Р Е Ш Е Н И Е № 338 С о ф и я, 16 октомври 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 с е п т е м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 1088/2014 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК осъденият Г. Т. Г. от [населено място], област Враца претендира отмяна на решение № 226 от 05.06.2014 г., постановено по н.д.№ 296/2014 г. от Върховния касационен съд – ІІІ н.о. в производство по реда на чл.354, ал.5, изр.2-ро вр.чл.353, ал.5, пр.2-ро от НПК с доводи за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК и искане за неговото изменяване за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК и намаляване на размера на присъденото в полза на ищцата К.Б. обезщетение. Представителят на Върховната касационна прокуратура оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение. Осъденият Г. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява в производството пред ВКС. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 1 от 31.01.2011 г. по НОХД № 198/2010 г. на окръжен съд-Враца подсъдимите К. А. М. от Враца, Т. Б. А. от [населено място], област Враца и Г. Т. Г. от [населено място], област Враца са признати за невинни по обвинението в това на 10.07.2008 г. във Враца, в съучастие като извършители, подс.Г. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си да са отнели чужда движима вещ – мъжко кожено яке на стойност 108 лева от владението на Г. И. Б. от Враца, с намерение противозаконно да я присвоят, употребявайки за това сила, като са му причинили средна телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, от което е последвала смъртта му на 13.07.2008 г. и са оправдани по предявеното им обвинение по чл.199, ал.2, т.1, пр.1-во вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за всички и вр.чл.63, ал.2, т.1 от НК за подс.Г.. Отхвърлен е изцяло предявеният от пострадалата К. Г. Б. от Враца – майка на починалия Г. Б. иск в размер на 250 000 лева, представляващ претендирано от нея обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането й, като неоснователен. По протест на окръжна прокуратура-Враца и жалба на повереника на гражданската ищца и частна обвинителка К.Б. адв.Я.С. от АК-Враца с решение № 227 от 19.12.2011 г. по ВНОХД № 401/2011 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната първоинстанционна присъда. По касационна жалба на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца ВКС с решение № 201 от 24.04.2012 г. по н.д.№ 553/2012 г. – ІІІ н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по спазване на правилата относно годността на ползваните доказателствени средства и дължимия им се доказателствен анализ и за правилното приложение на материалния закон. При новото разглеждане на делото по ВНОХД № 406/2012 г. Софийският апелативен съд с решение № 357 от 14.01.2013 г. отново е потвърдил първоинстанционната присъда на Врачанския окръжен съд. Инициираното второ поред касационно производство по протест на апелативна прокуратура-София и жалба на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца по н.д.№ 487/2013 г. на І н.о. на ВКС е приключило с постановяване на решение № 209 от 04.07.2013 г. за отмяна и на второто поред въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на апелативния съд с констатации за недостатъци и в неговата (на втория въззивен състав) дейност по оценка на доказателствата и по правилното приложение на материалния закон и за изпълнение на дадените от предишния касационен състав указания за изясняване на съществени обстоятелства за правилното решаване на делото. При третото и последно въззивно производство по ВНОХД № 687/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд е било проведено допълнително съдебно следствие в изпълнение на указанията за преразпит на свидетели и изслушване на повторна съдебномедицинска експертиза, като с присъда № 45 от 14.11.2013 г. първоинстанционната оправдателна присъда е отменена изцяло, подсъдимите М., А. и Г. са били признати за виновни в извършването на престъплението по чл.199, ал.2, т.1, пр.1-во вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за всички и вр.чл.63, ал.2, т.1 от НК за подс.Г., като при условията на чл.54 от НК са осъдени първите двама на по 15 години лишаване от свобода, а подс.Г. – на 5 години лишаване от свобода, които наказания първите двама да изтърпят при първоначален строг режим в затвор, а последният – при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважен е предявеният от ищцата Б. иск, като тримата подсъдими са осъдени солидарно да й заплатят сумата от 250 000 лв като обезщетение за причинените й неимуществени вреди от загубата на сина й, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са в тежест на подсъдимите направените по делото разноски по 859,77 лв за всеки един от тях, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 3733 лв. По касационни жалби на защитниците на подсъдимите М. и А. – адв.Св.Г. от АК-Враца и на подс.Г. – адв.В.Ф. и адв.М.Д. от АК-Враца Върховният касационен съд по н.д. № 296/2014 г. в производство при условията и съобразно правомощията си по чл.354, ал.5, изр.2-ро от НПК с решение № 226 от 05.06.2014 г. е изменил въззивната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимите М., А. и Г. в престъпление по чл.124, ал.1, пр.3-то от НК за всички и вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК за подс.Г. и при условията на чл.54 от НК е намалил размерите на наложените им наказания от по 15 години на по 3 години и 6 месеца на първите двама и от 5 години на 2 години за подс.Г., постановявайки тези наказания да се изтърпят при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част първоинстанционната присъда е оставена в сила, като в тежест на подсъдимите са присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 2100 лв ( още по 700 лв за всеки един от тях). С искането си на основание чл.420, ал.2 от НПК осъденият Г. навежда доводи за допуснати от състава на Върховния касационен съд съществени нарушения по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК, съзирайки неправилна оценка на доказателствата относно неговото участие при извършване на инкриминираното деяние, на обстоятелства за личността му като престъпен деец и продължителността на срока на наказателното му преследване, дало отражение върху изводите на съда при определяне на размера на наложеното му наказание и за отказа му да приложи института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, както и върху размера на присъденото и в негова тежест обезщетение за причинените вреди на пострадалата Б., като отправя молба за изменяване на касационното решение с намаляване на размера на наказанието му и приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и за намаляване на размера на присъденото на ищцата обезщетение. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за подадено в законоустановения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, имащ право на такова и срещу решение на касационната инстанция, подлежащо на проверка по реда за възобновяване на наказателни дела, поради което е допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Макар да се навежда като основание за възобновяване на делото и съществено нарушение на процесуалните правила, доводи в тази насока не се развиват, а съдържат несъгласие във връзка със справедливостта на отмереното на осъдения Г. наказание и главно с отказа на съда да отложи изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК. В тази насока се акцентира върху ниската му обществена опасност като деец, изводимо от младата му възраст при осъществяване на деянието, приноса му за постигане на нежелания тежък вредоносен резултат, които смекчаващи отговорността му обстоятелства били останали несъобразени при определяне на размера на наказанието му на предвидения от закона максимум след предвидената в чл.63, ал.1, т.3 от НК редукция, както и с настоящето му социално положение и дългия срок на проведеното наказателно преследване срещу него. Или, фактически не се оспорва извършеното от осъдения престъпление, установено по несъмнен начин в хода на проточилото се триинстанционно съдебното производство, както и по правилното приложение на материалния закон. Във връзка с така касираното основание ВКС в настоящия си състав намира за необходимо да отбележи, че при проверката на атакувания съдебен акт не установява несъответен на процесуалните норми анализ на доказателствената съвкупност, който да е опорочил изводите относно участието и на осъдения Г. в извършване на инкриминираното деяние и приноса му за настъпването на съставомерния резултат, по категоричен начин е изяснен и възприет механизмът на причиняване на смъртта на пострадалия Г. Б. вследствие падането му назад с удар на тилната част на главата му в терена, след нанасяне на силен удар в лицето му. Именно тези изводи на съда са му дали основание (като е отхвърлил и тезата на обвинението коженото яке на Б. да му е било отнето при нанасянето на побоя над него) деянието на тримата осъдени да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл.124, ал.1, пр.3-то от НК, осъществено от тях при независимо съпричинителство. Не се спори относно правилното приложение на материалния закон и не са налице както основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, така и такова по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото, последното съобразено от настоящия съдебен състав, доколкото ВКС-ІІІ н.о. в хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2-ро от НПК е използвал правомощията си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК да приеме за установени нови фактически положения и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като е изменил проверявания от него въззивен съдебен акт. При отмерване на дължимото се на всеки един от осъдените дейци наказание съставът на ВКС изрично е отбелязал равностойния им принос за постигане на вредоносния резултат – не са се задоволили само с конфликта в края на парка, но и тримата са преследвали пострадалия Б. в опита му да им се „изплъзне”, наобиколили са го и са му нанасяли множество удари (според експертите поне 10-на) в различни части на тялото и главата и накрая силен удар в лицето го е извел от равновесие с падане върху терена, от което е получил контузия на мозъка и е изпаднал в безсъзнание, в каквото състояние е изоставен на произвола на съдбата. Това е отчетено като упоритост и агресивност от тяхна страна, абсолютно ненужно с оглед незначителността на повода да му се нанесе такъв побой, при безспорността на паричното му задължение към заведението и което е изявил съгласие пред св.А.М. да обезпечи с предоставяне на якето си – факт, дал основание на съда да отрече първоначално предявеното на осъдените обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.2 от НК. На този фон, отчитайки чистото му съдебно минало и продължителността на процеса, стояща вън от процесуалното му поведение, както и младата му възраст при осъществяване на деянието (непълнолетен, но по-малко от месец до пълнолетието му), но и като е съобразил изключително високата обществена опасност на извършеното и постигнатия, макар и по непредпазливост престъпен резултат – смъртта също на млад човек, техен връстник, съдът е обосновал и правно защитил извода си защо Г. следва да изтърпи наказание на максимума на редуцираното на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание от 2 години лишаване от свобода и е отказал приложението на чл.66, ал.1 от НК. Не са били подминати и обстоятелствата, че Г. е студент със сравнително добър успех и продължава да повишава квалификацията си и че извършеното е инцидентно в живота му. Преценката на съда за прилагането или не на „условното” осъждане изисква, преди всичко, да се направи извод доколко без реалното изпълнение на определеното наказание лишаване от свобода ще е достатъчно да се въздейства върху дееца за поправянето и превъзпитанието му, докато превантивната последица от осъждането му върху останалите членове на обществото е поставено на втори план. В случая обаче липсват данни за поведение у осъдения Г., след извършване на деянието да е осъзнал противоправността му и да е обективирал в поведението си желание да се смекчат последиците от него. И настоящият разширен съдебен състав не намира основание както за намаляване на размера на санкцията му, така и за промяна в начина на изпълнението й. Съдът ясно и категорично е изразил становището си по наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и защо приема, че именно определеното на максимума на редуцираното на основание чл.63, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода с неговото ефективно изтърпяване е необходимо за неговото поправяне и превъзпитание, поради което не е допуснато както нарушение на процесуалните правила, на КПЧОС, така и неправилното приложение на материалния закон относно правилата за определянето му по вид, размер и начин на изпълнение. Искането в частта му за намаляване на размера на присъденото на майката на пострадалия Б. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението се подкрепя с довод, че не били отчетени „поведението на пострадалия, наличието на употребен алкохол”. Не друг, а именно осъдените като сервитьори в заведението са му сервирали алкохола, познавали са го и са се усъмнили в коректността му да заплати сметката си, но са приели уговорката му да остави като гаранция якето си и въпреки това са решили да го накажат сурово, като са му нанесли побоя с причиняване на фаталното нараняване. Това му поведение не може да бъде прието като съпричиняване на вредоносния резултат, което да обоснове намаляване на присъденото на майка му обезщетение за нелепата му смърт. Като се е съгласил с изложените от въззивния съд съображения и е потвърдил атакуваната въззивна присъда в тази й част, ВКС не е допуснал неправилно приложение на закона, а именно на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД. И в тази насока искането на осъдения Г. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Т. Г. от [населено място], област Враца за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 226 от 05.06.2014 г., постановено по н.д.№ 296/2014 г. от Върховния касационен съд – ІІІ н.о. за осъждането му за престъпление по чл.124, ал.1, пр.3-то вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :