договора -8 727 лева и съобразно с общата пазарна оценка на апартамента към онзи момент- 24.04.1998г- е приел в каква част сключеният договор е можел да се развали-за разликата над 8 727 ид.части до 34 855 / 34 855 ид.части.. За изчислената част на „досегашните грижи” в техния паричен еквивалент,сделката е била действителна и върху тази част ответниците-купувачи са запазили собствеността си. Върховният касационен съд счита,че решението е правилно постановен съдебен акт в обжалваната част-в тази в която искът за разваляне на сключения договор,с който е прехвърлено правото на собственост върху 8 727/34 855 ид.части е отхвърлен. Приема че на поставените въпроси в определението за допустимост следва да отговори така: При иск за разваляне поради неизпълнение на алеаторен договор,с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка, ако в него има изрична клауза че се прехвърля собствеността и за вече престирани грижи, решаващият съд е длъжен да установи имуществените пропорции между частите на договора, да установи паричният им еквивалент и съобразно с това изчисление да прецени каква е частта от алеаторния договор,която подлежи на разваляне. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решението на Ловешкия окръжен съд от 07.08.2009г по гр.д. № 70/2009г в частта която е отменено решението на Ловешкия районен съд от 20.11.2008г по гр.д. № 1242/2007г и е постановено ново решение с което исковете,предявени от Ц. П. Д. срещу Е. К. Д. и Д. Б. Д. за разваляне на алеаторен договор,сключен с нот.акт № 81/98г на нотариуса при Ловешкия районен съд за 8 724/34 855 ид.части и за предаване на владението върху тях,са били отхвърлени.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: