Решение по т.д. №2351-17 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 02.10.2018 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 19.09., две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2351/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. В. Х. срещу решение №1231 от 31.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №923/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 16.12.2016 г. по гр.д. № 7665/2014 г. на СГС, 1 ГО, 16 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 20 000 лева до пълнопредявения размер от 80 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 29.10.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / . Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноските в съответната част. Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД-София в отговора на същата счита същата за неоснователна. С определение №125 от 26.02.2018 г. г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на 29.10.2013 г. виновно причинено от водача на лек автомобил-„АУДИ А4“ с рег. [рег.номер на МПС] А. Т. Ц.,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищцата са причинени тежки травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост и на дясната бедрена шийка, за които е била лекувана оперативно с частична смяна на тазобедрената става за времето от 29.10.2013 г. до 11.11.2013 г. . В последствие ищцата е търпяла болки, възстановила се е трудно ,прекарала е около три месеца на легло ползвала е патерица и придружител. Понастоящем се движи с бастун,изпитва болка и изтръпване на съответния крайник и е с утежнено психическо състояние. С оглед ендопротезирането на увредената тазобедрена става се стига до резултат на до 50 на сто трайна нетрудоспособност. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалата -69 г. са приети неимуществени вреди, болки и страдания,чието обезщетяване е определено в размер на 20 000 лева По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от ищцата вследствие на виновно причиненото ПТП- тежките травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост и на дясната бедрена шийка, наложили оперативно лечение за частична смяна на тазобедрената става и дългия период на възстановяване на легло, както и необратимите последици от увреждането, довели до 50 на сто трайна нетрудоспособност. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищцата възлиза на 50 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно в отхвърлителната част: за разликата до този размер, и съответно искът да се уважи като се присъдят още 30 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 600 лева, както и на касатора- припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от претенцията, или в размер на 1400 лева- платено възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1231 от 31.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №923/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 16.12.2016 г. по гр.д. № 7665/2014 г. на СГС, 1 ГО, 16 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът на Д. В. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗД „Бул Инс“ АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 20 000 лева до частта в размер от 50 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 29.10.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / . и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „БУЛИНС”АД-София да заплати на Д. В. Х. ЕГН: [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ за претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 29.10.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, ведно със законната лихва от 29.10.2013 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „БУЛИНС”АД-София да заплати на Д. В. Х. ЕГН: [ЕГН] припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от претенцията, или в размер на 1400 лева-общо ОСЪЖДА „БУЛИНС”АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 600 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.