Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 202   гр. София, 30.06.2010 год.   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                         ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 741 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 304 ГПК, образувано по молбата на П. В. С. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 29.12.2008 год. по гр. д. № 5431/2007 год. на Върховния касационен съд, І г. о. С него, след отмяна на въззивното решение от 27.06.2007 год. по гр. д. № 1741/2006 год. на Софийски градски съд, е постановено друго, с което е осъдена Р. Х. Р. от гр. С. да предаде на М. П. Н., Д. С. Н. и Л. С. Н. от с. гр. в. върху 19.25% ид. ч. за първата и 16.25% ид. ч. за останалите двама, от присъединеното към притежавания от нея офис новосъздадено помещение с площ от около 32.64 кв. м. застроена площ, при граници: север-тоалетна и кухненски бокс към офис № 1, изток- калкан, запад – новосъздадено помещение коридор от спортния център и юг-покрив/двор/ над подземни гаражи, което е част от първоначално предвидения по архитектурен проект спортен комплекс, състоящ се от билярдна зала, фитнес, сауна, помещение за душ, тоалетна и коридор, с площ 51.57 кв. м., при граници: север – входно стълбище и офис № 1, както и да премахне новоизградената междинна стена към коридора на залата за фитнес, да възстанови стената между билярдната зала и фитнес салона и коридора, да премахне вратата и зазида отвора на разделителната стена между спортния комплекс и офис № 1 , както и да заплати направените разноски в размер на 1 300 лв. В молбата за отмяна молителят се позовава на основанието по чл. 304 ГПК, като поддържа, че влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, засяга и неговите права като съсобственик, притежаващ 15.52 % ид. ч. от спортния комплекс, както и от правото му да ползува новосъдаденото помещение, предмет на решението, възникнало по силата на решението на мнозинството в съсобствеността, съгласно чл. 32 ЗС. Представя нотариален акт № 87/1997 год., легитимиращ го като съсобственик в имота с дял 15.52 % ид. ч., което обуславя разпростиране на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение и спрямо него, с оглед естеството на спорното право, поради което и е следвало да участвува като страна в производството. Ответниците по молбата за отмяна М. П. Н., Л. С. Н. и Д. С. Н., чрез адв. Ем. Я. , оспорват същата, Р. Х. Р. не е взела становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Молбата за отмяна следва да се приеме за подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като липсват категорични данни за момента на узнаване на атакуваното решение от молителя. Молителят не е бил страна в производството, образувано по исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС против ответницата Р за предаване на владението върху завзетата от нея идеална част на ищците от съсобствен между страните по делото и неучаствувалия в процеса П. С. имот, представляващ самостоятелен реално обособен обект в изградената жилищна сграда, както и за възстановяване на състоянието му преди извършеното от нея преустройство, с премахване на изградена стена и възстановяване на друга, премахване на поставена врата и зазиждане на отвора на разделителната стена по архитектурния проект на спортния комплекс. По делото е установена съсобствеността на страните по делото и молителя в съсобствения спортен комплекс, находящ се в партерния етаж на сградата, построена в парцел **** – 487 в кв. 64 по плана на гр. С., м. “Л”, като делът на молителя е в размер на 15.52 % ид. ч. За да уважи предявените искове против ответницата, касационният съд е приел, че извършеното от нея преустройство по издаденото разрешение за строеж от 25.07.2001 год. и одобрен проект, нарушава притежаваното от ищците право на собственост в размер на притежаваните от тях идеални части, тъй като е налице промяна в предназначението на съсобствения имот, без за това да е взето тяхното съгласие. Решението на общото събрание на съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствения имот не е основание за извършване на действия по разпореждане, каквото е промяната на предназначението на общия имот с обособяване на част от него в офисно помещение, придадено към друго такова на ответницата. С оглед на съпритежаваното от молителя и страните по делото право на собственост върху обособения обект спортен комплекс, а след преустройството и върху нововъзникналото обособено офисно помещение, е налице едно неделимо право, в решаването на възникналия спор за собственост по отношение на което трябва да участвуват всички съсобственици. Отмяната по реда на чл. 304 ГПК брани неучаствувалите в производството трети лица срещу силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира и спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участник в което е и настоящия молител, като съсобственик в имота. С оглед на това и същият се явява необходим другар в производството за ревандикиране на притежаваните от ищците идеални части от съсобствения имот, както и за възстановяване състоянието на имота преди преустройството му и постановеното без негово участие влязло в сила решение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане с участието на молителя. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение № 1* от 29.12.2008 год. по гр. д. № 5431/2007 год. на Върховния касационен съд, І г. о. по подадената от П. В. С. от гр. С. молба, на основание чл. 304 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с участието на П. В. С. от гр. С..     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията-докладчик Сн. Н.   Действително, молителят не е бил конституиран като страна в производството, и като трето, неучаствуващо в делото лице позоваващо се на разпростиращата се и върху неговата правна сфера сила на пресъдено нещо на решението, е легитимиран да иска отмяната му, на основание чл. 304 ГПК. Разпоредбата препраща към необходимото другарство - чл. 216, ал. 2 ГПК, което обаче не е налице, защото нито естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона се налага постановеното решение по исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС да бъде еднакво спрямо всички съсобственици на имота. Наличието на съсобственост в имота в размерите на притежаваните от всяка от страните по делото и молителя идеални части от правото на собственост не обосновава необходимо другарство по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, а на обикновено другарство, както трайно се приема и в съдебната практика при иск за ревандикация на съсобствена вещ, която не е съпружеска имуществена общност. Поради това и уважаването на иска за собственост и негаторния иск по отношение на единия съсобственик /Р. Рашева/ не разпростира силата на пресъдено нещо и спрямо неучаствувалия в производството молител, тъй като неговото право на защита на притежавания от него дял не е преклудирано, с оглед различното му материалноправно положение. То може да се упражни по друг ред, ако е засегнато или нарушено, а не чрез отмяната на влязлото в сила решение, което не го обвързва. Затова считам, че подадената молба за отмяна е неоснователна и не следва да се уважава.   Съдия-докладчик: