Р Е Ш Е Н И Е № 377 София, 08.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№502 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Г. У. и И. Н. У. за отмяна на влязлото в сила решение от 22.12.10г. по гр.д.№6309/10г. на Софийски градски съд. С атакуваното решение на СГС е оставено в сила решението от 16.11.09г. по гр.д.№22608/07г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от молителите срещу К. С. М.-Ч. и Р. С. Ч. иск по чл.108 ЗС, основан на земеделска реституция. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищците не са установили в съдебния процес активната си материалноправна легитимация и по-конкретно – че наследодателят на техните праводатели е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС. В административното производство правото на собственост е установено с декларация по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и извлечение от емлячен регистър, които не са достатъчни доказателства пред съда, в случаите когато при спор за собственост решението на ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ се оспорва от лице, което не е участвало в производството по възстановяване на собствеността. Добавено е и това, че към решението на ОСЗ няма скица от техническата служба на район „П.“, която е била необходима, тъй като процесният имот е в регулация от 1998г. Молбата за отмяна се основава на твърдения, че са налице новооткрити писмени доказателства, които са от значение за правилното разрешаване на правния спор по делото. Това са удостоверение №9400-122/23.01.12г. на СО-район П. и конструктивно становище на правоспособен проектант, от които се установява, че построената в спорното място сграда е без одобрени строителни книжа. Сградата е с площ от 12 кв.м., дървена конструкция, с носещи дървени колони и външни стени от дървен материал. Покривната конструкция е дървена и покрита с ламарина. Тази постройка не могла да бъде обект за живеене и не отговаряла на изискването за жилище, съгласно чл.40 ЗУТ. Следователно дървената сграда била незаконна. Това според молителите означавало, че ответниците в производството по чл.108 ЗС не са могли да придобият собствеността върху спорното място на основание §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Тяхното право на ползване върху земята е отпаднало на основание §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и следователно те не биха могли да оспорват легитимацията на ищците в производството по чл.108 ЗС. Ответникът в производството К. С. Ч.-М. оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че е подадена извън тримесечния срок, считано от датата на издаване на становището на проектанта. Освен това доказателствата не са нови, тъй като при полагане на дължимата грижа, те биха могли да бъдат предствени и в съдебния процес по чл.108 ЗС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като спрямо едно от представените с нея писмени доказателства тя е подадена в законния тримесечен срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Представените доказателства са от значение за правилното разрешаване на спора между страните по чл.108 ЗС, приключил с влязлото в сила решение, тъй като са свързани с противопоставимите права на ответниците. Това обаче не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и следователно не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Те установяват обстоятелства, които биха могли да бъдат изяснени още по времето на висящия процес, било чрез експертиза, било чрез снабдяване със съдебно удостоверение, чрез което страната би могла да се снабди с данни от общината за това дали има издадени строителни книжа за сградата, построена в спорния имот. Отмяната е извънреден способ за атакуване на влезли в сила решения и може да се използва само в случаите, изрично посочени в закона. Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК предполага наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства – т.е. такива, при които са съществували по време на висящия процес, но страната не е могла да узнае за тях, или пък е знаела, но въпреки положената грижа, не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно. Тези условия в случая не са налице. Освен това следва да се посочи, че §4а ПЗР на ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното строителство като предпоставка за придобиване на собствеността върху земята, намираща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова, строго погледнато, представените доказателства не биха могли да доведат до желания резултат – уважаване на предявения от молителите иск по чл.108 ЗС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. У. и И. Н. У. за отмяна на влязлото в сила решение от 22.12.10г. по гр.д.№6309/10г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: