Ключови фрази
преклузивен срок * оспорване на произход * указания на съда

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

403

София,05.12.2008 г.

 

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести октомври  през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ЧЛЕНОВЕ:              АЛБЕНА БОНЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1259 по описа за 2008 г. взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Т. Р. В., действащи чрез адв. И срещу определение № 43/2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 64/2008 г., с което „потвърждава” определение № 43/21.03.2008 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 287/2006 г.

С него е прекратено производството по делото, поради пропуснат преклузивен срок за предявяване на иск по чл. 33, ал. 1 СК.

Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по частната жалба Б. Л. В. чрез процесуалния си представител адв. П е възразила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Лора Т. В. , действаща чрез назначения й от съда особен представител – адв. Д не отговаря по частната жалба.

Отдел „З” при Д. „С”, гр. Б. не е взел становище по частната жалба.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение.

Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая намира приложение хипотезата на чл. 280, т. 3 ГПК. Изтичането на преклузивен срок за предявяване на иска, както и задължителността на указанията, дадени от по-горната инстанция, са особено съществени процесуално-правни въпроси за конкретния спор, а и за правоприлагането с оглед принципния им характер.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Т. В. е предявил против съпругата си Б. В. и роденото по време на брака дете Л, действаща чрез назначения й от съда особен представител – адв. Д, иск по чл. 33, ал. 1 СК за оспорване на бащинство.

С определение от 16.09.2006 г. Бургаският окръжен съд е прекратил производството по делото, като на базата на събраните гласни доказателства е приел за установено, че бащата е узнал за раждането на детето преди повече от една година от подаване на исковата молба.

Това определение е отменено от въззивния Бургаски апелативен съд, който е достигнал до обратни фактически и правни заключения и делото е върнато на първата инстанция за разглеждане на спора по същество.

При връщане на делото в първостепенния съд е изслушана съдебномедицинска експертиза от вещо лице гинеколог. Допусната е и съдебна ДНК експертиза, която не е изготвена поради неявяване на майката с детето /три съдебни поръчки с по две съдебни заседания всяка, са върнати от СРС като неизпълнени/.

Ответницата Б. В. се е бранила с възражението за пропуснат преклузивен срок и в тази връзка, съдът е допуснал по нейно искане до разпит нови двама свидетели.

Дал е ход на устните състезания на 18.02.2008 г.

Установил е, че Т. В. и Б. В. са съпрузи, които са във фактическа раздяла, като мъжът живее и работи в И. от 1999 г., а жената е в гр. Б..

Д. Л. е родено на 07.02.2002 г.

Окръжният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът узнал за раждането на детето не през декември 2005 г., както твърди, а през месец януари 2005 г. при среща в София със свидетеля П. И. молба е подадена на 07.07.2006 г.

Това определение е потвърдено от въззивния съд.

То е неправилно.

Принципно вярно е това, че определението, с което се прекратява производството по делото като недопустимо или това, с което по-горната инстанция отменя такъв акт, не се ползват със сила на присъдено нещо.

Такава е призната единствено на актовете, с които съдът решава материално-правен спор по същество.

В случая, обаче, съдът повторно е разгледал въпроса за това дали е пропуснат преклузивния срок за предявяване на иска, след като той е вече разрешен в същото съдебно производство от по-горен съд по пътя на обжалването.

Първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази с указанията, дадени му от въззивната инстанция в производството по чл. 213 и сл. ГПК /отм./ и всяко евентуално твърдение за недопустимост на решението поради наличие на процесуална пречка – пропуснат преклузивен срок, страните могат да релевират само по пътя на обжалването на самото решение.

В производството по чл. 213 и сл. ГПК /отм./ страните са могли да поискат събиране и на нови доказателства, така че второстепенният съд да има възможност да обсъди и тях и въз основа на цялостен анализ по правилата на чл. 188, ал. 1 ГПК да направи извод за датата, когато ищецът е узнал за раждането на детето, от който момент започва да тече и срока за предявяване на иска.

Това не е сторено, а при връщане на делото с указание до първоинстанционния съд да постанови решение по същество, той на практика започва отново исковия процес, като не само, че игнорира определението на въззивния съд, но и събраните до момента доказателства, като допуска нови, обсъжда само тях и преценява отново единствено въпроса за началния момент, от който в случая е започнал да тече срока по чл. 33, ал. 1 СК.

Така е процедирал и второстепенния Бургаският апелативен съд в атакуваното определение.

В заключение, определението, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд за постановяване на решение по делото. В интерес на малолетното дете е спорът да бъде възможно най-бързо разрешен и с оглед изхода то да има възможност да изисква определено поведение от Т. В. като от свой баща или от свое има да установи произход по чл. 41 СК.

МОТИВИРАН от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 43/2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 64/2008 г., с което „потвърждава” определение № 43/21.03.2008 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 287/2006 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Бургаския окръжен съд за постановяване на решение по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: