5
Р Е Ш Е Н И Е
№34
гр. София, 16 май 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 64/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на защитниците на подсъдимите С. Г. В. и М. Д. М. срещу решение № 131/15.11.2018г. по внохд № 148/2018г. на Бургаски апелативен съд.
С първоинстанционна присъда № 47/30.04.2018г., постановена по нохд №186/2017г. по описа на Ямболски окръжен съд двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 20.09.2016г., в [населено място], общ.С., в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили В. Н. П., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което на основание чл.116, ал.1, т. 6, пр. 2 във връзка с чл.115 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл.54 от НК са осъдени както следва: М. М. - на 17/седемнадесет/ години лишаване от свобода, а С. В. – на 15/петнадесет/ години лишаване от свобода и е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията.
Съдът е признал подсъдимите М. и В. за невиновни в това да се извършили деянието предумишлено, с особена жестокост и с користна цел, поради което на осн. чл. 304 от НПК ги оправдал по предявеното им обвинение относно квалифициращите признаци на чл.116, ал.1, т. 6, пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК.
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия М. М. по нохд № 18957/2013г. по описа на РС - София наказание 1/една/ година лишаване от свобода, като постановил същото да се изтърпи при строг режим.
Съдът е приспаднал от така наложените на всеки от подсъдимите наказания лишаване от свобода времето, през което същите са били задържани под стража по делото, произнесъл се е по веществените доказателства и по разноските по делото.
С атакуваното пред настоящата решение първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размера на наложеното на подс. С. В. наказание от 15/петнадесет/ години лишаване от свобода на 11/единадесет/ години лишаване от свобода.
В останалата част първоинстанционния съдебен акт е потвърден.
В касационната жалба, подадена от името на подс. С. В. чрез неговите защитници, се заявяват всички касационни основания. В резултат на неправилен анализ на доказателствата въззивният съд е извел неверни заключения по фактите, касаещи конкретно извършените от подс. В. действия, поради което неправилно, неясно и вътрешно противоречиво е защитен извода, че същият е действал като съизвършител, с пряк умисъл за умъртвяване на жертвата. Поставя се акцент на заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза, като се изтъква, че то кореспондира с описания от подс. В. механизъм на деянието, поради което съдът неправилно не се е доверил на депозираните от него обяснения. Като последица от допуснатите съществени нарушения на процесуалните изисквания за анализ и оценка на доказателствените материали е допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в заключението, че подсъдимият В. е съизвършител в умишлено убийство. Според защитата в мотивите на съда е допуснато несъответствие между фактическите изводи и дадената им правна оценка, тъй като съдът е посочил, че действията на подсъдимия В. представляват помощ, а същевременно е пояснил, че той е реализирал престъпната дейност като извършител. Оспорват се изводите относно субективната страна на деянието. Твърди се, че подсъдимият В. не е имал какъвто и да е умисъл за умъртвяването на жертвата, а съприкосновението му с нея е било продиктувано от намерението да се предотврати разрастването на конфликта между подс. М. и дядо му и последващите му действия говорят на умисъл за лично укривателство. Независимо от това се претендира преквалифициране на деятелността на подсъдимия като помагаческа по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК, а не като съизвършителска по чл. 20, ал. 2 от НК, така както неправилно са приели инстанциите по същество. Явната несправедливост на наложеното наказание се защитава с доводи за завишеност на същото и неотчитане на действителното значение на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства. В заключение се отправят алтернативни искания: за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия В. по повдигнатото обвинение; за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на първата или въззивната инстанция; за изменение на атакуваното решение и намаляване на наказанието до справедлив размер.
В жалбата от защитника на подсъдимия М. М. същественото нарушение на процесуалните правила се обосновава с недопускане и необсъждане на доказателства, съдържащи информация за оказан от подсъдимия В. на подсъдимия М. натиск и увещаване на свидетели, с цел депозиране на гласни доказателствени средства в полза на подс. В. и в ущърб на подс. М.. Оспорва се и дейността по кредитиране на комплексната псиатрично - психологична експертиза по отношение на подс. М., доколкото заключението не отговаряло на изискванията за компетентност на вещите лица и на Наредба № 2/26.10.2011г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. С доводи за същественото разминаване в размера на наказанията на двамата подсъдими и за липса на прецизен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства се оспорва справедливостта на наложеното наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно – иска се намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс. М. поддържа изцяло жалбата, като твърди, че процесуалните нарушения се изразяват в недопускането като доказателство на преписката по извършената проверка в Затвора – гр. Бургас, посочена в касационната жалба, а изготвените комплексни психолого-психиатрични експертизи не отговарят на изискването на Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда на извършването на експертизи. Поддържа се и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, защитено с доводи, че наказанието е следвало да се отмери не при баланс, а при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд и алтернативно- изменение на акта и намаляване размера на наложеното наказание.
Защитниците на подс. С. В. поддържат жалбата с изложените в нея съображения, с акцент върху неправилно възприетата от съдилищата форма на съучастие на В. в инкриминираното деяние, погрешно изведен механизъм на деянието и конкретния принос на подс. В. в него, неправилни изводи относно субективната страна на деянието и неотчитане на ролята на подсъдимия при отмерване на наказанието.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Според прокуратурата безспорно по делото е била установена съвместната задружна дейност на двамата подсъдими относно причиняването смъртта на пострадалия. Изразява се становище за несправедливо определяне на наказанията на подсъдимите в занижен размер, като поради липсата на съответен протест е налице пречка за коригирането им. Пледира се за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Подсъдимият М. М. не изразява становище по отношение на жалбата, но заявява своята невинност, а в последната си дума, моли наложеното му наказание да бъде намалено.
Подсъдимият С. В. поддържа казаното от неговите защитници, а в последната си дума, моли за справедлива присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Застъпените в хода на наказателното производство позиции на подсъдимите и техните защитници, указват на противоречиви интереси, поради което жалбите подлежат на самостоятелно обсъждане.
І. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия М. М. е неоснователна.
Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция не е допуснала претендираните от касатора процесуални нарушения, като е изпълнила задължението си да разкрие значимата за процеса фактология, след като е обсъдила и оценила достатъчен по обем и съдържание доказателствен материал, позволяващ еднозначни изводи по фактите. Принципно непълнота на доказателствата се констатира, само когато при разглеждането на делото, не са изяснени елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното му решаване. Следователно съдът е обвързан от задължение за събиране на доказателства единствено и само за установяване на относима към предмета на доказване информация. В настоящия случай, макар в мотивите на решаващите инстанции да липсва обособено произнасяне по писмените материали, касаещи съвместния престой на подс. В. и подс. М. в Затвора –Бургас и отношенията им с други лишени от свобода, както и водената по този повод преписка вх. № 3439/2016г. на ОП- Ямбол, по делото такива са приложени и приобщени като писмени доказателства (л. 173, л. 179, л. 181, л. 184 – 210, л.262 - 267, л. 298 от нохд № 186/2017г. по описа на ОС-Ямбол), като от съдържанието им може еднозначно да се заключи, че двамата подсъдими са с противоречиви интереси и всеки от тях е реализирал поведение в насока собствената си защита. Това обстоятелство се установява и от съдържанието на депозираните от тях обяснения, както и от приетите за достоверни показания на св. П. Р., на базата на които окръжният съд обосновано е заключил, че двамата подсъдими се опитват взаимно да си прехвърлят вината за извършеното убийство. Следователно коментираната в касационната жалба преписка не е останала извън полезрението на решаващия съд, а с необсъждането й не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до непълнота на доказателствата и нарушаване правото на защита на подс. М., тъй като от останалите доказателствени материали са могли да се направят обосновани фактически изводи относно релевантните за отговорността на подсъдимите обстоятелства и достоверността на депозираните от тях обяснения.
Следващото възражение относно дадената от съдилищата оценка на заключението на комплексната съдебно-психиатрична психологична експертиза на подс. М., също е без основание. Оспорваното заключение е надлежно приобщено към доказателствената съвкупност в съдебно заседание от 28.09.2017г. на първоинстанционния съд по нохд № 186/2017г. на осн. чл. 282 от НПК, като в него експертите Д. и А. са дали необходимите разяснения. Защитата е възразила срещу приемането му поради съображения, че към експертното изследване не е приложен проведения по време на психологичното изследване тест, като е претендирала непълнота на научните данни, а оттам и на експертните изводи. Това е посочено като аргумент за доказателствено искане – за назначаване на допълнителна експертиза или поставяне на допълнителна задача на експертите. Правилно първоинстанционният съд е оставил обсъжданото искане без уважение, доколкото в разясненията си експертите са посочили, че са използвали определен тест, който е бил предмет на научното им обсъждане и чиито резултати са залегнали в съобразителната част на експертизата. Подробно в нея е посочено (л. 64, т. 4 от ДП ), че психологичното изследване на подс. М. е проведено в условията на следствения арест чрез „анализ на документите по делото, дистанцирано наблюдение, даващо насоки за емоционалната устойчивост, неструктурирано диагностично интервю, многофакторен личностен въпросник РР1 /модифицирана форма В - А.А. Крьшов, Ф.Корози/, както и тест за изследване на личностовите акцентуации. Така на основата на задълбочено психологическо изследване е установено, че подс. М. представлява междинен психичен тип-между екстроверт и интроверт, със смесен тип динамика на нервните процеси, при които се откриват черти както на екстроверта, така и на интроверта. При него е установен слаб контрол над импулсите, той е емоционално лабилен, с холеричен темперамент- с висока реактивност, раздразнителен, нетърпелив, неуравновесен, правещ всичко възможно за да е център на внимание, властен и егоцентричен. Експертите са се обединили около становището, че той обича да преувеличава собствената си роля в различни ситуации, като е склонен да фантазира и да героизира себе си и е склонен към прояви на вербална и физическа агресия. Стремежите му са ориентирани към парите-финансова независимост и богатство, като парите са приоритет и основна мотивация за така сформираното асоциално поведение. Резултатите от проведеното изследване показват наличие на склонност към лъжа и социално желателно поведение. Негативната характеристика на подс. М. в психологически план е убедително защитена от експертите, чиято компетентост голословно се оспорва в касационната жалба с декларативни доводи за нарушения на Наредба № 2 от 26.10.2011г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнописихологичните експертизи/обн. ДВ бр.91/2011г./. Конкретни доводи в подкрепа на обсъжданото възражение не са посочени, поради което няма как да бъдат предмет на нарочен коментар в настоящето изложение. Друг е въпросът, че нито пред първата, нито пред въззивната инстанция защитата е изтъквала нарушения на посочения нормативен акт при изготвяне и изслушването на комплексната експертиза. Достатъчно е да се отбележи, че оспорваното заключение правилно е поставено в основата на фактическите изводи на съдилищата, тъй като отговаря на изискванията за компетентост, обоснованост и пълнота.
Неоснователно жалбоподателят М. претендира несправедливост на наложеното му наказание. Оплакването е развито в две насоки – че престъплението е извършено на битова основа, както и че на съучастника съизвършител - подс. В. е наложено наказание „лишаване от свобода” в значително по - нисък размер от този на подс. М., поради което степента на участие на двамата съизвършители е останала несъобразена от решаващите инстанции. Битовият характер на убийството сам по себе си не може да оправдае необходимостта от по-снизходително третиране на дееца, тъй като поначало умишленото умъртвяване на роднина (както е в настоящия случай) произтича от „битови” причини. Следователно характерът на деянието в конкретния случай не води до извод за занижената му степен на обществена опасност. Що се касае до обстоятелството, че на съучастника - подс. В. въззивният съд е определил значително по-ниско наказание, то не може да има самостойно значение при преценката справедливостта на наложеното на подс. М. наказание, най-малкото защото е относимо към друго лице, а не към него. Вярно е, че съгласно чл. 21, ал. 1 от НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Затова, в случаите на съучастие, съдът е длъжен да отграничи конкретно реализираната от всеки от съучастниците престъпна деятелност, като обоснове конкретния принос на съучастниците за настъпването на общественоопасните последици, така че наложеното на всеки от дейците наказание да е съответно на извършеното от него престъпление и индивидуалния му принос. В настоящия случай, към съдилищата не може да бъде отправен упрек за игнориране на обстоятелствата по чл.54 от НК или надценяване на такива по отношение на подс. М. и наказанието, което той следва да понесе за извършеното от него убийство на дядо му. Именно различието в мотивацията, действията и приноса на подс. М. от тези на съучастника му - подс. В., е дало основание на първоинстанционния съд, а впоследствие и на въззивния съд да му наложат една по - сериозна санкция, която ВКС няма основание да смекчи. Известно е, че изводът за явна несправедливост на наложеното наказание предполага положителна констатация, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Следователно необходимата корекция в наказанието се явява последица от заключение за неправилна дейност на съдилищата по индивидуализация на наказанието. Такава в конкретния случай не е налице. Въззивният съд е утвърдил дейността на окръжния съд по индивидуализация на наказанието при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, според действителното им значение и тежест. Съобразени са конкретната обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние и правилно като справедливо и съответно на престъплението е наложено наказание в размер около средния, а именно 17 (седемнадесет) години лишаване от свобода. Отчетеното единствено смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство – младата му възраст - не обуславя необходимост от намаляване размера на наложеното наказание. Не са били игнорирани, нито надценени отегчаващите отговорността, с особена тежест от които факта на предходните осъждания на подсъдимия и обстоятелството, че деянието е било извършено именно в изпитателния срок на едно от тях, което го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност. При това положение касационната инстанция счете, че по делото не се констатират нови, различни или неотчетени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обуславят извод за несправедливост на отмереното наказание и които да доведат на неговата корекция в посока намаляването или увеличаването му.
По изтъкнатите съображения ВКС намери развитите в касационната жалба на подс. М. М. доводи за неоснователни.
ІІ. Жалбата на подсъдимия С. В. също е неоснователна.
На първо място, претенцията за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е подкрепена с доводи за пороци в процесуалната дейност на съдилищата по събиране, анализа и оценката на доказателствените източници. Настоящият състав не констатира контролираната инстанция да е допуснала посочените от защитата на подс. В. процесуални нарушения, свързани с незаконосъобразно извършен доказателствен анализ и формираните въз основа на него фактически и правни изводи. В жалбата се претендира, че инстанциите по същество са пренебрегнали обясненията на подс. В., в които той е отрекъл участието си в убийството на пострадалия П., а съприкосновението с жертвата обяснил с опита си да предотврати разрастването на конфликта между подс. М. и дядо му - жертвата В. П., при който опит се подхлъзнал, изгубил равновесие и е паднал, като пострадалият го е затиснал с тялото си, а допълнителна тежест е оказвал и подсъдимият М., който е душел жертвата в този момент. С това, според защитата и подс. В., е била ограничена възможността му да се движи, включително и да извършва каквито и да било действия както по подпомагане на подс. М. при умъртвяването на дядо му, така и действия по подпомагане на жертвата. Описаният от подс. В. механизъм намирал подкрепа в заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза, поради което неправилно контролираните инстанции приели, че той е действал в съучастие като съизвършител с подс. М. и при общ умисъл с него за умъртвяването на пострадалия.
Оплакването е неоснователно, тъй като не намира обективна опора в отразената в мотивите на решаващите инстанции аргументация, съответна на действителното съдържание на доказателствения материал, обсъден задълбочено и внимателно от съдилищата. Контролираната инстанция не е допуснала превратно тълкуване на доказателствените материали, нито е подценила, надценила или игнорирала едни доказателства за сметка на други. В съответствие с изискванията на процесуалния закон правилно въззивната инстанция е утвърдила изцяло фактическите констатации на окръжния съд досежно наличието на общ умисъл при съизвършителите подс. М. и подс. В. за умъртвяване на жертвата, както и конкретно реализираните от подс. В. действия, насочени към задържането тялото на пострадалия, докато подс. М. го е душел, чрез т.нар. „загърляне” с въже. На основата на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза (л. 405-л.474 от нохд № 186/2017г. по описа на ОС-Ямбол) е установено, че на пострадалия са причинени травматични увреждания в областта на главата, шията, гръден кош, корем, като след задълбочен преглед и на отразеното във фотоалбума към аутопсията кръгът на травматичните увреждания е разширен. Вещите лица са се обединили около извода, че всички травматични увреждания са причинени по най-общ механизъм на удар, притискане, триене, разтягане с или върху твърд тъп предмет. Травматичните увреждания в лицевата област са разположени в предната, лицевата част на главата и не може да се изключи да са получени при падане върху пода по начина, описан от подс. М.. Същевременно - не е възможно да са получени при падане по гръб на терена и удар в терена, каквото падане като механизъм е описано от подс. В.. Загърлянето чрез примка, какво е прието че е налице осъществено от подс. М., докато подс. В. е държал тялото на жертвата, не представлява еднократно затягане на примката и не е било със затваряне на примката - т.е. не са прекръстосвани двата дърпани от дееца края на примката продължително време. Паралелно с това от вниманието на съда не е убегнало и обстоятелството, че са налице данни за притискане с ръце в областта на устата, притискане и затискане на носа на жертвата. Деецът и жертвата са сменяли взаиморазположението си, като асфиктичния процес е протекъл сравнително бавно, а пострадалият е оказвал съпротива. Отговорът, отразен от вещите лица в т.10 от експертното заключение, че „хипотезата, лансирана от С. В. е напълно възможна като хронология на събитията, времетраене на процеса, промените в положението на дееца и извършителя, вида на въжето, начините и продължителността на затягане на примката” е съобразен от въззивният съд, който с основание се е доверил на подс. В. досежно обсъжданите обстоятелства. Предложената от защитата интерпретация, че заключението в най-пълна степен подкрепя обясненията на подс. В. не държи сметка за правната природа на експертизата и в частност – че тя е способ за доказване, чрез който се установяват доказателства, а самата тя не представлява доказателство. В обсъжданото експертно заключение не са обсъждани, а и е недопустимо да се обсъждат, мотивацията на подс. В., конкретния му принос в каузалния процес и субективното му отношение към извършеното и неговите последици. По тези въпроси и най-вече в частта относно мотивацията на дееца, насочена според него към хващане и събаряне на жертвата на земята с цел да се предотврати конфликта между нея и подс. М., дадените обяснения на подс. В., правилно са отхвърлени от въззивния съд като недостоверни, доколкото са изолирани от доказателствения материал и се опровергават от данните за последващите действия на подс. В., ненасочени в продължителен период от време (20-30минути) към предотвратяване на умъртвяването, възпирането на подс. М. или оказване на помощ на пострадалия. Оправдано твърденията на подсъдимия В., с които е отричал участието си в убийството и е обяснил действията си с мотива, че е искал да помогне на пострадалия и да предотврати разрастването на конфликта между него и внука му - подс. М., са оставени без доверие, доколкото изразяват неподкрепена от останалите доказателствени източници защитна версия.
