6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
София, 24.04.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1027/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 633 от 30.09.2013 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на постановеното от Софийски апелативен съд, 5 състав, въззивно решение № 1518 от 10.08.2012 г. по т. д. № 748/2012 г. в частта, с която е потвърдено решение № 1208 от 09.11.2011 г. по т. д. № 1344/2010 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против З. С. З. иск за установяване, че З. С. З. дължи на [фирма], солидарно със [фирма], разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 19.11.2008 г., въз основа на който са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в производството по гр. д. № 49103/2009 г. на Софийски районен съд.
В подадената от ищеца [фирма] касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът определя като необосновани и незаконосъобразни изводите на въззивния съд за доказана гаранционно - обезпечителна връзка между издадения от [фирма] запис на заповед и договор от 19.11.2008 г. за доставка на арматура и за погасяване на вземането по записа на заповед за разликата над сумата 4 681.76 лв. чрез извършени по договора плащания. Навежда оплаквания, че съдът е нарушил чл.485, ал.2 ТЗ като е мотивирал отхвърлянето на иска срещу авалиста З. З. с погасяването на договорните задължения на издателя, без да отчете самостоятелния характер на авала и недопустимостта авалистът да се освобождава от отговорност към поемателя с възражения, основани на каузално правоотношение между издателя и приносителя.
Ответникът по касация З. С. З. от [населено място] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, поддържани в открито заседание от процесуалния му представител по делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
С решение № 1208 от 09.11.2011 г. по т. д. № 1344/2010 г. на Софийски градски съд е признато за установено по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в полза на [фирма] солидарно към [фирма] и З. С. З. за сумата 4 681.78 лв. - непогасена част от задължение по запис на заповед от 19.11.2008 г., издаден от [фирма] и авалиран от управителя на дружеството З. З., и е отхвърлен искът за съществуване на вземането по записа на заповед до пълния размер от 50 000 лв. В частта, с която искът е уважен за сумата 4 681.78 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е приел, че предявеният по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК установителен иск е неоснователен за разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв., тъй като за тази част вземането по записа на заповед е погасено преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в резултат на плащания, извършени от [фирма] в изпълнение на сключен с [фирма] договор от 19.11.2008 г. за доставка на арматура, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, въззивният съд е направил извод, че с плащанията по каузалната сделка е погасено и гаранционното задължение на издателя по записа на заповед до размер на платените суми. Поради това е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска против [фирма] за разликата над 4 681.76 лв. до 50 000 лв. В тази част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд и в частта за отхвърляне на иска срещу ответника З. С. З. в качеството му на авалист по записа на заповед. Изложил е съображения, че задължението на авалиста би могло да съществува само доколкото съществува задължението на издателя и че след като по делото е доказано частичното погасяване на задължението на издателя като последица от плащанията, извършени в изпълнение на обезпечения със записа на заповед договор, по аргумент от чл.123 ЗЗД задължението на авалиста също следва да се счита за погасено до размер на платените суми.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни въпроси, обусловили отхвърлянето на иска срещу физическото лице - авалист : Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя.
В определението за допускане на касационно обжалване е посочено, че на поставените въпроси е даден отговор с постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В решенията, които имат характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че : Уреденото в чл.483 - чл.485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава, и поради това авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората; Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. На настоящия състав е служебно известно и решение № 40 от 05.06.2012 г. по т. д. № 148/2011 г., с което след допуснато касационно обжалване по идентични правни въпроси състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че установената недобросъвестност на приносителя изключва правото на последния да иска изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, в това число и възражението му за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя; В тези случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи.
Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС и в нарушение на материалния закон - чл.485, ал.2 ТЗ.
Неправилно е становището на въззивния съд, че задължението на менителничния поръчител към приносителя на записа на заповед съществува само дотолкова, доколкото съществува задължението на самия издател. За разлика от договора за поръчителство по чл.147 ЗЗД, менителничното поръчителство по чл.483 ТЗ /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо задължението на издателя на менителницата/записа на заповед, за чието обезпечаване е поето. А. за самостоятелния характер на авала се съдържа в разпоредбата на чл.485, ал.2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Правилото на чл.485, ал.2 ТЗ важи и в хипотезата, когато с менителничното поръчителство е гарантирано задължение по запис на заповед, издаден за обезпечаване на каузално правоотношение между издателя и поемателя на менителничния ефект, по което авалистът не е страна. Поради неакцесорния характер на менителничното поръчителство погасяването на поетото от издателя менителнично задължение вследствие погасяване на обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение между него и поемателя е ирелевантно за отговорността на авалиста. След като не е страна по каузалното правоотношение, авалистът остава задължен за сумата по записа на заповед и принципно няма право да противопоставя на поемателя възраженията на издателя за погасителен ефект на извършените в изпълнение на каузалната сделка плащания. Изключение от това принципно разрешение е допустимо само при недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на поемателя, която по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК подлежи на доказване от авалиста. Приемайки, че ответникът - авалист е освободен частично от отговорност към ищеца - поемател поради частично погасяване на менителничното задължение на издателя вследствие извършени от него плащания по каузалната сделка, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед, въззивният съд е отрекъл самостоятелния характер на авала и е нарушил разпоредбата на чл.485, ал.2 ТЗ.
Независимо от допуснатото нарушение на материалния закон, крайният извод в обжалваното решение за неоснователност на иска по чл.422, ал.1 ГПК срещу ответника - авалист за разликата над сумата 4 681.86 лв. до сумата 50 000 лв. е правилен.
С влязлата в сила част на първоинстанционното решение е формирана сила на пресъдено нещо между страните относно правопораждащите спорното вземане юридически факти - наличие на действителен запис на заповед за сумата 50 000 лв., издаден от [фирма] за обезпечаване на сключен с [фирма] договор от 19.11.2008 г. за доставка на арматура, и валидно поето менителнично поръчителство по записа на заповед от З. З.. Поради забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на разрешения със сила на пресъдено нещо спор поддържаните от ответника по касация възражения, че не е авалист, а поръчител по смисъла на чл.138 ЗЗД, че записът на заповед е бланков и недействителен и че не е предявен, са преклудирани и не следва да се обсъждат. Страните са обвързани и от установеното в мотивите към решението, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 03.09.2011 г., менителничното задължение на издателя е било погасено за разликата над сумата 4 681.78 лв. до пълния размер от 50 000 лв. като последица от плащанията, извършени в изпълнение на обезпечения със записа на заповед договор.
Ответникът З. З. е противопоставил срещу иска възражение за недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право с оглед използването на записа на заповед за повторно удовлетворяване на менителничното вземане, погасено частично чрез плащания по сключения с другия ответник договор. По делото не е съществувал спор, че към датата на сключване на договора, съвпадаща с датата на издаване на записа на заповед, З. З. е изпълнявал функциите на управител на [фирма] и в това качество е подписал договора и записа на заповед от името на дружеството. В качеството на управител З. е вписан като получател на издадените от [фирма] фактури за задълженията на [фирма] по договора, които впоследствие са послужили като основание за осъществяване на плащанията, чрез които задълженията са погасени за разликата над сумата 4 681.78 лв. Участието на физическото лице - ответник при възникване на каузалното и на менителничното правоотношения между издателя и поемателя на записа на заповед подкрепя основателността на направеното възражение за недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право при използването на записа на заповед в производството по чл.417 ГПК. Обстоятелствата, при които е издаден записът на заповед, сочат на знание у ищеца, че менителничното задължение на издателя е поето единствено с цел обезпечаване на породеното от договора задължение, което предполага възражения за погасяване на задължението по записа на заповед като последица от плащания в изпълнение на договора, респ. че със същата цел е учредено и менителничното поръчителство по записа на заповед от управителя на дружеството - издател. Въпреки знанието на тези обстоятелства и на факта, че към 03.09.2011 г. обезпеченото със записа на заповед договорно задължение на издателя в размер на 50 000 лв. е било погасено чрез плащане за разликата над 4 681.78 лв., ищецът недобросъвестно е пристъпил към снабдяване със заповед по чл.417 ГПК за изпълнение и на погасената част от дълга, злоупотребявайки по този начин с притежавания запис на заповед. Доказаната недобросъвестност и злоупотреба с право легитимират ответника - авалист да противопостави на ищеца - поемател произтичащите от каузалното правоотношение правопогасяващи възражения на издателя, които водят до извод за несъществуване на вземането по записа на заповед за разликата над сумата 4 681.78 лв. до пълния размер от 50 000 лв.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно в допуснатата до касационно обжалване част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск на [фирма] срещу З. С. З. за разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски апелативен съд, 5 състав, въззивно решение № 1518 от 10.08.2012 г. по т. д. № 748/2012 г. в частта, с която е потвърдено решение № 1208 от 09.11.2011 г. по т. д. № 1344/2010 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против З. С. З. иск за установяване, че З. С. З. дължи на [фирма], солидарно със [фирма], разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 19.11.2008 г., въз основа на който са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в производството по гр. д. № 49103/2009 г. на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |