Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр.София , 02 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 951/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, срещу присъда № 25 от 29.04.2014г. по внохд № 138/2014г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 14 от 17.03.2014г., постановена по нохд № 581/2013г. на Велинградски районен съд, подсъдимият Н. В. М. е признат за виновен в това, че след като е осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си М. Н. М., съзнателно не е изпълнил задължението си във Велинград в размер на повече от две месечни вноски- за десет месечни вноски за периода от месец декември 2012 г. до месец август 2013 г. включително и за месец ноември 2013 г.- като общата сума за този период е 1000,00 лева, поради което на основание чл. 183, ал. 1 от НК е осъден на наказание пробация с пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице при периодичност на регистрацията два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца; - 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година. По жалба от защитника на подсъдимия е образувано внохд № 138/2014г. на Пазарджишки окръжен съд. С присъда № 25 от 29.04.2014г. по внохд № 138/2014г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, е отменена присъда № 14/17.03.2014г. по нодх № 581/2013г. на Велинградски РС и е постановена нова присъда, с която подс. Н. В. М. е признат за невиновен в това, че след като е осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си М. Н. М., съзнателно не е изпълнил задължението си във Велинград в размер на повече от две месечни вноски- за десет месечни вноски за периода от месец декември 2012 г. до месец август 2013 г. включително и за месец ноември 2013 г., като общата сума е 1000,00 лв., и е оправдан по обвинението по чл. 183, ал. 1 от НК. В касационния протест срещу новата въззивна присъда, подаден от прокурор в ОП – гр. Пазарджик, се развиват доводи за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, защото по силата на одобрено от съда споразумение се е задължил да плаща издръжка на двете си деца, че не е изплатил издръжка за детето М. М., че неговият защитник не е отрекъл дължимостта на издръжката, както и че М. е изплатил такава до м. март 2014г. Прави се довод за това, че въззивният съд, за да постанови оправдателна присъда, не взел предвид постановено решение за поправка на явна фактическа грешка в решение № 400/17.12.2012г., като се излага съображение за това, че подс. М. е знаел, че дължи издръжка. Навежда и се оплакване и за допуснато нарушение на процесуалните правила, като се посочва, че с отказа да бъдат събрани доказателства по искане на прокуратурата пред въззивната инстанция, са ограничени правата на прокуратурата като страна в процеса. Прави се искане за отмяна на присъдата по внохд № 138/2014г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения протест. Счита, че се налице претендираните касационни основания, понеже въззивната инстанция неправилно е отказала събиране на доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Защитникът на подс. Н. М. – адв. М., намира протеста за неоснователен. Счита, че подсъдимият правилно е оправдан, защото няма законно основание за плащане на издръжка. Посочва в допълнение, че цялата дължима сума е платена. Подс. Н. М. не взема лично участие в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на касационно обжалване е акт от категорията на предвидените в чл. 346, т. 2 от НПК и протестът срещу него е допустим, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛЕН. За да упражни правомощието си по 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният съд е приел фактическа обстановка, различна от възприетата от първата инстанция и въз основа на правната й оценка, макар и много лаконична, е достигнал до извод за несъставомерност на деянието. При проверка на правилността на приложението на материалния закон от въззивната инстанция, настоящият състав подчертава, че за да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна да бъде установено – на първо място, че лицето е осъдено с влязло в сила решение за заплащане на издръжка на определено лице, конкретизирана по размер и начална дата на дължимост. На второ място, че след влизане в сила на осъдителното решение лицето съзнателно не е изплатило дължимите вноски в размер на две или повече месечни вноски. По настоящето производство въззивният съд е обсъдил съдържанието на Решение № 400 от 17.12.2012г. по гр. дело № 949/2012г. на Велинградски РС, с което е одобрено споразумение за прекратяване на брака между Н. М. и С. М. М.. Посоченото съдебно решение установява задължение за подс. М. за плащане на издръжка на непълнолетното дете Н. Н. М. в размер на 150 лв. месечно и на малолетното дете Н. Н. М. в размер на 100 лв. месечно. Съдържанието на посоченото решение, въз основа на което възниква задължение за подсъдимия за плащане на издръжка, обосновава извод за това, че по силата на решението такова задължение за плащане на издръжка е налице само по отношение на детето Н. М.. Липсва осъдителен диспозитив на решението за плащане на издръжка от подс. М. на детето М. М.. Този извод е направен от въззивния съд при анализ на писмените доказателства, приети и приложени по делото и правилно е обосновал възприемане на различна фактически обстановка от тази, приета от първостепенния съд. Съдържанието на решението, с което е одобрено постигнато споразумение за прекратяване на брака, по реда на чл. 50 от Семейния кодекс, включващо и задължение за издръжка на децата от брака, сочи на липса на осъждане на подс. М. да плаща издръжка на детето М. М.. При тези данни, въззивният съд правилно е приел, че липсва влязло в сила осъдително решение за заплащане на издръжка от подс. М. на малолетното му дете М. Н. М.. Поради това, въззивният съд не се е съгласил с възприетото от първостепенния съдебен състав по отношение на това, че подс. М. е осъществил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка на своя низходяща – М. М., след като е осъден да плаща такава. Изводите на въззивния съд по приложението на материалния закон не могат да бъдат критикувани, защото те са резултат от правилна (макар и не достатъчно защитена в мотивите) оценка на съставомерността на деянието. Необходима предпоставка от обективна страна за реализиране на отговорност за неплащане на издръжка, е задължението за плащане на издръжка да е възникнало въз основа на влязло в сила съдебно решение. В случая, влязлото в сила решение № 400/17.12.2012г. по гр. дело № 949/2012г. на Велинградски РС не съдържа осъдителен диспозитив за плащане от страна на подс. М. на издръжка на низходящата му – М. М., за неплащането