При така посоченото, към фактическите изводи на контролираните инстанции относно механизма на причиняване смъртта на пострадалия П., конкретното участие на двамата подсъдими в него и насочеността на действията им към умъртвяването на жертвата, не могат да се отправят упреци, доколкото те са резултат на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. ВКС напълно споделя изложените в този смисъл аргументи на контролираната инстанция. Безспорно установено по делото е, че двамата подсъдими съвместно са причинили смъртта на пострадалия П., като подс. В. е държал жертвата (макар и легнали на земята), а подс. М. я е душел чрез загърляне с въже, като асфиктичния процес е бил бавен, а жертвата е оказвала съпротива. Всяко от действията на двамата подсъдими е било възприето от другия, като всеки от тях е осъзнавал както естеството на своето поведение, така и естеството на поведението на другия деец, съгласявал се е с тях и е разбирал последиците му. Следователно е налице общ умисъл за убийството на В. П., а общественоопасния резултат - смъртта на пострадалия - е резултат на съвместната им съизвършителска дейност. При това положение неоснователно е възражението в касационната жалба с искане за преквалифициране на съучастническата дейност на подс. В. като помагаческа, а не като извършителска. Това възражение е било поставено и пред въззивният съд, който му е дал аргументиран отговор (вж.л.104 от внохд № 148/2018г. на БАС). Обстоятелството, че съдът се е съгласил, че действията на подс. В. са подпомагали действията на подс. М. по умъртвяването на жертвата не води до извод за неясна воля на съда, доколкото в последващото изложение той ясно е заявил извода си, че подс. В. е действал като съизвършител - предвид общността на умисъла и предвид инцидентното разпределение на ролите, като всеки от дейците е имал пълното съзнание както за личното, така и за поведението на другия деец и е съзнавал последиците от това поведение. Към посочената от решаващия съд няма какво допълнително да бъде посочено, освен това, че съгласно принципните положения, утвърдени в съдебната практика(вж. т.6 на постановление №2/1957г., ПлВС, изм. и доп. С ТР № 7/87г.) съизвършителство има и когато между съучастниците са разпределени ролите, които имат да изпълняват при извършване на убийството. Затова съизвършител се явява и този от съучастниците, който държи жертвата, когато останалите й нанасят ударите, от които е последвала смъртта, както е и в настоящия случай.
В заключение, при касационната проверка на атакувания съдебен акт не се констатира наличието на нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят връщане на делото за ново разглеждане или различно приложение на материалния закон.
На последно място, жалбата на подс. В. е неоснователна и в частта относно заявената явна несправедливост на наложеното наказание. С въззивния акт наложеното на подсъдимия В. е намалено съществено - от 15 (петнадесет) години лишаване от свобода на 11(единадесет) години лишаване от свобода, като въззивният съд е индивидуализирал наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. ВКС не намира основания за допълнително смекчаване на положението на подсъдимия В., тъй като наказанието отговаря на изискванията на чл. 35 и чл.36 от НК. То е съответно на престъплението, а конкретният му размер е адекватен за постигане целите на специалната и генералната превенция. Правилно въззивният съд е отчел частичните самопризнания на подс. В., които съществено допринасят за разкриване на обективната истина, дадена е и вярна оценка на характеровите черти на подсъдимия, добрите му характеристични данни и направеното на базата на тях заключение, че той не представлява личност със завишена степен на обществена опасност. Неотчетени и несъобразени смекчаващи отговорността обстоятелства, извън вече посочените, не се констатират по делото. Друг е въпросът, че такива не се претендират и в касационната жалба, а единствено се заявява довод за прекомерна тежест на отмереното от въззивния съд наказание. Следователно, при липса на пороци в дейността по индивидуализиране на наказанието и при констатацията че то е съответно на престъплението, на обществената опасност на извършеното и на дееца и чрез него ще се постигнат целите по чл.36 от НК, не се налага корекция на атакуваното решение в посока намаляване размера на наложеното на подсъдимия В. наказание.
Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не са налице сочените в жалбите касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 131 от 15.11. 2018 г., постановено по внохд № 148/2018 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|