на което той е обвинен и осъден от първата инстанция. След като подс. Н. М. не е осъден с влязло в сила решение да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си М. М., то не може да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност. Без значение в тази връзка са сочените в протеста съображения за това, че впоследствие е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението на гражданския съд, за което обстоятелство нито е искано събиране на доказателства от страна на обвинението пред инстанциите по същество, нито са приобщени писмени доказателства по делото. Даже и в случай на последващо инкриминирания период постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 400/17.12.2012г., то това решение би влязло в законна сила след изтичане на съответен срок от постановяването му и едва след това би било налице „осъждане” за плащане на издръжка (независимо от началния момент на дължимост на издръжката), което осъждане е изискуемо от обективна страна в състава на престъпление по чл. 183 от НК. Не могат да бъдат възприети като основателни доводите в протеста за това, че подс. М. е участвал в съдебното заседание пред районния съд, в което е одобрена постигнатата между страните спогодба за прекратяване на брака, включително и за дължимата от него издръжка на двете деца, че той е знаел, че дължи издръжка и макар и със забава, е заплащал такава, които доводи са развити в подкрепа на тезата за съставомерност на извършеното. Те не се възприемат, понеже не може чрез знанието за дължимост на издръжка на родените от прекратения брак деца, да се обосновава осъществяване на елемент от обективна страна – наличие на влязло в сила решение, с което лицето е осъдено да плаща издръжка на свой низходящ в определен размер. В този смисъл, в Решение № 484/1980г. на ВС, І Н.О. е посочено, че „за да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 от НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава.” Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, поради което претенцията в протеста за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не може да бъде удовлетворена. В рамките на установените факти правилно съставът на Пазарджишки ОС е приел, че деянието не е осъществено от обективна страна и е оправдал подс. М. по възведеното му обвинение. Лишено е от основание и оплакването за допуснато при въззивното разглеждане на делото съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в ограничаване на правата на прокуратурата като страна в процеса, за събиране на доказателства. На първо място, по отношение на обстоятелството дали е постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка, на което се позовава държавното обвинение, прокуратурата не е искала пред инстанциите по същество събиране на доказателства. Освен това, отказът на решаващия въззивен съд да допусне доказателства по искане на страните, включително и на прокуратурата, не винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Такова би било нарушението, ако отказът е довел до нарушение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, каквото в случая не е налице. На второ място, действително са допуснати процесуални нарушения, но те са свързани не с ограничаване на правата на прокуратурата като страна в процеса, а с ограничаване правото на защита на подс. М.. Това е така, понеже е накърнено правото на подсъдимия да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, както и правото на лично участие в процеса във всички негови фази. Макар участието на подсъдимия в съдебно заседание да не е задължително с оглед тежестта на обвинението, което му е повдигнато, това не означава, че за съда не е налице задължение надлежно да уведоми лицето за образуваното съдебно производство и да го призовава за съдебните заседания. Налице е привличане на М. като обвиняем на досъдебното производство в негово отсъствие, а след внасяне на обвинителния акт в районния съд, не са направени никакви усилия за редовното му уведомяване и за изпълнение на процедурата по чл. 254 от НПК. Призовката от известния адрес на подсъдимия е върната в цялост с отбелязване, че лицето работи в Испания. Това съвсем не е било достатъчно, за да приеме съдебният състав липса на пречки за разглеждане на делото, като е следвало чрез съответни справки да бъде изяснено дали е възможно връчване на препис от обвинителния акт и призоваване за съдебно заседание и при положително установяване на невъзможност лицето да бъде призовано едва тогава делото да се разгледа в негово отсъствие. Освен това, липсва изявление на упълномощения защитник, че подсъдимият е бил уведомен от него за датата на съдебно заседание. Действително, подс. М. е имал упълномощен защитник, но правото на подсъдимия на защитник е отделно и самостоятелно от правото да научи в какво се обвинява и правото на лична защита. Така че, с разглеждането на делото от районния съд в отсъствие на подс. М., без да му е връчен препис от обвинителния акт и без да са положени дължимите усилия да бъде призован за съдебното заседание, е допуснато нарушение на процесуалните правила, понеже е накърнено правото му на защита. Такова нарушение е допуснато и при разглеждане на делото пред въззивния съд. Настоящата инстанция констатира, че Пазарджишкия окръжен съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с постановяване на съдебния си акт. Актът, с който се е произнесъл въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, е присъда. По отношение на този акт, съобразно нормата на чл. 339, ал. 3 от НПК следва да се приложат изискванията на чл. 310 от НПК и чл. 311, ал. 1, т. 7 от НПК. Тези изисквания не са изпълнени от въззивния съд. Видно от съдържанието на протокола от съдебното заседание по внохд № 138/2014г. от 29.04.2014г., след изслушване на съдебните прения съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок и липсва отразяване на изискуемото обявяване на присъдата публично, в присъствие на страните. Неспазването на процесуалните изисквания за постановяване на присъдата от въззивната инстанция съставлява съществено нарушение на процесуалните правила (в този смисъл, Решение № 581/29.12.2011г. на ВКС, I Н. О.). Посочените нарушения на процесуалните правила, имащи характер на съществени, в настоящия случай не могат да обосноват упражняване от настоящата инстанция на правомощието по чл. 354, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, понеже с постановяване на оправдателна присъда правата на подсъдимия са охранени в най-пълна степен. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 25 от 29.04.2014г., постановено по внохд № 138/2014г. на по описа на Пазарджишки окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.